Димитър Маринов, фармацевт: Ненужният прием на антибиотици вреди на имунитета

НЗОК не изпълни ангажимента да плаща на аптеките по 10 лв. за Covid рецепта

Димитър Маринов, фармацевт: Ненужният прием на антибиотици вреди на имунитета

През 2020 г. рецептите с предписан антибиотик бяха толкова много, че лекарствата в аптеките не стигаха за всички хора с рецепта. Седмичното потребление на антибиотици достигна количества, които преди се потребяваха за няколко месеца. Това коментира в интервю за Mediapool магистър-фармацевт Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Освен, че води до резистентност, ненужната употреба на антибиотици нарушава чревната флора и това намалява имунитета на хората, предупреждава той. В момента се наблюдава нормализация на потреблението и не е налице недостигът на медикаменти от 2020 г., допълва Маринов. По повод системата за проследяване на недостига и спиране на износа на дефицитни лекарства (СЕСПА), която заработи отскоро, Маринов коментира, че е нужно да се усъвършенства, за да се гарантира, че наличностите по складовете ще стигат до пациентите. Маринов заяви също, че НЗОК не е спазила поетия ангажимент фармацевтите да получават по 10 лв. за обработка на Covid-рецепта от 1 декември и е приела само да се повиши таксата за обработка на 100% реимбурсираните медикаменти от 2 на 4 лева. Този и други неизпълнени ангажименти поставят под въпрос подписването на договор между БФС и НЗОК и оттам – отпускането на частично или напълно платени от фонда лекарства от аптеките.

Преди дни бяха оповестени данни, че България е единствената страна в ЕС, повишила консумацията на антибиотици извън болниците през 2020 г. Това отново повдигна въпроса кой е виновен за свръхупотребата на антибиотици- лекарите, които ги предписват с лека ръка или фармацевтите, които ги отпускат без рецепта?

Отпускането на лекарства по лекарско предписание без рецепта е нарушение на Закона за лекарствените продукти и се наказва. Ако това се случва, то е по-скоро изключение. Факт е, че миналата година "най-модерните" предписания бяха т.нар. макролидни антибиотици, цефалоспорини и някои флуорохинолони. Тогава тези лекарства в аптеките не стигаха и за хората с рецепта. Т.е. пациентите с рецепти бяха повече от лекарства. Трудно е да се каже колко от тези предписания са били нужни. Ние не искаме да се месим в работата на лекарите. Но истината е, че аптеките не отпускат антибиотици без рецепта.

Имаше случаи през миналата година, когато пациент влиза в аптеката и иска антибиотик. Фармацевтът изисква рецепта от него и пациентът обяснява, че лекарят му го е предписал по телефона. Оттам започваше предаване на телефони: "Ето, разберете се с лекаря". Тогава все още нямаше електронна рецепта и се коментираше т.нар. вайбър рецепта. Но проблемът определено не беше, че аптеките отпускат лекарства без рецепта, защото нямаше лекарства за хората с рецепти.

Голямото потребление на антибиотици можеше да се види нагледно в аптеките, защото по едно време седмичното потребление достигна количества, които преди се потребяваха за няколко месеца.

В същото време по данни на СЗО едва при 7% от хоспитализираните, дори не говорим за хората на домашно лечение, се налага антибиотична употреба. А антибиотици се предписват на 75% от хората, като 34% взимат по повече от един антибиотик.

Освен създаването на резистентни бактерии, има ли други вредни въздействия върху човешкия организъм от съчетаването на коктейл от няколко антибиотика и други медикаменти, което се практикува при лечението на Covid?

Факт е, че антибиотиците не помагат при вирусни заболявания. Това вече и децата го научиха и аз лично не знам защо продължават да се изписват в такива количества. Може би е презастраховане: за всеки случай, като ти падне имунната система, да не вземеш да развиеш нещо друго. Което само по себе си не е вярно, защото ненужният прием на антибиотици също намалява имунитета на хората. Причината е, че антибиотиците не правят разлика между добри и лоши микроорганизми в човешкото тяло. Когато взимате антибиотик, той унищожава и нормалната флора на червата, при жените – и на вагината. Когато се приемат, особено широкоспектърни антибиотици, те не подбират и унищожават всички бактерии и предизвикват гъбични заболявания. Затова когато се предписват антибиотици, лекарите обикновено назначават и противогъбичен лекарствен продукт и пробиотик.

Имунитетът е нещо много комплексно и става въпрос за фин баланс на различни системи. И когато този баланс се наруши, следват заболявания. Когато се приемат ненужно антибиотици, те нарушават нормалната флора на червата. Оттам се намалява производството на лимфоцити, които са част от имунния отговор. Т.е. когато си нарушите нормалната чревна флора, е възможно да намалите имунитета си. Тук не говорим за случаите, в които наистина се налага прием на антибиотик.

Също така не трябва да се подценява и стресът като фактор, намаляващ имунната защита. При високи нива на стрес се отделят много високи нива на естествени кортизоли в организма, които пък потискат имунитета.

Като цяло свръхупотребата на антибиотици ще коства много на здравната система след време, защото се създават резистентни бактерии и ще трябва да се харчат повече пари за по-скъпи антибиотици. Понеже сме приемали евтини когато не трябва и за каквото не трябва.

А през тази вълна в момента наблюдава ли се някакво нормализиране при употребата на антибиотици спрямо това свръхпотребление, което беше регистрирано в края на 2020 г.?

През тази година колегите споделят, че е по-спокойна ситуацията. Като цяло няма чак такова търсене и такъв траен и съществен недостиг. В аптеките се намират антибиотици, понякога липсват конкретни търговски наименования.

Като стана въпрос за недостиг на лекарства: от седмица най-после функционира системата за проследяване на количествата медикаменти в страната СЕСПА и се генерира списък със забранени за износ дефицитни продукти. Какво показва вашият анализ дотук – ефективен ли е този механизъм за преодоляване на децифитите на вътрешния пазар?

Проблемът на СЕСПА е, че е направена изцяло в услуга на държавните чиновници от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Ако много малко се доразвие и се добавят определени функционалности, би станала прекрасен инструмент за работа и пациентите много по-лесно ще си намират лекарствата. Да вземем например азитромицин. ИАЛ може на дневна база да ви каже почти във всяка аптека какво количество азитромицин е налично, а също и какви количества има при търговците на едро (по складовете) и какво е доставено от притежателите на разрешението за употреба (ПРУ).

В забранителния списък попадат лекарства, чиито количества в страната паднат под 65% от средномесечното потребление. Ако например в България се консумират 100 опаковки на месец, като паднат наличностите под 65 опаковки, лекарството се забранява за износ. Обаче някой търговец може да складира количества, без да ги отпуска и продава на аптеките. Т.е. търговецът може да събира опаковки докато те станат малко над 65 и кокато лекарството бъде извадено от списъка, който се обновява на седмична база, може спокойно да го изнеся навън. Това не означава, че тези лекарства са достъпни за пациентите.

Затова ние предлагаме през системата СЕСПА аптеките да виждат в кой склад има наличности от определен лекарствен продукт, за да го доставят на пациентите.

Друг въпрос, който е дискусионен, е какво се разбира под месечно потребление. Защото след всяка публикация в медиите или изказване на "специалист", че нещо помага срещу Covid, месечният разход на това лекарство драматично се променя.

Въпреки че то е по рецепта, изведнъж се появяват много рецепти за него. Ако електронната рецепта беше станала задължителна и за лекарствата на свободна продажба (не по линия на НЗОК), това щеше да е абсолютно невъзможно. С електронна рецепта всичко щеше да се контролира. Ако една аптека е получила 10 опаковки азитромицин и е приключила с 1, то тя е отпуснала 9. Ако през системата за електронно предписване не са изписани същото количество опаковки, веднага става видимо, че има отпускане без рецепта.

Вие ще продължавате ли да настоявате пред властите електронната рецепта да важи за всички лекарства по лекарско предписание?

Да, ние винаги сме го искали и ще продължаваме да настояваме, защото това е нормалната логика. Ако искаме да имаме работещо здравно пациентско досие, то трябва да обхваща не само лекарствата, които се приемат по линия на НЗОК.

Няма здравна логика едни и същи лекарства когато са по НЗОК да се описват и проследяват надлежно, а иначе не.

Фармацевтичният съюз се договори с НЗОК от 1 декември фармацевтите да получават по 10 лв. за обработена рецепта на пациент с Covid-19 и по 4 лева за обработена на рецепта за 100% платените от НЗОК медикаменти, вместо сегашната такса от 2 лева. Докъде стигна изпълнението на тези договорки?

Въпреки подписания меморандум, наредбата беше приета в Надзорния съвет на НЗОК във вариант, който предвижда само повишение на таксата за обработка на 100% покриваните от фонда лекарства от 2 на 4 лева от 1 януари 2022 г. В наредбата не фигурира таксата от 10 лв. за Covid-рецепта. Обяснението е, че няма правно основание за това, защото извънредната обстановка изтича в края на ноември, без да се отчита, че тя ще бъде удължена.

От приетия в Надзорния съвет вариант липсва и друга договорка с БФС – да се осъвремени контролът, който е останал от далечните времена на хартиените рецепти.

В момента лекарите могат да генерират пълна с грешки електорнна рецепта и ако фармацевтът не забележи тези грешки и отпусне лекарствата на пациента, след това рецептата няма да бъде реимбурсирана. Или другият вариант е фармацевтът да види грешките, да не отпусне лекарствата и да върне пациента при доктора. И от това следват глоби за лекарите и фармацевтите или незаплащане на рецепти от НЗОК. Нашето предложение беше тези грешки да се отстраняват на предварителен контрол. Т.е. когато пациентът влезе в аптеката, да е сигурен, че идва в правилния интервал от време, няма сгрешен номер на протокола или други административни пропуски. Ние не сме против НЗОК да контролира изпълнението на една рецепта, но в ерата на дигитализацията това трябва да се върши превантивно преди пациентът да е влязъл в аптеката.

При положение, че ангажиментите от меморандума не са изпълняват, БФС може да преосмисли договарянето с НЗОК.

Няма ли да търсите отново контакт с НЗОК, за да се изпълнят договорките и да не се стига дотам?

Да, диалогът продължава. И за утре (бел.ред. днес) има предвидена среща, но все още няма яснота между работните групи, които трябва да подготвят договора.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта

Колко време давате на новия парламент?