"Ди цайт": Германия по-скоро ще спечели

"Ди цайт": Германия по-скоро ще спечели

За Германия имигрантите от Румъния и България може да не са проблем, а предимство, от което страната трябва да се възползва. До този извод стига известният изследовател на миграцията в ГерманияХерберт Брюкер в публикацията си в седмичника "Ди цайт", озаглавена "Митът за бедната имиграция" и цитирана в сряда от "Дневник".

Все повече хора от бедните източноевропейски държави Румъния и България имигрират в Германия. В публичното пространство това се приема като проблем и донякъде дори като заплаха. Мнозина смятат, че българите и румънците се интегрират по-трудно от други чужденци на трудовия пазар и в обществото. Освен това съществуват твърдения, че те се превръщат в бреме за публичните финанси. Медиите се хванаха за този образ и намериха редица примери за тази форма на имиграция – заради бедност, в големите германски градове, пише авторът.

Той припомня, че наистина България и Румъния са най-бедните страни членки на ЕС, като по данни на Евростат доходите на глава от населението в двете страни са едва 39% от средните за Германия ниво. При положение, че средните доходи в седемте страни влезли по-рано в ЕС през 2004 г. са 58% от германските.

Естествено е тази голяма разлика да доведе до увеличена имиграция. Въпросът е дали тази имиграция ще бъде финансов и социален проблем за Германия, пита Брюкер и търси отговор в статистиката.

В края на 2012 г. 9.6% от българите и румънците в Германия са били безработни, което е малко над средното ниво за федералната република – 7.4 на сто - и далеч под средното за всички чужденци в страната – 16.4%.

Същевременно около 9.3% от българите и румънците получават социални помощи. Процентите при чужденците и за цяла Германия са съответно 16.4% и 7.4%.

Изводът, до който стига авторът на "Ди цайт" е, че българите и румънците принадлежат към имигрантите, които най-лесно се интегрират. Това, разбира се, би могло да се промени, тъй като имиграцията от България и Румъния е започнала сравнително скоро, отбелязва все пак Брюкер.

По-нататък той задава въпроса защо се получава такова разминаване между образа, наложен в публичното пространство, и данните от националната статистика и отговаря, че това донякъде се дължи на регионалните различния. Безработните българи и румънци в Щутгарт и Мюнхен, например, са 5.6%, а в Дуисбург и Берлин – съответно 27 и 25 на сто. Сходни са дяловете на българите и румънците, които получават социални помощи от държавата.

Според Брюкер е неправилно да се прави изводът, че имигрантите от България и Румъния като цяло биха представлявали тежест за социалната държава и публичните финанси. По-скоро е вярно обратното, твърди той.

По принцип чужденците и германците с миграционен произход получават повече държавна помощ, но пък най-голяма полза извлича пенсионното осигуряване и това се дължи на възрастовата структура на имигрантите – те плащат вноски, но сред самите тях почти няма пенсионери. Разбира се, и те получават пенсии, но като цяло през живота си внасят повече, отколкото накрая получават.

Накрая равносметката е следната: колкото по-добре квалифицирани са и колкото по-добре се интегрират на трудовия пазар, толкова по-добре за социалната система, пише Брюкер.

Това не означава, че всички държавни системи печелят, просто ползите и загубите са неравномерно разпределени, отбелязва той. Най-големият губещ е системата, която осигурява помощите за безработни, a печеливша е пенсионната система.

"И все пак трябва да подобрим наложения образ за имигрантите от България и Румъния, не на последно място за да не бъде населението на тези държави неоснователно стигматизирно", пише Херберт Брюкер.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа