Девет причини да не гласувате за мен

арх. Емил Мечикян, водач на листата на Коалиция "ВЪЗХОД", на Изборите за ЕП 2019 г.

Аз съм хетеросексуален европеец, работещ мъж с висше (и малко повече) образование. И макар да произхождам от малцинствена група, съм напълно интегриран в българското общество (както между впрочем почти всички представители на тази малцинствена група). Определяйки се обаче, по този начин, никой не би ми обърнал внимание, защото не съм в подходящата “социална роля".

Езикът е най-добрата илюстрация на начина на мислене. И политическият език в България показва, че представата на българските управници, за обществото е като за механичен сбор от различни групи. В "това" общество има “работници", “български бизнес", “безработни", “здравни работници", “хора с увреждания", “жени", "хора с алтернативна сексуалност“ и т.н.

От това излиза, че за да съм интересен на българските политици, а и на журналистите, които анализират политиката, трябва да приема някаква подходяща роля. За съжаление, възможностите ми са ограничени: не мога да стана “жена", нито искам да променя сексуалната си ориентация и макар че съм от “етническо малцинство", то не е такова, че да се вписва в българското политическо говорене. Вече не съм “учащ". Може би трябва да напусна работата си, за да се превърна в “безработен" или да си сменя професията в нещо, което да звучи като достойно за внимание – като напр. “енергетик" (най-добре – ядрен от Белене!), или “миньор" (тогава поне ще получа място във фолклора).

Не мога да го направя, защото преди всичко считам, че Българското общество е подложено на тежък натиск от собствените си социални заболявания. Те са наследени от времето на комунизма и са предпоставки за лошото ни обществено здраве:

От една страна "Травматичната идентичност" е напълно типично заболяване за хора, които са живели в тоталитарно общество. На тях се е наложило да развият подсъзнателно сложна група от психични механизми, за да оцеляват при постоянния натиск на социалния контрол, осъществяван от тоталитарния режим. Това води до "Култура на зависимостта", което е много коварно заболяване на общността, защото то дефинира, че индивидът може да си гарантира благополучие или оцеляване, само ако се откаже от самостоятелно морално мислене и действие.

Тези две заболявания са свързани до голяма степен със себеосъзнаването на индивида. Нормалният индивид се себеосъзнава на сравнително ранна възраст, най-късно в края на детството. Българският случай не е такъв – голяма част от българските граждани, не осъзнават себе си като отделни, самостоятелни индивиди, докато са живи. Това е фундаментален проблем на нашето общество, който за съжаление често остава встрани от вниманието ни.

Хора, които се осъзнават само като част от някаква група, са осъдени да живеят в лъжа, цинизъм и апатия. Това превръща обществото в тълпа, в която няма ценности, няма морал, няма норми на поведение, няма връзка между политици и избиратели, няма доверие.

Предвид гореизложеното е трудно да ви накарам да ми вярвате. Вместо това, ще ви кажа в какво вярвам аз. Знам че в глъчката от предизборна пропаганда няма да успея да надвикам останалите кандидати, затова няма да ви убеждавам (както всички), защо да гласувате, а ще ви дам девет (какъвто е и номерът на бюлетината ни) причини защо да НЕ гласувате за мен:

  1. Вярвам в свободата, не в демокрацията. Демокрацията характеризира метода на управление, свободата определя целите на управлението. Свободата е двигател на демокрацията. Демокрацията подпомага свободата. България е демократична страна, но хората в нея не са свободни. Затова е изключително важно да си върнем свободата. Ограничаването на свободата в България обаче, е взело такива размери, че все по-малко вярвам във възможността да се освободим само и изцяло с демократични средства.

  2. Вярвам че трябва да променим страната, в която живеем, като ограничим държавата, която я управлява. Ограничението се налага, защото държавата е опасна институция. Гражданите са създали държавата, за да гарантира неотменимите им права на живот, свобода и собственост. Тя обаче, вместо да ги пази, често ги ограничава. Затова тя самата трябва да бъде ограничена чрез правила, които очертават териториите на публичната власт, разпределят функциите ѝ и насърчават гражданското участие.

  3. Вярвам в силата на истината. Няма да спра да критикувам ГЕРБ, само защото така съм бил помагал на БСП да дойде на власт. ГЕРБ не са "десни" и не са по-добри от БСП – същите са. Разликата е само в това, че БСП са прочели повече книги. Всеки може да бъде мой съюзник, само не и Тиранина.

  4. Вярвам, че за да бъдем по-богати, трябва да работим повече. Ако искаме по-добър живот, трябва да положим усилия. Отговорността за собствения ни живот е само наша. Не бива да разчитаме някой, а още по-малко държавата, да се грижи за нас. Подкрепям вярата в свободното общество, основано на индивидуални права, в което човешкият живот и частната собственост са неприкосновени, а отговорността за последиците от действията е индивидуална.

  5. Потомък съм на бежанци. Арменците намериха убежище в България, във времена на небивала жестокост. Българският народ, показа състрадателност и щедрост и приюти хилядите, прогонени от родината си. Аз и моите сънародници ще сме вечно благодарни. Днес аз вярвам, че тази състрадателност и щедрост не са изгубени и популярните ксенофобските прояви на някои кресливи политици, са в силно противоречие със собствените ми убеждения.

  6. Вярвам че съчувствието, е съществена част от българския характер. Ние всички твърдим, че обичаме България. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани, имам предвид ВСИЧКИ наши съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория.

  7. Вярвам, че ни е необходима съвсем малко смелост и честност, за да можем да живеем в общество, в което гледаме на себе си и на останалите като човешки индивиди. Можем да си дължим уважение и грижа не защото сме част от някаква група, а защото всеки от нас е личност с индивидуални права и с достойнство, на които има право независимо от етнос, вяра, професия или сексуална ориентация.

  8. Вярвам че е необходимо премахването на института "Минималната работна заплата", тъй като е вреден и опасен за обществото. Минималната работна заплата е, по същество, държавна забрана да сключваме трудови договори под определена стойност. Намесата в свободата на договаряне, от страна на държавата, е абсолютно неприемлива в 21-ви век и противоречи на правото на индивидите да се разпореждат със собствеността си и да продават труда си. Вместо това, вярвам че трябва да се въведе почасово заплащане с различни ставки, според квалификацията и образованието, както е в повечето развити страни. Почасовото заплащане дава възможност на всеки да работи на повече от едно или две места и да си осигурява повече пари.

  9. Вярвам че хората често са склонни да намират причините за объркания си живот във външния свят, а не в себе си. Някой друг им е виновен, че нямат контрол върху съдбата си, че не са удовлетворени и не се чувстват свободни. А истината е, че всеки сам носи отговорност за битието си и може да постигне сравнителна независимост от външните условия, стига да положи усилие. Но пък свободата е отговорност, а както е забелязал Достоевски, за много хора е по-лесно да я делегират на институциите, като същевременно, за да запазят достойнство си, не спират да мърморят против тях.

Участвам в тези избори, защото считам че за свободното общество е най-важна конкуренцията на идеи. Понякога трябва да дадеш битка, независимо от това дали я искаш или дали имаш шанс да я спечелиш (Ботев едва ли е вярвал, че с двеста души ще събори Османската империя). Въпрос на отговорност и на чест.

И както е казал, Джордж Макдоналд, "Не е в природата на политиката да се избират най-добрите. Най-добрите не искат да управляват себеподобните си."

Затова ви моля: НЕ ГЛАСУВАЙТЕ ЗА МЕН С 9!

Евроизбори 2019

Общо 27 формации са регистрирани за участие на предстоящите евроизбори на 26 май: 13 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати.

Вече е ясно под кой номер са подредени в интегралната бюлетина.

За всеки кандидат в листите на партиите и коалициите може да се гласува с преференция.

За първи път в бюлетината за тези избори партиите са с номера до 100, а преференциите започват от 101.

Партиите, коалициите и инициативните комитети, заедно със списъка на кандидатите за всяка формация, са публикувани на сайта на Централната избирателна комисия.

Списъкът на 3000-те секции, в които ще има машинно гласуване може да бъде изтеглен от тук.

Избирателите могат да проверят в коя секция трябва да упражнят правото си на глас по няколко начина.

Решено е и в кои държави извън България ще има секции за гласуване.

Още от Евроизбори 2019

Коя партия/коалиция ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?