Диалектите и клишетата са стил на българските политици

Говоренето на диалект и с клишета, празнодумството, бягането от конкретен отговор с различни витиевати формулировки, агресивният изказ са едни от основните характеристики на речта на българските политици. Това сочат анализите на преподаватели филолози и студенти от Софийския университет “Климент Охридски“, представени в петък.

Анкета към проучванията показва, че хората очакват от българските политици да говорят правилно и на ниво, “а не като селяни“, тъй като смятат, че това е проява на уважение към тях. Хората ги дразни клишираното говорене със заучени фрази и на диалект, което обаче за съжаление откриват у речта на политиците, показва още анкетата. Социологическо проучване сред 200 души показва, че 80% от анкетираните не вярват на политиците, 70% отговарят, че политиците не се придържат към добрия тон, а 90%, че политиците не спазват езиковите норми. Любимите и най-често използвани клишета на политиците са “политическа воля“, “приоритети“, “прозрачност“, “визия“ и “конкретика“.

Диалектните и разговорните форми са навлезли силно в говоренето на политиците, показват анализите на филолозите. Премиерът Бойко Борисов присъства в почти всички техни примери за това. Окончанието “ме“ за първо лице множествено число “удариме, носиме, престанеме“, а също и “седеха, беха, се смеха, изплатът, възстановът, проверъ, говоръ“, “пет камиони“ вместо “пет камиона“ са част от примерите за говоренето на министър-председателя.

На въпрос на Mediapool за цялостния езиков профил на премиера, променило ли се е говоренето му от времето, когато е бил кмет, как оценяват способността на Борисов и на политиците по принцип да конструират правилни и завършени изречения, филолозите демонстрираха, че и те са овладели умението да бягат от поставените им въпроси.

“Бойко Борисов е политикът, който, разбира се, през последните години правеше най-силно впечатление от езикова гледна точка. Безкрайно изследван и безкрайно преекспониран от всички медии. За него са характерни оттласкване от клишираното, от псевдонаучността и търсенето на един фамилиарен тон. Това е много успешна езикова стратегия, не е той неин автор. Времето не ни позволява, но имаме изследване на начина, по който се ръкуват българските политици. Бойко Борисов се ръкува с длан нагоре, те. дава сигнал на събеседника, че е в позиция на подчинен и иска да му служи“, заяви Надежда Сталянова, един от авторите на анализите.

За умението на политиците да построяват правилни изречения тя заяви, че парламентарният контрол показвал, че могат да “направят часове от граматически правилни привидно смислени изречения, но без съдържание“.

Употребата на бройната форма или множествено число също е сред честите грешки на политиците. В този капан попада дори министърът на образованието Сергей Игнатов, който е засечен да казва “200 ученика“ вместо “200 ученици“.

За министъра на културата е характерна употребата на “секи“, “некой“, “некакви“, за Цветан Цветанов - “дейносттъ“, “решимосттъ“, “да влезат“.

Председателят на БСП Сергей Станишев има проблем с ятовата гласна и често казва “голями“, а лидерът на ДСБ Иван Костов често произнася “нек'во“, “сек'во“.

Филолозите коментира, че разговорната реч на политиците може да бъде оправдана при общуването с техните симпатизанти, но не и от парламентарната трибуна.

Експеримент на студенти в парламента показва съществени пропуски в грамотността на някои депутати. Имената им обаче бяха запазени в тайна, тъй като на народните представители е обещано да останат анонимни. От 13 души трима са отказали да участват, като един е излъгал, че не е депутат. От петте въпроса, които се дават на кандидатстващи след седми клас и зрелостници, имало един депутат, който имал четири грешни отговора. Един депутат от БСП и един от ГЕРБ отговорили правилно на всички въпроси. А въпросите били: кое е правилно - “130 депутата“ или “130 депутати“, как се пише “министър-председател“ - с тире или без, “девятка или деветка“, “Вие сте ходил, г-н депутат?“ или “Вие сте ходили, г-н депутат?“.

Филолозите представиха и първия у нас "корпус на политическата и журналистическа реч“. Тази интернет база данни е събрала речеви изяви на политици и журналисти и има амбицията в бъдеще през него да може да се наблюдават тенденции в говоренето. Например как се е променило отношението на даден политик по даден въпрос – на Бойко Борисов за АЕЦ “Белене“ или на Георги Първанов за политиката на БСП.

В момента потребителят може да търси как се употребява определена дума, какви съчетания или какви производни на дадена дума се употребяват най-често.