Девет въпроса към ДАНС. Ако нещо прилича на активно мероприятие, вероятно е (Обновена)

В нормалните държави контраразузнаването в общия случай генерира сигурност за гражданите. У нас ситуацията е друга - името на изключително важната служба Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) често се споменава в контекста на съмнение за фабрикуване на скандали, които обслужват съвсем ясни политически цели.

На 27 октомври, два дни преди местните избори, бе заложена нова бомба в услуга на част от политическите играчи и в ущърб на опонентите им.

Беше обявено, че според доклад на ДАНС зам.-министър от квотата на ПП-ДБ участвал в евентуална манипулация на машините за гласуване. Новината бе разпространена от ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН. Те съобщиха, че според доклад на ДАНС зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е взел нерегламентирано кодовете на устройствата за машинно гласуване.

Докладът на ДАНС, който визират политиците, не е публичен и нито медиите, нито обществеността могат да направят преценка дали твърденията в него са достоверни.
По този начин се отварят широки врати за всевъзможни спекулации.

Тъй като случаят е от изключителен обществен интерес, редакцията на Mediapool изпрати на ДАНС въпроси. При евентуалното получаване на отговор, той ще бъде незабавно публикуван.

1. Извършена ли е обстойна проверка на случая със зам.-министъра Михаил Стойнов преди информацията да бъде подадена към парламента?

2. Ако е извършена подобна проверка, какво е установила?

3. Приложени ли са обясненията на заснетия зам. -министър, поискана ли е допълнителна информация от правителството и ЦИК?

4. В рамките на каква проверка/разследване е заснето видеото?

5. Има ли установен мотив в действията на Михаил Стойнов?

6. Работило ли се е по конкретен сигнал и от кого е бил подаден?

7. Кой код точно е бил заснет от Михаил Стойнов и защо това е толкова опасно?

8. Защо Михаил Стойнов не е вече задържан, ако се е опитал да фалшифицира изборите?

9. Кой е подписал въпросния доклад? По неофициална информация в момента председателят на агенцията Пламен Тончев не е в България и документът е подписан и изпратен на Росен Желязков в парламента от негов заместник.

Според парламентарни източници това е Деньо Денев. Той е назначен за зам.-председател на ДАНС през август т.г. и, доколкото е известно, е предложен за този пост от Делян Пеевски и Бойко Борисов. Преди това Денев беше в КПКОНПИ, където оглавяваше дирекция "Противодействие на корупцията".

Има и още един много важен въпрос - кой ще понесе отговорност, ако скандалът се окаже активно мероприятие, на каквото прилича? Но няма смисъл да бъде задаван на ДАНС. Първо, не е от тяхната компетентност. И второ, у нас за такива работи никога не се носи отоговорност. 

Трансформацията на Росен Желязков

Друг въпрос, по-скоро риторичен, е за ролята на Росен Желязков в изпълнението на тази мръсна поръчка. Преди десет години, в качеството си на главен секретар на Министерския съвет, Желязков беше единственият обвинен за аферата "Костинброд", която според първоначалните твърдения на прокуратурата е била програмиран опит за манипулация на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. с фалшиви бюлетини. Както и сега, зрелишната димка бе пусната точно преди изборите от Мая Манолова и тогавашната тв звезда Николай Бареков. ГЕРБ бяха потърпевши от скандала, а анонимно писмо на "достойти прокурори" твърдеше, че аферата е "поръчана" от Делян Пеевски.

Впоследствие всички обвинения спихнаха, както и самата "афера", а Росен Желязков бе напълно оневинен след години влачене по съдилища. 

Затова и е въпрос с понижена трудност какво ли трябва да се е случило сега, за да бъде убеден да се включи в сегашното ченгеджийско мероприятие.

Отговорността на Пламен Тончев

Скандалът избухва в ситуация на силно напрежение между ПП-ДБ и шефа на ДАНС Пламен Тончев, който в крайна сметка носи отговроност за дейността на агенията. ПП-ДБ публично го обвини за лошата работа на контраразузнаването и настоява за смяната му, но президентът Румен Радев, който назначи Тончев на поста, не дава дори да се обсъжда този въпрос. В същото време Тончев открито заема позиции срещу коалицията ПП-ДБ, в съмнителен синхрон с политическите атаки на президента Радев, но вече и на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Костадин Костадинов и Тошко Йорданов.

Всъщност това съвсем не е първият път, когато шефът на ДАНС става провокатор на политически скандал, при това с регионални и международни последици. Преди няколко месеца, отново без никакви доказателства, говорейки от парламентарната трибуна с ченгеджийски недомлъвки, той практически обвини правителството на Кирил Петков в национално предателство заради Северна Македония. Тогава акцията на Пламен Тончев бе насочена срещу създаването на редовното правителство на Николай Денков.

Сега целта изглежда е кабинетът "Денков" да се разклати и да падне пет месеца след встъпването му в длъжност.

Какво се постига?

Почти незабавният политически ефект ще се състои в това, че много хора вероятно ще се откажат да гласуват с машини, а това ще увеличи дела на контролирания вот чрез хартиени бюлетини.

Тук става дума за намеса в политиката от една служба. Първо, защото задачата е да се дискредитира правителството и да се разколебае обществената подкрепа в него. Второ, защото може да има негативни последствия върху изборните резултати на "Продължаваме промяната – Демократична България".

Компрометира се изборният процес и се унищожава доверието в него.

Подкопава се въобще доверието в демократичните институции.

Разбира се, възможно е в доклада на ДАНС събитията да не са представени както бяха разказани от политиците. Политиците нямат проблем да лъжат, манипулират и да направят от мухата слон, стига да им изнася. Ето защо е толкова важно да има отговори, а не ДАНС да се крие зад секретност.