Дипломати оплакват "кончината" на общата европейска политика за отбрана в Либия

Европейският съюз си играе с идеята за създаване на обща политика за отбрана поне от десетилетие. Според дипломати обаче кризата в Либия е сложила край на тази илюзия.

Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) "ще покрие всички сфери на външната политика и всички въпроси, свързани със сигурността на съюза, включително постепенното оформяне на обща политика в областта на отбраната, която може да доведе до обща отбрана", гласи Лисабонският договор - основният правилник на ЕС.

Когато се наложи да се предприемат военни действия срещу либийския лидер Муамар Кадафи обаче, никой не посегна към механизма на ОПСО.

Франция, някога ревностна поддръжничка на идеята ЕС да развие собствени сили, за да неутрализира доминиращата позиция на НАТО в европейската отбрана, прибегна към международна коалиция "ад хок" с Великобритания и Съединените щати, за да наложи разпоредената от ООН зона, забранена за полети.

НАТО, макар и разделена по въпроса дали трябва да поеме контрола над забранената зона, успя за пет дни да приложи друга точка от позволените от ООН действия срещу Либия - да вземе мерки за спазването на оръжейното ембарго срещу Кадафи чрез патрули в Средиземно море.

"И ние можехме да направим това, но истината е, че ако се бяхме опитали да одобрим оперативен план, щяха да са ни необходими три месеца, а не три дни", коментира европейски

дипломат пред ДПА. Външните министри на страните от ЕС трябваше да обсъдят такава мярка в понеделник, но всъщност се споразумяха за много по-пасивна роля на ОПСО - координацията на военните самолети и кораби, които ще пристигат и ще напускат Либия, за да доставят помощи и да евакуират хора.

В сряда върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви пред евродепутати, че е налице "единомислие . . . по отношение на принципния характер на нашата хуманитарна подкрепа", с което на практика изключи останалите възможни форми на участие в рамките на ОПСО.

Дипломат, участвал в разговорите в понеделник, заяви за ДПА, че почти не е била обсъждана евентуална военна роля на ЕС - дискусията между министрите се е въртяла около оформящия се разрив в НАТО относно ролята на пакта във военната кампания.

"ОПСО издъхна в Либия - остава само да си изберем пясъчна дюна, под която да я погребем", подхвърли саркастично дипломатът. "За всеки, който е отдаден на европейската идея, понеделникът беше много болезнен ден", коментира друг дипломат.

На въпроса дали категоричният отказ на Германия да подкрепи военната кампания срещу Кадафи, за разлика от лидерството, което проявиха Франция и Великобритания в съставянето на коалицията за налагане на забранената за полети зона, не е направил осъществяването на европейска политика "по-трудно", същият източник отговори: "Не изпитваме трудности в заемането на позиция, тъй като изобщо нямаме такава".

В коментар за мозъчния тръст "Приятели на Европа" Джайлс Мерит разкритикува Аштън, като предупреди, че европейската дипломация "рискува да се обезсмисли, като по този начин ще лиши Европа от полагащия ѝ се глас на световната сцена", докато нейният лидер продължава да действа като "второстепенен играч".

Аштън беше сравнително ново лице във външната политика, когато беше назначена на сегашния си пост през ноември 2009 г. Предишният ѝ международен опит се състоеше предимно в заемането на длъжността еврокомисар по търговията през последните 13 месеца.  

Един европейски дипломат враждебно изрази предположение, че тя е била избрана, за да успокои родната ѝ Великобритания, която беше най-резервирана към засилването на европейската политика в областта на външните работи и отбраната.

"Назначението на Аштън беше последната отровна ябълка, която ни поднесоха британците заради Лисабонския договор", заяви дипломатът по адрес на ключовия договор на ЕС, който създаде длъжността на Аштън.

По БТА