Детекторът на лъжата - главно доказателство пред съда, поиска ген. Борисов

Експертизата от детектора на лъжата да се използва като доказателство в съда и да има важна тежест в процеса. Това поиска във вторник главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, по време на международната конференция "Правни и практически аспекти на използването на полиграфа (детектора на лъжата)". Тя бе организирана от българската полиграфска асоциация под егидата на ген. Борисов.

Искането на ген. Борисов обаче бе възприето сравнително скептично от съдиите.

По думите на главния секретар на МВР, сега резултатите от изследването с полиграфа се приемат на оперативно ниво и ако съдът поиска. В момента тази експертиза няма доказателствена стойност и не носи никаква тежест върху съдебния процес. Възлага ни се от съда, но е само за сведение, допълни главният секретар.

Бойко Борисов заяви, че полиграфското изследване помага изключително много в работата на МВР, особено при заплетените случаи. Искаме да го вкараме и в съдебния процес, допълни главният секретар на вътрешното министерство.

Председателят на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова коментира, че според мнозинството от съдиите няма пречка в процеса на разследване да се използва полиграфският метод. Това показва проучване сред около 150 съдии, проведено на общото събрание на съюза.

Съдиите обаче не са еднозначни в мнението си дали резултатите от него могат да се представят като доказателство в съда.

Магистратите масово приемат използването на полиграфската експертиза в досъдебната фаза на оперативно-издирвателните работи. В по-голямата си част обаче те отхвърлят възможността тя да бъде приравнена като доказателство в съдебния процес със съдебните експертизи.

Нели Куцкова допълни, че всички съдии са единодушно категорични, че една присъда - независимо дали е осъдителна или оправдателна - не би могла да се основава само на полиграфския метод. Не може съдът да издаде оправдателна присъда само защото свидетелите за алибито на подсъдимия не лъжат според детектора, даде пример Куцкова.

Ако законодателят реши резултатите от детектора на лъжата да се използват като доказателство в съдебния процес, то те ще се разглеждат заедно с всички останали доказателства, коментира тя.

Детекторът на лъжата е един от основните инструменти в разследването в САЩ, а не в съдебния процес, стана ясно и от обясненията на Анджело Анджелопулос от "Сикрет Сървис". По време на конференцията той подчерта, че полиграфията е един от многото инструменти, които могат да се използват от следствието и опита в САЩ показва, че използването на детектора често има решаващо значение за успеха на самото разследване.

Нели Куцкова коментира още, че ако българските съдилища използват различна практика в допускането или не на резултатите от полиграфа, не би било зле тя да се уеднакви законодателно.

Според депутата от БСП Младен Червеняков обаче проблем е доколко детекторът на лъжата се вписва в наказателно-правната ни традиция. Червеняков, цитиран от БТА заяви, че с тази конференция се прави една стъпка в търсенето на адекватни средства за противодействие на престъпността.

По време на конференцията бяха изнесени данни, че точността, с която работи детекторът на лъжата, варира от 85 до 93 на сто. Използването през последните години на компютъризиран модел на полиграфа и повишаването на стандартите при обучението давали възможност за достигане на 100 процента точност при изследванията.

Търсят се варианти за обединяване на детектора на лъжата с термовизията и изследване на мозъчната активност.

Детекторът на лъжата разкрива лъжата, като отчита промените във физиологичните параметри на изследваното лице - специфична промяна в дихателните движения, в кръвното налягане, в сърдечния пулс.

Експертите са категорични, че полиграфът със сигурност ще разкрие лъжа, ако изследваното лице знае, че лъже.