Дигиталната революция може да затрие огромна база данни

Български стартъп стана археолог на информация от остарели носители или файлови формати

Дигиталната революция може да затрие огромна база данни

Развитието на високите технологии и бързия темп на дигитална революция може да доведе до загубата на големи масиви не само на лични снимки, видеофайлове и данни, заради това, че се съхраняват на морално остарели носители или във файлови формати, които актуализираният софтуер вече не чете. Заплашени от изчезване по същата причина са и данни в държавни институции, университети и музеи.

С подобен проблем наскоро се сблъска НАСА, след като  изненадващо изтри оригиналните ленти от стъпването на Нийл Армстронг и Бъз Алдрин на Луната и се наложи да възстановява кадрите от стари тв предавания.

Всъщност още през 1997 г. се предсказва огромната загуба на ценни данни заради все по-бързата цифровизация. През 2015 г. "бащата на интернет“ – вицепрезидентът на "Гугъл" (Google), Винтон Серф предупреждава, че обществото е изправено пред дигитална тъмна епоха и че способността за съхранение на данните намалява с времето право пропорционално на тяхното нарастване. Според него най-вероятно следващите поколения срещнат огромни затруднения, за да добият информация за нас.

Големи доставчици на софтуер като "Майкрософт" (Microsoft), "Гугъл" и "Ай Би Ем" (IBM) вече работят за справяне с проблема. Националният архив на Великобритания например, с помощта на "Майкрософт", още през 2007 г. е конвертирал близо 580TB данни, съхранявани в стари файлови формати.

Проект за предотвратяване загубата на данни заради дигиталната революция и конвертирането им във формати, които гарантират дългосрочно съхранение и лесен достъп дори след десетилетия, реализира и Националният архив на Норвегия с помощта на българския стартъп "Докумастър" (Documaster). Компанията, създадена преди три години, работи и с "Канон" (Canon), "Капджемини" (Capgemini) и "Сток" (Stokke), Норвежкият център за космически изследвания и Националният комитет за етика в научните изследвания, както и много общини.

"Чувствам се като археолог на данни“, разказва Иван Съртонев,  експерт по изваждане от експлоатация на стари системи в "Докумастър".

"Имали сме случаи, в които клиент разполага с бекъп на база данни и документи в стар формат, без да има вече достъп до системата, в която данните са били създадени, а данните са изключително ценни за бизнеса. В други случаи те са били налични, но в стара софтуерна система, която не предоставя лесен достъп до тях. Тук се намесваме ние като извличаме документи и метаданни от една или множество стари софтуерни системи, конвертираме документите във формат за дългосрочно съхранение, организираме ги в стандартна архивна структура и предоставяме лесен достъп до тях“, коментира Димитър Узунов, един от съоснователите на компанията.

"Достъпът до и конвертирането на данни в удачни за  дългосрочно дигитално съхранение формати е сфера, за която в бъдеще ще са нужни много специалисти", посочва Георги Василев, мениджър на софийския офис на компанията.

Тя има представителства и в Осло и Олесун в Норвегия, а наскоро е открила такова и в Сан Франциско, САЩ. Тази година компанията е получила 10.5 млн.евро от скандинавския инвеститиционен фонд Summa Equity, за да разрасне дейността си. Към момента екипът ѝ наброява 35 човека, като се очаква през следващите три години да нарасне до 100.

Още от IT

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?