Десислава Атанасова и бивш върховен съдия са фаворити за Конституционния съд

Управляващото мнозинство най-вероятно ще се обедини около две напълно разнородни кандидатури за конституционни съдии. Едната е партийно -политическа, а другата – на дългогодишен съдия с експертиза и опит, научи Mediapool. Към момента най-вероятните кандидати за поста са лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и бившият съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.

Информацията, че Десислава Атанасова е сред обсъжданите номинации, беше съобщена първо от Mediapool в средата на декември, а за намерението на "Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) да издигне Белазелков съобщи първо изданието 24 часа.

Очаква се до края на януари да бъдат избрани първите двама конституционни съдии от квотата на парламента, а в края на 2024 г. предстоят нови назначения за КС.

От общо шест нови конституционни съдии, които ще бъдат избрани през годината, трима се падат на парламента, двама на президента и един на съдебната власт. Новите членове на КС ще бъдат ключови за това дали органът ще одобри приетите неотдавна промени в конституцията, които президентът и опозиционните партии оспорват.

Сериозен проблем пред номинацията на Десислава Атанасова е политическата ѝ ангажираност и твърде скромният ѝ стаж като юрист.

Атанасова е родена през 1978 година в Дулово, а през 2001 г. получава магистърска степен по право в УНСС. След това завършва магистратура по политология и дипломация във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

От 2002 г. е съдебен кандидат в Окръжен съд-Русе, а между 2005 и 2007 г. е юрисконсулт в Областния диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе. В периода 2007 до 2009 година е юрисконсулт в болница.

След това Атанасова започва стремителна политическа кариера с новоизгрялата към онзи момент партия ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов. Първият ѝ депутатски мандат започва с първата поява на ГЕРБ в Народното събрание и оттогава насам е депутат без прекъсване в последните девет парламента.

Това не е първият случай, в който ГЕРБ издига юрист със скромна практика и политически ангажимент за член на Конституционния съд.

От Марковска до Атанасова

Партията на Бойко Борисов допусна сериозен гаф още с първата си номинация за конституционен съдия през 2012 г., когато изцяло в клиентелистки дух издигна за поста компрометираната заместник-шефка на Върховния административен съд Венета Марковска.

Този ход доведе до безпрецедентен и до днес конфуз. Той обаче изглеждаше неизбежен след като и Европейската комисия обяви, че следи изкъсо как ще процедира със спорната кандидатура.

Повод за политическия скандал бе фактът, че ГЕРБ прикрива сигнал срещу Марковска, изпратен в парламента. В сигнала се припомняше разследване от 2010 г. на Mediapool и "Капитал" във връзка с ареста на бизнесмена Георги Георгиев, който бе сочен за близък до Марковска.

Двамата полицаи бяха обвинени, че са нанесли телесна повреда на Георгиев и са превишили правата си. В показанията по делото обаче се казваше, че Георгиев е размахвал служебни карти и пропуски на Марковска от ВАС.

Пред парламента съдийката многократно отрече не само приятелските си отношения с Георгиев, но и това, че е използвала високата си позиция в съдебната власт, за да ходатайства за него пред заместник-вътрешни министри.

Въпреки това президентът Росен Плевнелиев предприе безпрецедентен ход като бойкотира Венета Марковска и не допусна тя да се закълне, за да встъпи в длъжност като съдия в КС. Това на свой ред остави усещането, че Плевнелиев и ГЕРБ са вкарали държавата в конституционна криза, за да бъде замазан политическия гаф с издигането на Марковска.

Шумотевицата около този казус успешно отклони вниманието от другата номинация на ГЕРБ - на депутата партията Анастас Анастасов. След като бе избран в КС, той стана първият и единствен досега конституционен съдия, завършил Академията на МВР.

През следващите години ГЕРБ коригираха силно курса и номинираха за конституционни съдии авторитетни юристи като заместник-председателите на Върховния касационен съд Гроздан Илиев и Красимир Влахов.

Кой е Борислав Белазелков?

Борислав Белазелков е роден през 1956 г. в София, а през 1981 г. завършва "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той започва работа като съдия-изпълнител при Софийския районен съд през 1984 година, а две години по-късно става съдия и работи като такъв до пенсионирането си.

През 1999 година е избран за съдия във Върховния касационен съд и работи там до пенсионирането си през 2021 година.

Борислав Белазелков е председател на Съюза на съдиите в България от 2014 до 2018 година. През този период ССБ бе подложен на огромен политически натиск заради критичните му позиции към управляващите.

Съдийският съюз под ръководството на Белазелков носи частична отговорност за избора на Теодора Точкова за главен съдебен инспектор. Съюзът предложи Теодора Точкова и съдия Вера Чочкова като "безупречни кандидати" за поста и остави избора между двете в ръцете на ГЕРБ и ДПС.

Депутатите избраха Теодора Чочкова, която остава на позицията и до момента заради липсата на парламентарно мнозинство за избор на нов човек.