Деветашката пещера вече ще се стопанисва от община Ловеч

Екоминистерството ще предостави безвъзмездно Деветашката пещера за стопанисване от община Ловеч, се разбраха зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева, областният управител на Ловеч Ваня Събчева и представители на централната и местната власти, екосдружения и спелеолози.

В момента собствеността върху защитената територия Деветашка пещера е публична държавна, но забележителността се нуждае от реален стопанин, който на място да полага необходимите грижи за нейното опазване и поддържане в съответствие с въведените режими за защита на мястото, приютяващо прилепни колонии, посочват от ековедомството. Затова пещерата ще бъде прехвърлена за управление от общината, а министерството на околната среда ще оказва на местната власт методическа и финансова подкрепа и пълно съдействие за осъществяване на контрол от районната екоинспекция.

Областната управа и общината ще изпратят до края на февруари в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложения за промени в заповедта за обявяване на природната забележителност. Според местната власт трябва да се регламентират по-ясно режимите за достъп до пещерата и забранените дейности в нея, тъй като в момента разписаните правила създават предпоставки за различни тълкувания и спорове.

Коментирана е още, че в момента липсват законови регламенти за собствеността на пещерите, начините за тяхното управление, опазване и ползване, съобщиха от МОСВ. Заявена е готовност да се търсят решения за децентрализация, а не за вменяване на всички отговорности на централни органи на изпълнителната власт. Страните поеха ангажимент да внесат в МОСВ в кратък срок идеи и конкретни текстове, които министерството ще подложи на широко обществено обсъждане, допълниха от ековедомството.

Следа срещата е била направена проверка за състоянието на зимуващите прилепни колонии в пещерата. Установено, че те са разположени на 3 по-големи групи (от около 2 до 4 хил. екземпляра) и 4 по-малки групи (от около 100 до 500 екземпляра) от вида пещерен дългокрил. Има и група от около 80 екземпляра от вида дългопръст нощник. Всички екземпляри от двата вида са в състояние на пълна хибернация.

В първото подземно езеро (където е измерена температура на въздуха е минус 2 градуса) са намерени 30 мъртви екземпляра от вида пещерен дългокрил. Не може да се определи каква е конкретната причина за смъртта на прилепите – дали това е нормален естествен отпад от едва 30 екземпляра на фона на зимуващите около 12-14 хиляди, или е в резултат на продължителните ниски температури през януари, които в района са достигнали стойности от минус 18 до минус 24 градуса, или по други причини, обявиха от ековедомството.

През март месец предстои нова съвместна проверка за състоянието на колонията.