Диляна Грозданова: БНТ е слаба

Г-жо Грозданова, какъв е вашият коментар за оставката на Костадин Паскалев?

Позицията на Съюза на свободните демократи (ССД) и моята съвпадат. Ние смятаме, че оставката на Костадин Паскалев не е някакъв емоционален или личностен акт, а политически. Паскалев е политик. Той е от изявените функционери на БСП, осъществява често връзка със Сергей Станишев, даже имаше периодични срещи с ръководното тяло на БСП, докато беше вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството.

Този политически акт е свързан може би с това крило на БСП, което очаква и смята, че БСП ще спечелят от едни предсрочни избори (смятам, че БСП не са единни по въпроса дали сега трябва да се отправят към властта или да изчакат трите години, които остават до края на мандата).

Що се отнася до проблемите с децентрализацията на общините обаче, аз виждам, че такива проблеми реално съществуват и тук не мога да каже "не, той не е прав". За това в тази част от неговите мотиви смятам, че има логика, без да противоречи на първото ми становище, защото естествено е да се изтъкнат мотиви, които са верни.

Според Вас трябва ли да има нов кабинет и преструктуриране на правителството?

Не бих сметнала за трагедия да има подмяна на част от министрите в кабинета, но със същия министър-председател, защото той дава характеристика на кабинета. Иначе се сменя цялата конфигурация и нещата стават по-различни.

Съюзът на свободните демократи направи някои препоръки - да има министерство на туризма, тъй като туризмът е важен за България и ще става все по-важен в бъдеще, и да няма такова мегаминистерство на икономиката, за което не е много ясно с какво се точно се занимава. Но дори да има промяна на министри и преструктуриране, това няма да доведе до предсрочни избори.

Как си обяснявате искането на ДПС решението за заместника на Паскалев да се вземе след Прага? Не е ли това желание на ДПС след покана за НАТО, да се върви към кардинален ремонт на кабинета?

ДПС имат много желания и това е нормално. В крайна сметка оставката на Костадин Паскалев до голяма степен повиши значението на ДПС за единството на мнозинството и за съществуването на кабинета. Но след Прага - да, защото останаха до тогава броени дни. Нищо не пречи, няма да се случи нищо в нашата държава, като през тези дни регионалното министерството ще продължи да си функционира и със заместниците на г-н Паскалев. Може би позицията на ДПС е продиктувана от това, че целият този пазарлък, който ще настъпи, за това кой да наследи Костадин Паскалев, е по-добре да се отложи след този важен за нас момент - срещата в Прага.

От СДС заявиха, че няма да подкрепят Стефан Софиянски за кмет на София, защото е лидер на друга партия. Съществуват ли варианти ССД да подкрепи за София друга кандидатура, освен на лидера си?

Аз не знам какво е точно становището на СДС. Малко съм объркана, тъй като излизат с различни изказвания. Не мога да отрека, че ние имаме лични срещи с различни хора от ръководството на СДС, където се казват други неща, така че не е толкова ясно и категорично намерението на СДС. Струва ми се, че позицията не е била гласувана от Националния съвет на СДС, това е позиция на един или друг представител на този Национален съвет, така че има доста време, доста разговори трябва още да се проведат. Аз специално оставам на становището, че няма нищо по-чисто от това, за да се надмогнат личните вражди или чувства, които са много вредни в политиката и да се постигне едно обединение на дясното пространство.

А всички са единодушни, че само от такова обединение на дясното могат да се родят добри плодове на изборите. Разкъсано от вражди дясно пространство не влияе позитивно на избирателя, не го стимулира да участва в тези избори. Все по-голяма става вероятността БСП да ги спечели, тъй като БСП успява да обедини лявото пространство. Най-ясната позиция би била едни първични избори.

С кого сте имали срещи от СДС и какви позиции са изразявани, различни от ръководството на синята партия?

Казвам, че това са лични контакти, не са официални. Има ги и трябва да продължи да ги има. За това казвам, че не е затворена вратата окончателно. Мисля, че и лидерите на СДС разбират, че не е добре да се затваря вратата. Смятам, че едно ляво управление не е добре за България в момента, може би в бъдеще, когато се насъберат пари, ще бъде добре да дойдат социалистите да ги похарчат.

Вие самата говорите отдавна, че трябва да има нов закон за радио и телевизия. Какво е Вашето становище по изготвения от Иван Павлов законопроект?

Аз действително съм говорила за нов закон. Тогава ме съветваха да си мълча, защото на дневен ред бяха поправки на закона. В същото време и общественото мнение, и професионалната общност, бяха за нов закон. Сега аз усещам едно нежелание за нов закон, което ме удивлява. Защото сега действащият закон не е добър, тъй като е много еклектичен. С направените поправки той стана още по-еклектичен - както се казва - "манджа с грозде".

Голям минус в настоящия закон е това, че не се систематизират и изброяват правомощията и отговорностите на СЕМ, преди това НСРТ. Това даваше възможност на НСРТ да не прави нищо, когато му е изгодно или да прави глупости, за които казваше: "ние не сме отговорни за това". Сегашният СЕМ, уви, върви в много бързи стъпки по същата пътека. Те също казват - "това не е в нашите правомощия, законът не ни разрешава, ние само констатираме". Ами като само констатирате, защо сте - питам аз. Защото констатираме и всички ние като зрители. За това ли е регулаторният орган? И не е вярно, че законът не им дава такива правомощия. Но точно поради факта, че е много объркан, че са отворени многобройни вратички, регулаторният орган може да се измъква.

Аз ще се въздържа от коментар на новия законопроект текст по текст, защото не се знае какво в крайна сметка ще бъде внесено.

Преобладаващо е мнението, че целта на закона е желанието на НДСВ отново да смени генералните директори на БНТ и БНР.

Ще се учудя, ако някой от гилдията каже, че сегашното управление на БНТ е много успешно. То не е успешно от програмна гледна точка, от финансова гледна точка. В крайна сметка БНТ разполага с по-малко приходи от реклама, отколкото по времето на Лили Попова. Значи, има нещо сбъркано в рекламната политика на медиата. Даде се отново огромна преднина на частните медии. Рекламните приходи са свързани с програмата, самата тежест на БНТ е свързана с програмата. Как телевизията ще определя общественото мнение и ще го направлява, като е с толкова слаба програмата?

Не виждам нещо лошо в това явно да се потърси друго управление на тази медиа, след като не е успешно.

В проектозакона на Иван Павлов има текстове, взети от сега действащия закон. Друг е въпросът, че проектът е написан много тежко. Аз докато го четох, имах чувството, че трябва да науча някакъв нов, непозната за мен език. Бял кахър е обаче стилистиката на закона. Има текстове, които не са лоши, но има текстове, които съдържат редица въпросителни.

Разговарях с Павлов и го питах как разрешава например казуса да има прозрачност при избора на Управителен съвет, защото не ми е ясно по какви критерии ще стане това, като му чета текста. Той ми отговори - дай предложение. Добре, ще мисля, но все пак аз не съм автор на този закон.

Често казано, много общи приказки се изговориха по адрес на този проект, че уж заплашвал свободата на словото. Но аз искам да разбера с какво точно самите текстове заплашват свободата на словото. Защото предишният закон не заплашваше свободата на словото, но тя беше реално заплашена точно когато действаше и продължава да действа закона, написан от уважаваната Нели Огнянова, при кризата с БНР.

Обществените медии не трябва да защитават политически, но и чисто корпоративни интереси. В момента се наблюдава точно това. Да се прибират само пари и да се извади на сергията продукцията на обществената телевизия е просто недопустимо. Общественото мнение се манипулира, защото някой е дал някакви пари, ама ти не знаеш кой е този някой, дал ли е или не дал пари, обещал ли е...

Павлов обясни ли пред Вас какво налага намаляването на президентската квота и създаването на два СЕМ-а?

Още не го е обяснил. От една страна, действително трябва да се разграничат обществените медии от чисто търговските. СЧЕМ (Съветът за частни електронни медии) основно ще дава лицензи. Мен лично силно продължава да ме безпокои факта, че в сегашният състав на СЕМ няма хора, които са запознати с проблематиката на далекосъбощенията. Знам колко е сложна тази материя и колко е лесно човек да бъде подведен да направи нещо с някакъв технически език, въпреки неговото намерение. Доколкото разбирам от Иван Павлов, този СЧЕМ ще се занимава главно с лицензирането, което не е силната страна на сегашния СЕМ.

Относно квотите, навремето и аз предложих намаляване на президентската квота от 6 на 3 души с аргумента да се даде възможност и на опозицията да участва в тази квота, която остава за парламента. Защото смятам, че така по-голяма част от обществото ще бъде представено в този регулаторен орган. Как ще стане сега, как ще се осъществи ротацията - има много въпроси и аз не мога да заема мястото на Иван Павлов и да защитавам аргументирано това предложение.

Не виждам нищо лошо в предложението да има и гражданска квота, стига интересите на представителите на неправителсктвените организации да не са в конфликт с това, което ще вършат в този орган или тези органи.

Специално за АБРО имам резерви, не защото те имат лоши предложения, а защото там ще има ясен конфликт на интереси. В регулаторния орган, който ще надзирава частните медии, ще има представител на тези частни радио и телевизионни оператори. Смятам това за недопустимо и няма да бъде възприето. Все едно си имаш лобист вътре в регулаторния орган. Как ще става тази номинация от другите нестопански организации обаче, ще бъде ли прозрачна процедурата - много са още въпросителните.

Как ще коментирате предложението на Кошлуков Министерството на финансите да управлява парите от рекламата на обществените медии?

За мен това е пълна щуротия.