Димът под контрол

Равнодушието, с което московските власти реагират на тежката екологична обстановка в града, не е за учудване. Съдбата на регионалните ръководители не зависи от тяхното отношение към населението и способността им да управляват поверените им територии. Те просто няма за какво да бъдат отговорни, ефективни и човечни.

След нападките в медиите и нелепото изявление на верния си прессекретар Сергей Цой, че властите в столицата така или иначе не могат да направят нищо, кметът на Москва Юрий Лужков все пак благоволи да прекъсна отпуската си и "лечението на спортна травма" и да се върне в задушаващата от смога столица. Неделя след като заради смога градът се бе превърнал в непоносим ад, след като смъртността от началото на август двойно превиши обичайните показатели, представителите на московската власт най-накрая започнаха да разговарят с населението. Но как?

"Няма основания за въвеждане на извънредно положение. Обстановката е под контрол, ние се справяме със ситуацията и мисля, че ще се справим", заяви успокоително първият заместник-кмет на столицата Владимир Ресин. И съобщи, че Лужков, както се оказва, даже докато бил в отпуск, не се откъсвал от работата си и "давал по 4-5 ръководни указания на ден".

От страна на московските власти вече има и конкретна "антисмогова" мярка – продажбата на маски бе ограничена до 10 бройки на човек. Както обясни шефът на столичния отдел по здравеопазване Андрей Селцовский, "за да се избегне спекулата".

По думите му някои хора започнали да купуват по хиляда маски и да ги продават на обществени места по 50 вместо по 7 рубли парчето (1 долар в момента се разменя приблизително за 30 рубли – бел.ред.).

Възможно е кметството на Москва наистина да няма юридически основания за въвеждане на извънредно положение в задъхващия се от седмица насам с висока концентрация на вредни газове град. Но за какво му е нужно да лъже, че "обстановката е под контрол" особено след като хвърленият на информационната амбразура кметски прессекретар заяви точно обратното – че московските власти не могат да направят нищо. Но дори и властите наистина да са съвсем безпомощни (въпреки че да търсят начини за облекчаване живота на гражданите в най-тежки ситуации е тяхно пряко задължение), във всеки случай според елементарните закони на морала те са длъжни да бъдат редом с хората и да ги информират обективно.

Юрий Лужков, който не слиза от телевизионните екрани и е свикнал да се изказва по всякакви теми – от статута на Севастопол до световната икономическа криза и обръщането на течението на сибирските реки – изведнаж реши да се заеме с лечение на спортна травма далеч от пушека и жегата на столицата. Ака наистина не е здрав и не е в състояние да изпълнява задълженията си, можеше да го каже. Или да си напише заявление за доброволна предсрочна оставка.

Впрочем, кметът на Москва като всеки друг регионален ръководител в Русия знае прекрасно, че заради пожарите или смога (дори и регионът да е напълно неподготвен за тях) няма да го "шамаросат" нито "отдолу" нито "отгоре".

Изборите на губернатори в страната отдавна бяха отменени и населението по принцип не може да повлияе на процеса на назначаване на регионални лидери. А съдбата на самия Лужков на поста кмет на Москва, дори и половината град да се задуши в дима, не зависи от това. Тя зависи от сенчести лични договорки с пърхушката на федералната власт. Затова и провалилия подготовката за горските пожари нижгородски губернатор Валерия Шанцев миналата неделя встъпи във втория си мандат, сякаш нищо не се е случило. Преназначаването си получи още преди пожарите, но то веднага го прави недосегаем. Защото реалниият живот и реалните интереси на хората не влизат в сметката при кадровите назначения или оставки.

Руската власт страда от дълбока спортна травма, която ѝ пречи да направи за страната поне нещо полезно – това е травма на главата, която е преобърнала представата за функциите и ролята на чиновниците в държавата и обществото. Кметът на Москва не се чувства слуга на московчани. Той се чувства господар на този град, с който поне до време може да прави всичко, което намери за добре.

Властта разбира много добре значението на пиара с ликвидацията на последиците от пожарите. От гледна точка на телевизионната картина е печелившо да си пообщуваш с предварително проверени за лоялност жертви на пожарите или да посетиш оцеляла болница, както направи Путин. Но от гледна точка на работата далеч по важни са всекидневните грижи за противопожарна профилактика, която в Русия е напълно провалена на всички нива на властта.

Властта се чувства напълно безконтролна. И, ако на същия Владимир Путин може би му предстои да участва в избори за президент, а и сега на един от ключовите постове в страната му се налага да "работи за рейтинг", московския кмет може да бъде напълно спокоен. Избори, включително и парламентарни, вече не го чакат в кариерата му, а за това къде е бил докато градът му се е задъхвал от смога, няма да го пита никой.