Диагнозата лупус се бави с години, а пациентите се сблъскват с трудности в лечението

Диагнозата лупус се бави с години, а пациентите се сблъскват с трудности в лечението

Пациентите с диагнозата лупус у нас са 3 900 по данни на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година. Заболяването обаче се диагностицира трудно и бавно, а след поставянето на диагнозата пациентите имат трудности при лечението, свързани с достъпа до медикаменти. Това стана ясно по време на дискусия, организирана от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) в рамките на Седмицата за информираност за ревматичните заболявания в България (13 – 19 май).

Лупусът е автоимунно заболяване, което може да засегне различни органи и системи в тялото - кожата, ставите, кръвта, бъбреците и централната нервна система.

Председателят на пациентската организация Боряна Ботева съобщи, диагнозата лупус обикновено се бави шест години след проявата на първите симптоми.

Проф. Доброслав Кюркчиев от Имунологичната лаборатория на Университетска болница “Св. Иван Рилски” обясни, че диагностиката закъснява основно поради факта, че лупусът е велик имитатор – клиничните му симптоми са сходни със симптомите на много други заболявания. Освен това общопрактикуващите лекари нямат подготовка да го разпознават, а пациентите често игнорират болките си, търсят информация само в интернет и не се консултират със специалисти ревматолози.

“Ние, имунолозите, обаче можем да открием антинуклеарни антитела в кръвта и чрез имунологични изследвания да предскажем проявата на заболяването години по-рано. Ето защо в Имунологичната лаборатория на университетска болница “Св. Иван Рилски” работим по проект за ранно откриване на лупус, синдром на Сьогрен и системна склероза. В рамките на проекта изследваме безплатно близки родственици по права линия на пациенти с тези три заболявания. Търсим антинуклеарни антитела у сестри, майки, баби и дъщери на вече диагностицирани пациентки. Проектът е насочен основно към жените, защото те най-често страдат от тези заболявания. Съотношението спрямо засегнатите мъже е 9:1. Но планираме да разширим изследванията и сред роднините мъже”, обясни проф. Кюркчиев.

Пациентите с лупус алармираха, че от края на 2018 г. трудно намират на пазара основни медикаменти за терапия.

“Тези пациенти подлежат на диспансерно наблюдение. НЗОК заплаща частично два медикамента за основна терапия на лупус и цялостно заплаща скъпоструващ биологичен медикамент, който се отпуска от спецализирана комисия. За съжаление през тази година от списъка на реимбурсираните медикаменти са отпаднали нестероидни противовъзпалителни и кортикостероидни препарати – поради отказ на фирмите да ги внасят”, съобщи д-р Елиана Карамфилова от НЗОК.

Пациенти с лупус поставиха и проблема за офлейбъл употребата на медикамента Имуновенин, който подобрява състоянието им, но здравната каса няма право да го реимбурсира, тъй като използването му за терапия на точно това заболяване не е подкрепено с клинично проучване.

Част от пациентите с лупус се оплакаха, че заради честите хоспитализации губят работните си места и не срещат разбиране от работодателите си.  

Още от България

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?