Дигиталният свят и добрата журналистика са бъдещето на медиите

Виртуалната и добавената реалности, дронове и предаването на живо онлайн ще преобърнат представата ни за това как възприемаме и използваме медиите. Това коментира Майкъл "Кимо“ Куейнтънс, съосновател на иновативната консултантска компания IQ Gemini и дългогодишен служител на американската телевизия CBS.  по време на конференция, посветена на бъдещето на медиите, организирана от "Дойче веле" и Мтел.

"Живеем в дигитална ера, която променя живота ни изцяло“, посочи Илияна Захариева, директор "Корпоративни комуникации“ в Мтел и припомни, че телекомът вече е и медия с излъчваните от него спортни канали.

Куейнтънс посочи, че новите технологии променят напълно начина, по който ползваме медиите. Ако преди десетилетие за ТВ репортаж е бил необходим специализиран бус за стотици хиляди долара, сега това може да се направи с добра интернет връзка от смартфон и дрон, които струват стотици пъти по-малко, коментира той.

Според него обаче в момента консумираме технологиите по много "първобитен начин“, като само гледаме един екран. По думите му технологиите за виртуална реалност позволяват потапяне в дигитална среда и възможност за общуване и на тялото, което добавя изживяване и засилва паметта.

По време на конференцията се коментира как американското издание "Ню Йорк Таймс" експериментира успешно със своето специално приложение за виртуална реалност. Техен печатен материал е забравен от читателите след около седмица, докато същият, но пригоден за виртуална реалност, е помнен от потребителите дори след месец. Отделно се повишава и ангажираността към новия формат. На печатната версия читателите се задържат едва по около 2 минути средно, докато във VR приложението – по 6 минути.

Добавената реалност (AR) пък позволява в реалната среда да се поставят дигитални предмети или маркери, които хората да забелязват чрез смартфоните си. Така се подсилва контекстът в реалния свят и е идеален начин да се съобщи на хората, че ще има важно събитие на определено място.

"Ролята на журналистите не се променя с тези технологии. Трябват ни добри журналисти – обучени хора, с журналистическа етика и нюх. Променят се само начините на разпространение, никой не иска вече печатни вестници“, коментира още Куейнтънс.

Без доверието в тях обаче медиите са загубени, стана ясно от думите на Вилфред Рунде, ръководител на екипа за иновации в "Дойче веле". Представянето на истината в демиите става все по-трудно в среда на фалшиви новини, лесно разпространение чрез социални мрежи и изваждане на снимки, видео и друго съдържание от контекст, смята той.

"Като публикуваш пълна измислица, до няколко сериозни новини, това замърсява медийната среда“, коментира Рунде. Според него, за съжаление фалшивите новини са много добър бизнес модел – те са много успешни в социалните мрежи и чрез тях могат да се изкарват много добри пари. Основната цел на фалшивите новини е да предизвикат емоция в широката публика.

"В епохата на пост-истината, хората не се интересуват от фактите, а от емоциите, които се създават“, обяви Рунде. Според него, усещането за истина е достатъчно убеждение, че това наистина е така.

Той показа и бъдещето на технологиите за фалшиви новини – Voxal. Това е специална програма, която с десет минутен запис на глас, може да пресъздаде и насложи речта на този човек в изцяло нов разговор. Манипулирането на видео вече е нормална практика, стига да имаш ресурсите и времето за това. Цитирането на грешни данни е друг популярен похват, коментираха участниците в конференцията.

"Фалшивите новини имат за цел да подбият доверието в традиционните медии“, обяви Рунде.

Решението е да се засили проверката на информацията. Той показа няколко интересни проекта, които имат за цел да сверяват данните и съдържанието. Reveal е подобен сайт за проверка на информация, а Truly Media е платформа за проверка на факти и данни, която позволява да се свързват и различни източници един с друг.