Дилемата на Америка - как да порицае принц Мохамед, без да спре саудитските реформи

Сагата с Джамал Хашоги засяга националните интереси на САЩ

Джамал Хашоги

Искам да изложа три разсъждения по сагата с Джамал Хашоги.

Първо, пред очите ми непрекъснато е образът на този едър като мечка мъж, който единствено е искал да види как неговото правителство се реформира по по-приобщаващ и прозрачен начин, и който е бил убит в някой тъмен ъгъл на саудитското консулство в Истанбул от 15-членен саудитски екип за мокри поръчки, за който се твърди, че бил въоръжен с трион за рязане на кости. Извратеността и малодушието зад това са просто отвратителни.

Второ, не вярвам дори за миг, че това е било несанкционирана операция и фактическият управник на Саудитска Арабия, принц Мохамед, който иначе е доста активен, е бил в неведение, та дори и нещо повече. Затова, не като журналист, а като американски гражданин, вече ми стана противно да гледам как моят президент и неговият държавен секретар партнират със саудитските власти, за да скалъпят някаква история за покриване на нещата. Дългосрочните последици за всеки журналист - или политически критик в изгнание, където и да било - са смразяващи. Между другото, не смятам, че ще им се размине.

Така стигам до третата си мисъл: как смята Америка да се отнесе към въпроса за баланса между нашите ценности и защитата на своите интереси? Според мен най-добрият начин да се отговори на това е да се върнем към същината. Винаги съм знаел, че реформаторската програма на принц Мохамед има малки шансове да успее, но бях сред нейните поддръжници - и същевременно призовавах правителството на Тръмп да очертае граници около неговата тъмна страна - поради една много конкретна причина. Тази причина нямаше нищо общо с принц Мохамед. Мен лично изобщо не ме е грижа кой управлява Саудитска Арабия Ем Би Ес, Ес О Ес или Кей Еф Си /M.B.S (инициала на принц Мохамед бин Салман), S.O.S., K.F.C./.

Тази причина е свързана с начина, по който определих американския национален интерес в Саудитска Арабия след 11 септември. Не става дума за петрола, оръжейните продажби, нито за противопоставянето на Иран. Става дума за религиозна реформа в исляма, която може да дойде единствено от Саудитска Арабия, страната, където се намират най-свещените за исляма градове Мека и Медина.

По чиста случайност първата ми работа като чуждестранен кореспондент беше в Бейрут през 1979 г. Първите две големи събития, които отразявах, бяха иранската революция и завземането на Голямата джамия в Мека от ултрафундаменталистки саудитски екстремистки проповедник, който твърдеше, че династията Ал Сауд са корумпирани, женкари и почитатели на западната култура.

Това завземане на джамията в Мека потресе саудитската управляваща династия. И така, за да укрепи авторитета си в сферата на религията и да се защити, през 1979 г. династията направи остър религиозен завой надясно, оставяйки духовниците да налагат доста по-строг контрол върху обществото и да засилят износа на своята пуританска салафитска версия на сунитския ислям - чрез строене на джамии и училища от Лондон до Индонезия и от Мароко до Кабул, финансирани от по-високите цени на петрола.

Това имаше изключително отрицателно отражение върху образованието и правата на жените и политическите свободи в целия арабско-мюсюлмански свят - а най-крайната версия на този фундаментализъм, салафитският джихадизъм, вдъхнови и похитителите от 11 септември и "Ислямска държава".

Според мен 11 септември беше най-лошото нещо, случило се на Америка през моя живот.
Може да спорим какъв беше правилният отговор на тези атентати - Афганистан, Ирак, глобалната война срещу тероризма, създаването на министерството на вътрешната сигурност или поставянето на метални детектори навсякъде. Но не може да спорим за цената.
САЩ дадоха хиляди животи и около 2 трилиона долара, за да обезвредят заплахата от мюсюлмански екстремисти - от Ал Каида до ИДИЛ - долари, които можеха да отидат за толкова много други нужди на американското общество.

Според мен 11 септември се корени в два ужасяващи пазарлъка. Единият беше между саудитската кралска династия и религиозната върхушка в кралството, при който всеки даде благословията си на другия. Другият беше циничният пазарлък на Америка със саудитците, който беше в следния дух: "Момчета, просто дръжте петролните си помпи отворени, цените си ниски и не закачайте прекалено много израелците, и можете да правите каквото си искате - проповядвайте каквато искате омраза в джамиите си, публикувайте каквито искате конспиративни теории във вашите вестници и третирайте жените си, както искате".

На 11 септември Америка беше ударена от чистата есенция на всичко това.

Затова от 11 септември тази колонка на вестника е изключително критична към саудитските лидери за това, че те не реформираха своята версия на исляма, нещо, което би изисквало и икономическа, и социална модернизация. Те арестуваха религиозни екстремисти, но почти никога не влизаха в публична война на идеи с тях.

Затова нещото, което най-много ми привлече вниманието по отношение на принц Мохамед и породи у мен най-големи надежди, беше неговата първоначална готовност да влезе във война на идеи с религиозните хардлайнери, обявявайки публично: "Не пишете, че "правим нова интерпретация" на исляма - ние "възстановяваме" исляма в оригиналния му вид". Той заявяваше публично, че в първоначалния си вид ислямът е бил толерантен към другите вероизповедания и овластяването на жените и е бил отворен към нови идеи.

Той сякаш целеше да замени саудитския фундаменталистки ислям и духовенството му като основен източник на легитимност за режима с по-светски саудитски национализъм - разбира се със силна антииранска и антикатарска нотка.

Може би това е било само преструвка за прикриване на заграбване на власт и спечелване на западна подкрепа. Но мнозина от младите саудитци, с които съм разговарял, мислеха, че е това са истински усилия и искаха те да продължат. По въпроса за най-токсичния износ на Саудитска Арабия, който засегна Америка и целия свят - джихадисткия ислямизъм - принц Мохамед правеше и говореше истински обещаващи неща.

Както написа в статия за "Вашингтон пост" дългогодишният американски преговарящ в Близкия изток Денис Рос: "Назначаването от принц Мохамед на Мухамад Иса за ръководител на Световната мюсюлманска лига изпрати силно послание за толерантност и отхвърляне на радикалните ислямистки учения. Посещението му в Музея на Холокоста в САЩ, ангажиментът му за междурелигиозен диалог и призивите му за мир бележат значително отдалечаване от предшествениците му".

Но сега правителството на принц Мохамед има и кръвта на Джамал по ръцете си. Трябва ли всички да пренебрегнем това, както прави президентът Тръмп? Не, не трябва и впрочем не можем.

За недотам запознатите, според мен с обещанието на принца, без значение доколко сте смятали, че той е в състояние да донесе социална, икономическа и религиозна реформа, е свършено. Той направи себе си "радиоактивен" - при липсата на надеждно, безпристрастно обяснение за изчезването на Джамал и очевидното убийство. Принц Мохамед може да съумее да се задържи на власт в Саудитска Арабия, но цялата му реформаторска програма изискваше преки чуждестранни инвестиции - а от месеци парите изтичат извън Саудитска Арабия, а не текат към нея. Сега ще стане по-лошо.

Да, отразявал съм развоя на събитията след касапницата на площад "Тянанмън". Знам, че парите имат къса памет. Но Саудитска Арабия не е Китай. Просто за много инвеститори от правителството на принц Мохамед излизат прекалено много безумия и те не искат да се обвързват дългосрочно там, което е доста лошо. Това ще отслаби всякакви надежди за бъдещи реформи.

Има и още едно усложнение. Дори и принц Мохамед да бъде изтласкан настрани, ако мислите, че като него има още поне 100 саудитци със същата стоманена твърдост, умелост и безпощадност, с които той наложи правото на жените да шофират, изтеглянето на ислямската полиция от улиците и отварянето на кината, грешите. Няма такива. Всички тези реформи имаха активни консервативни противници. Това не е Дания, а без широкообхватни социални, икономически и религиозни реформи Саудитска Арабия може да се превърне в огромна провалена държава. Не забравяйте, че един от най-големите извори на "Ислямска държава" за млади попълнения беше Саудитска Арабия.

Между другото, ако смятате, че принц Мохамед има тъмна страна, трябва да повдигнете някои камъни в кралството. Ще откриете хора с големи бради, които не говорят английски и вярват в най-безумни неща за шиити, евреи, християни, индуси, Америка и Запада. И, повярвайте ми, сега те приветстват предполагаемото убийство на Джамал.

И така още веднъж, какво да направим? Нямам прост отговор. Това е бъркотия. Знам само, че САЩ трябва да намерят начин да порицаят принц Мохамед по въпроса - без да изглежда, че нападат целия саудитски народ и дестабилизират страната. Трябва да направят така, че социалната/религиозната реформа в Саудитска Арабия да продължи - който и да управлява там. Защото това е от жизненоважен интерес за САЩ.

Но срещу глупостта няма лек. Ако съюзникът ти е направил нещо толкова извратено и глупаво, каквото саудитците изглежда са направили в Истанбул, просто няма лесно решение. Но Тръмп може да започне от това да назначи посланик в Саудитска Арабия. Такъв досега той не е изпратил - и това вече започва да се забелязва.

По БТА

Още по темата
Още от Свят