Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Десетки казаха последно сбогом на поета Любомир Левчев

3 коментара
Десетки казаха последно сбогом на поета Любомир Левчев

Десетки дойдоха за да отдадат последна почит на поета и писателя Любомир Левчев, който почина на 25 септември на 84-годишна възраст.

Поклонението пред тленните му останки беше в Централното фоайе на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".



Книгите му са преведени в 36 държави. Носител е на десетки международни литературни награди, сред тях Златен медал за поезия на Френската академия, световната награда за мистична поезия и голямата награда на института "Александър Пушкин". Носител е на орден Стара планина и на званието Рицар на поезията.

"Загубихме като семейство голям приятел, а като държава и като общество последният аристократ на българската литература. Един невероятен творец, превеждан на повече от 30 езика", каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя заяви, че днес не си казваме последно сбогом с твореца Любо Левчев, защото неговите книги остават.

"Любо и приживе си беше велик, а сега си вече безсмъртен", каза скулпторът Георги Чапкънов.


Писателят Антон Дончев каза, че познава Любо повече от 70 години. Той заяви, че Левчев е довел представители на световната литература в България. "Той беше едно грамадно дърво, което роди много плодове, но част от плодовете му се нуждаят от нас, за да израснат. Жълъдът не става дърво, ако не се грижиш за него. За съжаление в последните години, гласът на Левчев всъщност не се чуваше у нас, а се чуваше по света. Ако можеха да почнат да светят всички негови книги в 50 държави на 50 езика, представете си каква светлина щеше да излезе. Във всяка българска къща има поне една книга на Любомир Левчев, но това да се чуе гласът му всъщност зависи от нас. Той вече не може да се грижи за гласът си", каза Антон Дончев.

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София (1953 г.) и висше образование в Софийския университет "Климент Охридски" (1957 г.) специалност "Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет.



Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957 г. Общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор e на три романа и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво".

Работи като литературен редактор в Радио "София" и като главен редактор на в. "Литературен фронт" (1970-1972 г.). Председател е на Съюза на българските писатели от 1979 г. до 1988 г.

Член е на БКП от 1961 г. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Левчев е част от близкото обкръжение на Тодор Живков.

Поклон пред светлата му памет!

Снимки: БГНЕС

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Ощавен маркиз
    #3

    Да му пожелаем леко прекосяване из водите към "виргилийевото царство" на оставилите словесно чиляшко имане след себе си. Трудна задачка, дори и за "сверх-оригиналния" нагласач-априлЬски поеть. Спроти менека, е по-слабичек пфилософически-риволт-романтно даже от "пиендурника" Пеньо Пенев, па да не говориме за по-талантливите бг-поети анти-"априлци". Мда, твореше под чадърчето на Люси-Татовата. Къкто и целата ни НОМЕНКЛАТУРНА "творческа" хинтелигентщина от 60-те годин на м. век, па и до ... днеска. Бог да прости.

  2. Знайко
    #2

    Димитър Талев: "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България."

  3. асен
    #1

    какво падение: народната библиотека превзета от библиотечния сарай и този пор изложен там за поклонение. този същият, който обслужваше омразния живковски режим с 10-те лагера и хилядите убити. същият, който като дървеница смучеше народна пара за глупави писателски срещи. позор за мутресата, която сега управлява библиотеката!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.