Димитров: Дебатът за новия референдум се нуждае от силна експертиза

Предложенията на президента Росен Плевнелиев за референдум, целящ радикална промяна на изборните правила, разбуни не само политиците, но и политолози и социолози, които тепърва ще изясняват какви ще са политическите последствия от хода на държавния глава, както и ефектът от евентуалното въвеждане на задължително гласуване, мажоритарен елемент и електронен вот.

"Нито един от поставените от президента въпроси няма еднозначен отговор", коментира преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц Димитър Димитров. "Ако някой реагира еднозначно на тях, това е признак за частична компетентност", уточни той пред Mediapool.

Експерти да прецизират предложенията, те имат добри и лоши страни

Реакциите до този момент и на Сергей Станишев, и на Лютви Местан, и на Волен Сидеров, които се обявиха категорично срещу президентската инициатива, са първосигнални, смята доц. Димитров.

"Но каквито избирателите, такива и избраните от тях. От друга страна, ако президентът иска да бъде последователен, добре е той да събере някакъв кръг от експерти, които да разпишат всички варианти на неговите предложения. После всичко да бъде обмислено, консултирано и да се смели до едни пет страници, които всички да четат и разбират. Т.е. трябва да се направи пълноценна и компетентна оценка и на трите идеи", допълни Димитър Димитров.

Според него идеите на държавния глава имат и плюсове и минуси. "Ако вземем например, електронното гласуване – то не може да се случи така както си го представят много хора – ставаш сутринта и влизаш в интернет, все едно се регистрираш в сайт за запознанства. То може да бъде частично електронно, необходим е и регистър на избирателите. Ако бъде изпълнено прецизно решението на този въпрос, е възможно да се увеличи избирателната активност и то особено на хора, които са в чужбина", смята политологът.

Като недостатък на електронното гласуване той посочи това, че е "доста сложно и едва ли би било използвано успешно от всички". "Колкото до твърденията, че застрашава тайната на вота, ако бъде изпълнено прецизно, електронното гласуване няма такъв ефект", добави доц. Димитров.

Другата идея на президента Плевнелиев - за задължителното гласуване - също трябва да бъде изяснена. Димитров постави въпроса дали задължението ще става чрез санкции или не.

"В Австралия, например, има санкция, но хора над определена възраст са освободени от това за си задължение", обяснява експертът. "В България има над 900 000 хора над 70 години, ако ги пратим задължително до урните какво ще се случи? Също така – задължителното гласуване крие един негатив – не съвсем информирани хора отиват до урните, а там, в тъмната стаичка, те могат да направят неизвестно какво", каза Димитров.

Идеята за мажоритарния вот също трябва да бъде прецизирана: "Президентът казва "част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно", управляващите казват "не", но никой не обяснява каква част от депутатите и по какъв начин да се избират мажоритарно. В един тур ли ще става това или в два? Каква част – половината, 1/3 или ще се избере друг принцип?", запита доц. Димитров.

Затова той е на мнение, че предложенията трябва да бъдат изчистени от експерти, а дискусията по същество трябва да се случи едва след това.

Юрий Асланов: Да заменим свинското кебапче с електронно?

Близкият до БСП социолог Юрий Асланов коментира, че предложението на Плевнелиев за референдум цели да провокира БСП и ДПС от една страна, и "да подкрепи приятелите на държавния глава от ГЕРБ", от друга. По сходен начин реагираха и БСП, ДПС и "Атака".

"Аз ако съм на мястото на депутатите от мнозинството, бих предложил друг референдум. Например за плоския данък, една по-дискусионна тема", каза Асланов.

"Същият този президент Росен Плевнелиев твърдеше, че референдумът за АЕЦ "Белене" е неудачен, защото е по високотехнологична тема. Е, нима електронното гласуване да е по-нискотехнологична тема или българският избирател поумня?", запита Асланов.

Той припомни също, че според президента на референдума за "Белене" отказалите да гласуват 80% български граждани са били "против". "Ако милион и половина гласуват "за", дали пак ще интерпретира, че останали 5.5 млн души са "против", попита социологът.

Според него от идеите на Плевнелиев няма смисъл. "През 2009 г. ние имахме негативен резултат от мажоритарен вот. Президентът трябва да попита малките партии, например – Реформаторския блок, готови ли са с тази му идея никога повече да не влязат в парламента, защото мажоритарният елемент подкрепя големите партии", напомни социологът.

Той атакува и инициативата за електронно гласуване, защото е "отменена от КС, а Германия дори го забрани със закон".

"Какъв контрол ще има държавата дали този, който гласува, е наистина този, който се посочва, че е. Ами какво ще стане, ако тази система бъде хакната и 5-6 ромски махали заменят вота в някой град извън България. Какво ще направим – ще заменим свинското кебапче с електронно?", попита Асланов.

Той допълни, че въвеждането на задължително гласуване е конституционен въпрос, но според него излишен: "Имаме негативен опит с Живковата конституция, в която "правото на труд" бе заменено със "задължение за труд". И последваха трудова повинност и трудови войски. Каква е целта на подобно нещо?"

Живко Георгиев: Идеята на Плевнелиев е обречена, темите не са интереси

Социолог Живко Георгиев смята, че идеята за референдум на Плевнелиев е обречена. "Именно по тази причина тя няма да се реализира, а оттам и няма да се отрази по никакъв начин на публичния живот у нас", коментира той пред Mediapool.

"Очевидно управляващите бързат сега с приемането на Изборния кодекс, и също така смятам, че ще го приемат, а парламентът ще отхвърли идеята за допитване", мотивира се Живко Георгиев. Той обясни, че дори да приемат част от предложенията за референдума, някои партии няма да ги подкрепят, само защото "инициативата идва от Плевнелиев".

"Някои от националистите искат задължително гласуване, за да се неутрализира ромски и турски вот. Но няма да гласуват за идея на Плевнелиев. Бареков, например също искаше мажоритарни избори, доколкото помня, но дали ще подкрепи идея на Плевнелиев?", попита социологът.

"Освен това има един основен проблем – тези теми не са никак интересни на обществото", заключи Георгиев.