Дигитални решения за по-приветлива здравна система

Здравен клъстер си поставя за цел да внесе повече качество и ефективност в сектора

Крайно време е да започнат да се случват хубави неща в здравеопазването – хората да имат по-лесен достъп до по-качествени здравни услуги, заболяванията им да бъдат контролирани по-добре като прекарват по-малко време в болница и пред кабинетите на лекарите, медицинските специалисти да имат повече време за своите пациенти и да се занимават с по-малко бумащина. Водени от разбирането, че дигиталните решения и иновации в сектора са ключ към постигането на тези цели, 11 компании и организации учредиха Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.

Мисията на клъстера е чрез сътрудничество, обмен на иновативни практики и идеи между компании, хора и институции, да се създаде критична маса, която в крайна сметка да катализира промяна в средата и изграждането на устойчива и ефективна здравна система.

Основатели на клъстера са Фондация "Джуниър Ачийвмънт България“, фармацевтичната компания “Новартис“, както и компании, предлагащи различни дигитални решения в здравеопазването - Онтотекст, , SAT Health, Sqilline, Консенто, Мнемоника, Аптусо, Чек Пойнт Кардио, Националната пациентска организация и платформата за търсене на клинични изпитвания FindMeCure.

Всички те вече имат своя принос към по-приветливото лице на българското здравеопазване, макар, че повечето дигитални решения все още са твърде бутикови и достигат до твърде малък брой пациенти, лекари, болници. А идеята е технологиите, които правят живота и на пациентите, и на лекарите по-лесен, да станат по-масови.

Има много примери в това отношение като различни медицински устройства, позволяващи състоянието на пациента да се следи дистанционно в реално време и при влошаване на показателите му, медицинските специалисти да го извикат за прегледи и изследвания; платформи, улесняващи комуникацията и обменът на данни между лекарите, между лекар и пациент, платформи за анализ на данни, въз основа на които да се взимат информирани медицински и управленски решения.

“17 млн. сърца спират да бият преждевременно всяка година и тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени“, коментира при представянето на клъстера Ивайло Дачов, управител на “Чек Пойнт Кардио“, компания, която осъществява онлайн мониторниг, анализ и управление на най-важните жизнени показатели на човешкото тяло  в реално време, 24/7 на всяко място по света. Това е пример как медицинската грижа може да върви след  пациента, а не обратното и реално предотвратява инциденти преди те са да се случили. Това става чрез прикрепянето към гърдите на пациента на устройство, което чрез мобилна мрежа предава данни за него към специализиран телемедицински център. Там тези данни (ЕКГ, пулс, дишане, кръвно налягане и местоположение на пациента) се следят от лекари и медицински сестри денонощно. Информацията може да послужи както за профилактика и промяна в лечението, така и за бърза реакция при криза.

Според Дачов така устройство за 1000 евро върши работата на медицинска апаратура в болницата за 35 000 евро.

Статистиката на “Чек Пойнт Кардио“ сочи, че при 71% от 4286 пациента са били открити неподозирани дотогава ритъмни нарушения. В 34% от случаите е била предприета спешна хоспитализация в резултат на състояние, открито по време на телемониторинга. В над 80% от случаите въз основа на мониторинга е била променена терапията на пациента. Според Дачов подобни технологии имат потенциала да пестят по 300 млн. лева годишно на здравната система, тъй като ще намалят внезапната смъртност с 37-55%, а внезапните хоспитализации с 47%, намалявайки средния престой в болница с 6 дни. Затова по думите му здравната каса трябва да плаща за дигиталните решения вместо за болничен престой.

Друг пример за това как дигиталните решения улесняват живота на хората е платформата Consento.bg която със своите онлайн, писмени и телефонни консултации на пациенти с лекари отговаря на един от основните проблеми в българското здравеопазване – лошата комуникация между пациент и лекар.

Платформата FindMeCure пък дава бърз и лесен достъп не само на българските потребители, но на хората в целия свят, до клинични изпитвания. “85% от клиничните проучвания се бавят заради трудности в набирането на пациенти. В същото време само 10% от лекарите провеждат изпитвания и са в състояние да насочат пациенти към тях“, казва основателката на FindMeCure Мая Златанова. Платформата позволява не само търсенето на подходящо проучване, в което пациентът да се включи, но и възможност за онлайн консултиране и кандидатстване, като по този начин значително скъсява пътя на пациента.

Пациентските програми на SAT Health  улесняват достъпа на пациенти с назначена терапия до нея. Този процес често е съпътстван с придвижването на голяма по обем документация, която понякога отказва пациентите от лечение.

 “Очевидно има нужда от дигитални решения в здравеопазването, а много малко неща се случват през последните години в тази посока. В същото време много от дигиталните решения не отразяват нуждите на хората, стои проблемът с качеството на здравните услуги, не се гонят здравни резултати. За да се взимат информирани решения в сектора, са нужни данни, а в момента те са разпокъсани“, обобщи проблемите Росен Димитров, мениджър връзки с обществеността и институциите в “Новартис“.

Основателите на клъстера се заричат, че това не е поредната сбирка, от която няма да произтече нищо и казват, че са ориентирани към действие.

Националният консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров, който е един от съмишлениците на новата организация, коментира, че я възприема като група за натиск върху хората, които взимат решения. “Винаги, когато съм говорил с някой в Министерството на здравеопазването по даден въпрос, казва: “Да, да, добре“. А за всеки, който знае български език, е ясно, че това много често означава: Не“.

Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването е решен да започне промяна.

Още по темата
Още от Бизнес

Прав ли е Каракачанов да се гневи и заплашва Скопие?