"Ди Велт": Гражданите на Европа искат по-малко Европейски съюз

Всички избори през последните седмици – от Великобритания и Полша до Италия и особено Дания – минаха удивително еднакво, пише германският в "Ди Велт". Навсякъде хората гласуваха за съкращаване на властта на Европейския съюз, депортация на бежанците и национализъм, който, според предположенията на мнозина, вече отдавна беше захвърлен на бунището на историята.

Към това може да се отнасяме различно – да одобряваме или критикуваме, но победителите от последните дни се наричат Девид Камерън, възнамеряващ да изолира Великобритания и да ограничи властта на Брюксел; Анджей Дуда, който стана новия президент на Полша благодарение на своята любов към отечеството и недоверие към Европа.

В този ред следва да се отбележи датският социалпатриот Кристиан Тулесен Дал, който съумя да направи своята враждебна към имигрантите Датска народна партия основна политическа сила в страната и да постигне идването на власт на по-дясно правителство.

И премиерът на Италия Матео Ренци бе сериозно "наказан" на местните избори: в традиционно лявата "цитадела" Венеция победа удържа бизнесменът Луиджи Бруняро, който се яви с програма, обещаваща справедливост и порядък.

По-нататък в анализа се припомня, че испанското движение "Подемос" спечели гигантски приток поддръжници заради критиките си към политиката на икономии.

Непонятната коалиция между неотроцкисти и военни националисти в Гърция не е ли признак на това, че европейците повсеместно предпочитат национални решения пред единното европейско, пита авторът Дирк Шумер, според когото днес в Европа протича повсеместен отказ от ЕС.

След десетилетия на национални войни и геноцид, здравомислещият човек едва ли би могъл да бъде против транснационална единна Европа. Въпреки това, за огромно съжаление, Европа върви именно към това, констатира той.

Рязкото приплъзване на европейците към новия социал-национализъм ще продължи и занапред на фона на несекващата мигрантска вълна, високата цена на гръцката криза и намаляващите бюджетни средства, заключава авторът. При това, пише той, гражданите следват ясна логика: те повече не желаят да толерират порядък, при който печалбите на компаниите безнаказано ще изтичат зад граница, докато те самите да поемат нещастието на целия свят.