Десетте гряха на аферата "Енрон"

Ръководители, администратори, одитори... и дори журналисти: никой няма да излезе незасегнат от Енронгейт. Ето десет причини, поради които най-големият фалит в историята се превръща в най-големия скандал на капитализма.

"В действителност Джеф не познаваше Анди чак толкова добре", доверява приближен на бившия президент и генерален директор на Enron Джефри Скилинг за отношенията му с главния финансов директор Андрю Фастоу, който днес е на първа линия в това, което се превърна в най-големия фалит, но е и най-големият скандал в историята на капитализма. "Надцакване" започна между Джефри Скилинг, който напусна енергийната компания миналия август и твърди, че я е оставил в пълен ред, и Андрю Фастоу и Кенет Лей - основателят, завърнал се начело на една губеща империя, който пък уверява, че е бил предупреден, когато вече е било твърде късно.

Но Енронгейт е нещо много повече от тези дребни прояви на малодушие и тези огромни лъжи, и дори е нещо повече от тези 60 млрд. долара (близо 70 млрд. евро), които се изпариха като дим. Това най-вече е афера, от която никой не може да излезе незасегнат и която ще наложи радикална промяна на финансовите, икономическите и политическите институции в САЩ. Започналото разследване е само предвестник за нея, но голямото разместване на пластовете вече започна с гласуването на закон за реформа на финансирането на политическите партии, който от 7 години бе блокиран.

Ето какво се знае днес за десетте скандала "Enron".

1. "ГРИМИРАНИ" СМЕТКИ

Първият скандал с Enron не е самият фалит. Всяко едно предприятие е в рисковано положение, пък било то и седмото по големина в страната. Това, което не може да бъде извинено, е липсата на информация: фактът, че пазарът научи в един и същи ден - 5 декември за размера на рисковете, поети от Enron, за неговото ниво на задлъжнялост и за прекратяването на плащанията.

Това не е било възможно да стане иначе, освен като се прикрива реалното положение на компанията и като се създават механизми за"деконсолидиране" на дълга ѝ в структури извън счетоводните отчети, под странни имена като Jedi, Chewco или Raptor... Кои лица - ръководителите или одиторите - са били в течение на счетоводните манипулации, с чиято помощ са били "маскирани" 4,5 млрд. евро дългове? Разследването трябва да докаже това, но защитата на президента и генерален директор Кенет Лей представлява същински паметник на тартюфщината: неговият счетоводен опит бил ограничен до 12-те часа по програма, когато бил студент - това го е написал самият той в меморандум за своите адвокати!

2. НЕПОЧТЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ

Злоупотребата, която без съмнение ще бъде доказана първа, е извършената от главния финансов директор Андрю Фастоу, който е "архитект" на всички манипулации извън счетоводните отчети: той си е гарантирал комисионни в размер на 35 млн. евро, платени от една от структурите, основани от него. Очаква се на бял свят да излязат и други подобни усложнения.

Но това, което дълбоко шокира Америка, бе неравенството при третирането на ръководители и служители в погрома: докато спестяванията на последните бяха блокирани в пенсионните фондове на компанията, то ръководителите продаваха своите опции за акции до последния момент. Палмата на първенството по цинизъм отново се пада на президента и генерален директор Кенет Лей: той не се поколеба да измами своите служители, като в един и-мейл им написа, че "растежът на Enron никога не е бил толкова сигурен" само няколко дни, след като бе получил паметна записка, в която се подчертаваше тежестта на положението. Това е същия онзи Лей, който няколко дни по-късно ще продаде акции на Enron за 23 млн. евро..

3. ОДИТОР-СЪУЧАСТНИК

Има три скандала Andersen. Първият, който се отнася до одитора е, че не е съобщил навреме за извършваните нередности, въпреки че на 2 февруари 2001 г. в нота на много негови сътрудници се задават въпроси за реалността на сметките на Enron. Вторият, който без съмнение е свързан с първия, има отношение към зависимостта на Andersen от един от неговите основни световни клиенти, която е позволила на Enron да стигне до крайности при интерпретирането на "общоприетите принципи на счетоводство": мисиите на Andersen-одиторът (27 млн. евро хонорари за 2000 г.) и Andersen-консултантът (29 млн. евро хонорари) означават, че фирмата от Чикаго е била едновременно съдия и засегната страна - положение, което се наказва от закона... във Франция. Третият скандал: унищожаването на документи, след като федералните власти вече са започнали разследване.

4. ЛЮБЕЗНИ АДМИНИСТРАТОРИ

Робърт Джедике, който председателстваше комисията за одита на Административния съвет на Enron, не отстъпва: "Ние си свършихме работата", казва той, като все пак признава, че контролът на администраторите се е базирал на това, което са им казвали ръководителите на енергийната компания и одиторите от Andersen. "Ние не управляваме компанията. Ние не сме нейни одитори. Нито пък сме детективи", твърди Робърт Джедике, който е бил доайен на бизнес училището в университета Станфорд. Уязвима защита: членове на борда многократно са получавали обилна информация за прословутите "деконсолидации", извършвани от финансовия директор Андрю Фастоу, който много пъти им е съобщавал за тях при лични разговори. На 12 февруари 2001 г.

Дейвид Дънкан от Andersen казва на Административния съвет, че Enron продължава да прибягва до "високоструктурни" трансакции, чието съответствие със счетоводните правила "изисква голяма доза преценка". Предишната година всеки един от 15-те администратори е получил средно по близо 1 млн. евро в акции и опции за акции.

5. ОГРАБЕНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Това е най-непоносимият скандал - този, който придаде трагично измерение на Енронгейт. С банкрута на предприятието си, служителите на Enron видяха как се изпаряват 1,1 млрд. евро техни пенсионни спестявания, вложени в акции на компанията. Американските данъчни закони, които стимулират дружествата да създават собствени пенсионни фондове, като влагат средствата в свои акции, освен това им позволява да забраняват продажбата на тези "безплатни" акции дотолкова, доколкото служителят е част от предприятието.

И за да не бъде нищо наред, Enron блокира всякакви продажби на акции от пенсионния фонд в момента, когато акциите на компанията бяха в състояние на свободно падане. Това "замразяване" продължи само две седмици и бе предвидено отдавна, твърдят от Enron. То влезе в сила на 17 октомври - денят, след като компанията разкри мащабите на своите загуби. Благодарение на една специална клауза обаче ръководните кадри не бяха засегнати...и спокойно продаваха акциите си.

6. БАНКИ, ПРИ КОИТО ИМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИТЕ

Ръководителите на голямата италианска банка Unicredito са бесни и са решили да преследват по съдебен ред JP Morgan Chase и Citicorp., тъй като ги обвинява, че са имали "многобройни конфликти на интересите" в случая с Enron и са въвлекли във финансовия крах на енергийната компания нищо неподозиращи банки, въпреки че са били наясно с неустойчивостта на тексаското предприятие. Двете американски банки отхвърлят обвинението, но не е трудно да се докаже, че са практикували в голям мащаб смесване на жанровете.

Те са били едновременно кредитори, съветници и емитенти на акции на Enron - все роли, които са им донесли десетки милиони долари печалби. И това не е всичко. Рей Найлс от Salomon Smith Barney (собственост на Citigroup) беше един от най-ентусиазираните по отношение на акциите на енергийната компания специалисти. И последно, но не и най-маловажно, Citicorp. участваше в LJM2 - една от структурите, ръководени от главния финансов директор на Enron Андрю Фастоу.

7. АНАЛИЗАТОРИ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ

На 15 ноември 2001 г. UBS Warburg "силно препоръчва" акциите на Enron. На 23 ноември Credit Suisse First Boston твърди, че акциите на компанията са подценени и ги препоръчва настоятелно на инвеститорите. Десет дни по-късно Enron обявява фалит. Вече приковани веднъж на позорния стълб за това, че не са забелязали предстоящото избухване на Интернет-балона, финансовите специалисти още веднъж доказаха безполезността на своите препоръки. На какво се дължи това? На страха, че си по-песимистично настроен от съседа си, на счетоводните документи, които е все по-трудно да бъдат дешифрирани, а също и на конфликт на интересите: практически до самия край Lehman Brothers, Credit Suisse First Boston, Goldman Sachs и UBS Warburg удостояваха акциите на Enron с бележката "силно препоръчителна покупка". През същата година четирите фирми в качеството си на инвестиционни банки получиха от енергийния гигант 250 млн. евро хонорари.

8. ПАРФЮМИРАН СЪВЕТНИК

Нюйоркската консултантска фирма McKinsey бе навсякъде в Enron. Бившият президент и генерален директор Джефри Скилинг, който "нищо не е знаел", преди е бил служител на McKinsey. Той е съветвал Кенет Лей през 1987 г. за първите договори за природен газ. След неговото идване в Enron, McKinsey се превръща в предприятие в предприятието и има около 20 консултанти в офисите на тексаската фирма. Тази консултантска дейност, която е донесла десетки милиони долари на McKinsey, повдига един въпрос.

Каква е отговорността на стратегическия съветник за невероятната нестабилност на финансовия "замък от карти", построен от Андрю Фастоу и компания? Този въпрос не е за пренебрегване. През 1997 г. в статия за свое вътрешно издание, консултантската фирма вече се удивлява на "изваждането на средства извън счетоводните отчети" на Enron и на неговия "талант да превръща дълга си в ценни книжа"...

9. ENRON И ПОЛИТИЦИТЕ

Дали Enron е осребрил щедростта си срещу услуги от страна на политиците? Никой не можа да докаже пряка помощ на Джордж Буш в последните месеци за неговия приятел "Кени Бой" - Кенет Лей. Но това не означава, че Enron не е купувал по скандален начин приятелството на политиците: между 1989 г. и 2001 г. партии и кандидати са получили от групировката повече от 6 млн. евро, от които близо 1 млн. са били за Буш. При него Enron си осигури почти абсолютно право на глас при назначенията на ръководителите на енергетиката, като интервюираше кандидатите или се освобождаваше от тези, които не се поддаваха на влияние.

И нещо още по-невероятно: представители на Enron са се срещали тайно шест пъти с вицепрезидента Дик Чейни и неговия антураж през 2001 г., когато той отговаряше за енергийната политика на Буш. По време на среща на четири очи между Чейни и Лей, президентът и генерален директор на Enron предава на вицепрезидента паметна записка, в която са набелязани осем ориентации, желателни за компанията. Седем от тях са приети.

10. ОВЧЕДУШИЕТО НА ПРЕСАТА

Тя е красива, млада и интелигентна, тя спаси честта на американската преса, като публикува на 5 март 2001 г. в сп. "Форчън" една от първите критични статии за Enron. В тази статия, озаглавена "Дали Enron струва твърде много?", Бетани Маклийн се питаше "как точно печели парите си Enron". Добър въпрос, който ѝ струваше гнева на шефовете на тексаското предприятие. Но журналистите ще направят най-добре, ако не се хвалят твърде много.

Тяхната колежка Бетани Маклийн не е типичен репортер: тя е започнала кариерата си като специалист в Goldman Sachs и това ѝ е позволило да "надуши" странностите в тъмните сметки на фирмата. С изключение на тази статия, пресата не спираше да плете лаврови венци за Enron. Особено пък сп. "Форчън", което пет поредни години номинираше компанията за "най-новаторското предприятие на Америка". Което, по ирония на съдбата, се оказа истина!

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?