Девет страни от ЕС поискаха нов начин за смятане на държавния дълг

В писмо, адресирано до Европейската комисия и до президента на ЕС Херман ван Ромпой, който в момента оглавява работната група за икономическите реформи в съюза, финансовите министри на девет държави от ЕС искат да се промени начинът на изчисляване на държавните дългове и бюджетните дефицити, като се отчете увеличаването на дълга заради извършването на пенсионни реформи.

Амадеу Алтафадж, говорител на комисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, потвърди във вторник, че такова писмо действително е получено в Европейската комисия. "В него се иска при изчисляването на държавния дълг да се вземат предвид и плащанията към частни пенсионни фондове", обясни говорителят.

Писмото се проучва в съответните служби на комисията и отговор на него вероятно ще има до 6 септември, съобщи още Алтафадж.

Още отсега е ясно, че искането ще събуди сериозни дебати в ЕС, още повече че вече се чуха гласове срещу него от Германия и Франция.

От деветте страни, отправили писмото, осем са бивши социалистически страни, приети последни в ЕС - България, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Литва и Латвия. Деветата страна е Швеция. Тези страни трябва да извършат пенсионни реформи, които да отразят застаряването на населението и увеличаването на бремето на пенсионните плащания, коментира ДПА.

Същият аргумент е посочен и в самото писмо на деветте финансови министри. "Да се продължава сегашният подход за изчисляване на статистиките за дълговете и дефицита, ще доведе до нееднакво отношение към страните членки и ще бъде действително във вреда на реформиращите се страни", се казва в него.

Министрите изтъкват още, че финансирането на пенсионните схеми е "жизненоважно за осигуряване на дългосрочна стабилност на европейските държавни финанси, а пенсионните реформи в техните страни ще доведат до значително влошаване на статистиките за дълга и дефицита".

От Министерството на финансите обясниха, че идеята на писмото е свързана с факта, че пенсионната реформа изисква извънредни разходи. Затова искането е тези разходи да се изключат, когато ЕК извършва мониторинг на държавния дълг и бюджетния дефицит, особено при страни, които са влезли в свръхдефицит, тоест са надхвърлили прага от 3% според критериите от Маастрихт. Срещу България бе стартирана процедура по свръхдефицит, когато се оказа, че бюджетната 2009 година тя е приключила с дефицит от 3.7%.

Според анализатори известна логика в писмото от гледна точна на българската страна има. Нашата пенсионна система във вида, в който е, може да рухне след десет-петнадесет години заради хроничния недостиг на средства в нея, слабостите на принципа на солидарното осигуряване и неразвития втори стълб. Това ще стане, ако не бъде извършена реформа по посока засилване на ролята именно на втория (капиталовия) стълб, така че да се прехвърли част от пенсионната тежест, понасяна сега от Националния осигурителен институт.

Ако държавата обаче започне отсега да засилва ролята на капиталовия стълб, като "налее" в него средства чрез увеличаване на вноската за сметка на намаляване на тази към НОИ и компенсира недостига в НОИ за изплащане на сегашните пенсии с пари от бюджета, тежкият бъдещ дълг ще се разпредели във времето, но за сметка на увеличаването на общия държавен дълг и евентуално на бюджетния дефицит. Тогава обаче страната ни ще бъде поставена в неравнопоставено положение по отношение на дълга и дефицита спрямо страните, които не извършват пенсионна реформа. Това е общо-взето и замисълът в писмото.

Въпреки че е подписала писмото, без да е сред инициаторите му, България засега не е обявила, че започва в такава посока пенсионна реформа.

Основните насоки за промените в системата трябваше да бъдат обявени от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов през есента, но вероятно огласяването им ще се отложи за началото на следващата година.

Вдигналите толкова шум мерки, заложени в промените в Кодекса за социално осигуряване и включващи увеличаване на трудовия стаж и пенсионната възраст, не решават въпроса с бъдещото състояние на пенсионната система, а само закърпват частично проблема с недостига на средства в НОИ.

От друга страна България е сред страните с най-нисък държавен дълг в ЕС и проблем с него няма.

Остава въпросът дали мотивите, накарали българската страна да се присъедини към писмото, не са свързани с бюджетния дефицит. В края на тази година той трябва да бъде сведен до 3.8% от БВП, а следващата - под 3%, каквото е искането на ЕК.