"Детски надбавки за всички" не е толкова лоша идея

Идеята на правителството предизборно да върне детските надбавки за всички деца – практика отпреди 20 години, не звучи като най-мъдрото управленско решение, но не е и толкова лошо.

Детските надбавки са социална помощ в парично изражение за отглеждане на деца – 40 лв. за едно дете в семейството, 90 лв. – за две, 135 лв. – за три, по 75 лв. за всяко от деца близнаци. Сега помощ от 40 лева на дете получават родители с официален доход под 410 лева на член от семейството, а при доход между 410 и 510 лева – 80% от надбавката.

От 2002 г. насам, по препоръка на Световната банка, надбавките се полагат само на част от децата – според подоходен критерий, на базата на официално декларираните от родителите доходи. В резултат, към момента по данни на социалното министерство надбавки получават около 550 000 – 570 000 деца от общо 1 250 000 деца в България по статистика на Националния статистически институт, тоест около 45% от децата. За покриването на 100% от децата с месечната помощ, бюджетът трябва да отдели допълнително около 400 млн. лв. през 2021 г.

Една от основните критики към обявената от премиера Бойко Борисов мярка е, че тя е прозрачен опит да си върне спадащото обществено доверие, както и за индиректно "купуване" на гласове.

От друга страна обаче, повдигането на темата предизборно е и добър знак, защото доказва, че България все още е демократична държава и от изборите все още нещо зависи. Именно изборите са моментът, в който се променят "правилата на играта" в политиката, включително за системи като данъчната и социалната, и е добре, че тъкмо сега се "отпушват" дебати по теми, които само до преди няколко месеца бяха немислими – промяна на данъчната система (дебат, повдигнат от КНСБ и редовно поставян от БСП) и реформа на социалното подпомагане.

Доколко добра е идеята 400 млн. лв. да се насочат за социални разходи за сметка на по-висок дефицит или пък на орязване на други разходи, е дискусионен въпрос, но е факт, че България е сред 7-те държави в ЕС с най-нисък дял на публичните социални разходи и всяка година Еврокомисията призовава той да се увеличи. Според данни, публикувани през 2019 г., България е със 17% от БВП дял на социалните разходи при 28% средно за ЕС, което значи, решението на правителството, макар и предизборно, да увеличи парите за социални грижи, е по-скоро правилно.

Стои обаче ключовият въпрос за ефективността. Темата какво да се прави с детските надбавки и със социалното подпомагане на семействата въобще, е стара, закъсняла, но винаги актуална. След като за семейно подпомагане най-вероятно ще се похарчат около 1 млрд. лв. от Бюджет 2021 г. и това е най-голямото перо в разходите на министерството на социалната политика, е добре първо да се отговори на въпроса дали изобщо е разумно държавата да продължи да прави месечни кешови плащания за деца. И ако продължи да раздава кеш, кой да е получателят - половината деца, както е сега, най-нуждаещите се, всички или никой?

Така, както надбавките са замислени в момента, единствената им цел е да подпомагат отглеждането на децата. За получаването им има само един критерий - официалният доход на родителите, деклариран в НАП. Подоходният критерий не важи единствено за децата с увреждания, които получават други суми, които са по-високи, но все още крайно недостатъчни за нуждите им.

Така, вместо да диференцира по-справедливо децата и семействата, които по здравословни или социални причини са наистина крайно нуждаещи се, държавата е въвела един лесен за администриране, но недостатъчно справедлив критерий и праг, който разделя децата наполовина и подпомага едната от тях.

Критерият "официални доходи пред НАП" би бил справедлив и разбираем, ако у нас нямаше значителен дял на сивия сектор на трудовия пазар и ако имаше по-сериозна ножица в доходите между най-бедните и средната класа. Само че на трудовия пазар има цели браншове, например в сектора на услугите, в които мнозинството от заетите плащат данъци и осигуровки върху минималните прагове, ако изобщо работят на светло – майстори, козметици и т. н. В същото време е пълно с учители, лекари, държавни служители, които получават реално по-ниски доходи, но понеже те са изцяло на светло, се водят по-заможни.

Що се отнася до декларираните пред НАП доходи на физическите лица, официалните данни на финансовото министерство за 2019 г. сочат, че 72% (2 247 394 души) от българите, които работят или получават друг вид облагаеми доходи, взимат до 1000 лв. на месец, а други 20% (611 394 души) – между 1000 лв. и 2000 лв., без осигуровките. 4.4% от хората взимат между 2000 и 3000 лв., а приблизително още толкова – над 3000 лв. Вярно е, че в тези данни не влизат необлагаемите доходи като помощи, пенсии, стипендии или печалби от хазарт, но все пак е видно, че 92% от хората с облагаеми доходи взимат до 2000 лв. Тоест, средните доходи в България са всъщност много близки до ниските и просто няма средна класа, за която да се твърди, че семейното подпомагане е излишно.

Източник: Кирил Ананиев, министър на финансите.

Каквото и да се говори, ако се гледа официалната статистика, помощ от 40 лв. на едно дете на месец или 90 лв. за две, например, не са малка сума за семейния бюджет на мнозинството от българите. На годишна база това прави 480 лв. за едно дете, 1080 лв. за две деца или 1800 лв. за близнаци, което е напълно достатъчно детето да бъде записано на 1-2 курса по интереси, на спорт, на лагер на море или планина, да получи логопедична помощ или поне да се покрият определени потребности от дрехи и учебни пособия. Помощта е несравнима на фона на действащото данъчно облекчение за деца, което е в размер на 20 лв. годишно за едно дете и 40 лв. - за две. Тази част от семействата, за които 480 лв. или 1080 лв. на година са нищожни пари, най-вероятно изобщо не биха заявили помощта и така тя няма да бъде "похабена" за "богатите", които нямат нужда от нея.

При това положение държавата има няколко варианта за политики. Най-безспорното решение за всяко цивилизовано общество е на принципа "всички за един", тоест всички да подкрепят най-нуждаещите се и то с чувствително по-високи суми от сегашните, така че уязвимите групи деца да бъдат наистина защитени. Това обаче минава през трудното политическо решение да се намали драстично делът на децата, получаващи надбавки, и да се премине към индивидуална оценка на потребностите като по-справедлив критерий за отсяване и селекция.

От друга страна, както твърди бившият социален министър Лидия Шулева, вече дори "средни" доходи на родителите не са достатъчни за издръжка на децата и надбавките са доход от значение за мнозинството семейства. При това положение подпомагането само на половината деца в държава, в които 92% от хората са по-малко или повече бедни, оставя усещане за разделение у голям брой семейства.

В тази ситуация решението на кабинета да изсипе допълнителни 400 млн. лв. за семейни помощи в най-бедната държава от ЕС, макар да не е най-мъдрото от гледна точка на ефективност, не е и толкова лошо през призмата на политиката по доходите и социалната справедливост.

Още повече, че в последните месеци и години гражданите се нагледаха на куп други доста по-спорни откъм ефективност разходи - 700 млн. лв. несъбрани данъци и такси от хазарт, милиарди за пътища без обществени поръчки през схемата "Автомагистрали", стотици милиони спорни кредити за едри бизнесмени през Българската банка за развитие...

Няма спор, че каквито и допълнителни пари да се отпускат за семейни помощи, на първо място трябва да бъдат най-уязвимите деца и семейства, така че е редно кабинетът да отдели сума и за тях. Кешовите помощи са незаменими именно за семейства в беда - без облагаеми доходи, изключени от социалната система или в тежко здравословно или социално положение. За всички останали, които получават поне минимална работна заплата, детските надбавки могат да се заменят с работещо семейно подоходно облагане с данъчни отстъпки за отглеждане на деца над сегашните 20 лв. на дете на година.

Вярно е, че обявените 400 милиона могат да се изхарчат и за други полезни цели – намаляване на данъци или такси за бизнеса, увеличаване на бюджета на здравната каса, финансиране на строеж на детски градини и т. н. И все пак не е лошо в държава, в която толкова много се говори за демографска криза и в която усъвършенстването на социалните услуги за семействата ще отнеме десетилетия и няма да обхване сегашното подрастващо поколение, да има поне една директна, индивидуална помощ, така че родителите да се почувстват подкрепени от цялото общество за това, че в тази среда са поели отговорността да отглеждат деца.