Десетте нови членове на ЕС се възстановяват по-бавно от старите икономики

За първи път от много години насам десетте източноевропейски страни членки на Европейския съюз, показват по-слаб икономически прираст, отколкото средния за общността. Страните в трансформация мъчително се съвземат от кризата. Това се казва в анализ на Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW), публикуван във в. "Нойе цюрхер цайтунг" и цитиран от радио "Дойче Веле във вторник.

Страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа мъчително бавно се вдигат на крака. След тежката рецесия, от която се отърваха само единици като Полша и Албания, през 2010 г. по всяка вероятност регионът отново ще започне експанзия. Ръстът обаче се дължи най-вече на базисния ефект и огромното свиване на икономиките през предходната година, се казва в анализа.

За пръв път от много години насам Източна Европа расте по-бавно, отколкото целият Европейски съюз. Процесите на икономическо догонване между Изтока и Запада бяха временно прекъснати поради кризата, а целият процес през идните години по всяка вероятност допълнително ще се забави.

Независимо от хетерогенността на Източна Европа и твърде различния начин, по който отделните страни бяха засегнати от кризата, рецесията в региона беше значително по-остра, отколкото на Запад, продължават анализаторите.

В сравнение с лятото на тази година експертите на Виенския институт за международни икономически изследвания диагностицират все пак леко съживяване на конюнктурата. Прогнозите за прираста бяха леко коригирани нагоре. Изключението в тази област е Румъния, където рестриктивната фискална политика, с чиято помощ трябваше да се намали високият бюджетен дефицит, притиска вътрешното търсене по-силно от очакваното.

От оживлението извличат ползи предимно онези страни, които имат жизнеспособен експортен сектор като България, Словакия, Чехия и Унгария. Техните икономики са стимулирани главно от конюнктурното съживяване в чужбина.

Доста по-бавно се развиват повечето от югоизточноевропейските държави, в които индустрията и експортната икономика играят относително незначителна роля. Според експертите на виенския институт все още не се забелязват признаци на съживяване на пазара на труда в Източна Европа, където равнищата на безработицата на повечето места остават непроменено високи.

При анализа на структурите на пазара на труда прави впечатление, че по време на кризата са изчезнали предимно работни места за ниска и средна квалификация. Затова пък има увеличение на работните места за висококвалифицирани, изключения от тази тенденция правят само България и Естония, съответно по-трудно става за нискоквалифицираните да си намерят работа, констатират експертите.