Димитрис Куркулас: До ратификацията всяка преговорна глава може да се отвори, но струва ли си

Димитрис Куркулас: До ратификацията всяка преговорна глава може да се отвори, но струва ли си

България има юридическото право отново да отвори преговорната глава “Енергетика” до момента на ратификацията на договора за членство в Евросъюза. Това каза ръководителят на делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас по БНР в неделя, помолен да коментира дебата, повдигнат от БСП за преразглеждането на сроковете за затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, фиксирани в преговорната глава.

По време на преговорите нищо не е договорено до последно, каза още Куркулас. От юридическа гледна точка България или ЕС могат да поискат повторно отваряне на всяка една глава, добави той.

Разбира се, отворил ли си я повторно, трябва добре да си обмислил, колко време ще е необходимо, докато се затвори, посочи още Куркулас, без да се ангажира с коментар по позицията на БСП.

Междувременно от Българския национален съюз (БНС) огласиха данните от двуседмичното всенародно допитване за преразглеждане на въпроса за затварянето на двата блока на атомната ни централа.

Гражданите трябваше да отговорят на въпроса: “Трябва ли правителството да поиска преразглеждане на въпроса за АЕЦ “Козлодуй”, за няма ново непосилно повишаване на цената на тока?”

Според данните на БНС близо 600 хиляди българи са се включили в гражданския им референдум.

Още над 60 хиляди са участвали в подписката, инициирана от инициативния комитет за защита на АЕЦ “Козлодуй”.

От 568 хиляди гласували, 566 хиляди са “за”, без обаче това да застрашава приемането ни в ЕС, уточни Красимир Каракачанов, съпредседател на Българския народен съюз.

Бюлетините и подписките, както и обобщените резултати от допитването ще бъдат връчени в Народното събрание. С тях ще бъдат запознати президентът и премиерът, защото, според инициаторите, има шанс да продължим преговорите за АЕЦ и след фактическото ни приемане в ЕС.

Ратификацията на договора от българския парламент може да стане до 12 май

Договорът за присъединяването на България към ЕС може да бъде ратифициран около 12 май, съобщи в неделя вицепремиерът Пламен Панайотов. Той изрази надежда, че документът ще бъде разгледан възможно най-бързо в комисиите в Народното събрание до тази дата.

Това е необходимо, за да дадем ясен сигнал към цяла Европа, че процедурата в България е приключила и страните членки също спокойно и уверено биха могли да започнат ратификационните процедури, за да не се поставя под съмнение датата 1 януари 2007 година за пълноправното членство на България в ЕС, заяви вицепремиерът.

Панайотов допълни, че очаква президентът Георги Първанов да приеме отправената от правителството покана и да подпише в понеделник в Люксембург заедно с министър-председателя договора.

Панайотов заяви, че по закона за международните договори правителството е това, което води преговорите и ги приключва. Според вицепремиера за първи път в последните 15 години правителството прави жест към всички институции, включително и към президентската с покана Първанов да подпише документа.

Ройтерс: Ако не се реформират, България и Румъния може да влязат в ЕС чак през 2008 г.

ЕС ще подпише в понеделник договора за присъединяването с България и Румъния, с което ще започне втората вълна от разширяването на съюза на изток, посочва в свой коментар Ройтерс, разпространен в неделя.

Двете страни ще се присъединят към Евросъюза на 1 януари 2007 г. при условие, че извършат реформи за изкореняване на корупцията, засилят граничния контрол, укрепят правната и административната си система. Ако те не сторят това, тяхното членство може да бъде отложено до 2008 г. според 860-страничния договор, се казва в коментара на агенцията.

Влизането в ЕС ще включи необратимо двете балкански страни в зоната на просперитета на съюза и ще им донесе милиарди евро помощи за поправяне на разрушени пътища, за опазване на околната среда, за модернизиране на индустрията, смята Ройтерс.

Очаква се присъединяването на България и Румъния да доведе до приток на толкова важните инвестиции в двете страни, чиито брутен вътрешен продукт на глава от населението е доста под средния за ЕС.

Цитирани от Ройтерс анализатори посочват още, че САЩ ще са доволни от приемането на България и Румъния, тъй като това ще укрепи Атлантическия лагер в ЕС.

Според испанската агенция ЕФЕ церемонията по подписването на договора за присъединяването на Румъния и България към ЕС ще бъде дискретна и ще премине без ентусиазъм.

Сегашната ситуация е в контраст с оживлението през април 2003 г., с което бяха посрещнати десетте кандидатки, които миналата година се присъединиха към ЕС.

Агенцията припомня, че на церемонията в Атина се събраха всички държавни ръководители на страните членки, докато в понеделник в Люксембург освен представителите на двете страни ще бъде само председателстващият Евросъюза люксембургски премиер  Жан-Клод Юнкер.

Причината за тази промяна би трябвало да се потърси в загубата на интерес към новото разширяване на ЕС, този път към Черно море, смята агенцията.

На присъединяването на 10-те нови членки се гледаше с ентусиазъм, поне докато не бяха пресметнати разходите за него, се казва в анализа на агенцията. Сега обаче както Германия, така и Австрия изтъкват вътрешни проблеми като липсата на работа, нахлуването на работна ръка от Изток, а Испания и Полша се опасяват, че ще загубят европейските фондове заради следващите разширявания.

Германската опозиция поиска “подобрения” в договорите с България и Румъния

Лидерът на германския опозиционен християнсоциален съюз (ХСС) Едмунд Щойбер, който е и премиер на провинция Бавария, призова в събота федералния канцлер Герхард Шрьодер да се застъпи за подобрения в договорите за присъединяването на България и Румъния към ЕС, съобщи германският печат.

В писмо до канцлера Щойбер твърди, че разпоредбите за достъпа на работна ръка и предприятия от присъединяващите се държави до европейския пазар не са достатъчни.

Опитът от последното разширяване на Евросъюза сочи, че е невъзможно да се предотвратят "деформациите в областта на услугите вследствие на притока на евтина работна ръка от страните от Централна и Източна Европа". Ето защо, що се отнася до България и Румъния, необходимо е разпоредбите за преходния период да се простират и върху други сфери освен посочените досега в документите за присъединяване.

В случая с двете страни не трябва да се повтарят сериозните грешки от първия кръг на миналогодишното ръзширяване на ЕС на изток, настоява Щойбер.

В краен случай присъединяването на двете страни към ЕС трябва да бъде отложено, цитира списание Шпигел лидера на ХСС. Според баварския премиер проблемите, възникнали след приемането на 10-те нови членки през май миналата година, са една от основните причини за нарастването на антиевропейските настроения в Европа.

Споделяне
Още от България