Дипломацията ще търси отмяна на гръцкия данък върху сделки с България

Министерството на финансите държи на намесата на Брюксел, а депутати искат реципрочни мерки

Дипломацията ще търси отмяна на гръцкия данък върху сделки с България

Близо 800 млн. евро на година би събрало гръцкото правителството от данъка от 26% върху сделките между гръцки и български фирми. Той ще удари сериозно българските фирми, ще ги направи нежелан партньор за гръцките компании и ще намали стокооборота между двете страни, който е около 3 млрд. евро. В същото време България все още не е започнала официални дипломатически преговори с Гърция за отмяна на данъка. Няма и движение по сигнала, изпратен до Европейската комисия по въпроса.

Финансовото министерство сезира Брюксел, че разпоредбата нарушава европейските правила, но сигналът все още не е официално приет. Причината е, че няма решение от българска страна на какво основание да стане това. Депутати пък настояват да се измислят и реципрочни мерки срещу Гърция, за да бъде принудена страната да отмени въведения данък.

Това стана ясно по време на изслушване на представители на правителството от депутатите в бюджетната комисия за мерките срещу въведения на 19 март в Гърция 26% данък върху трансакциите между гръцки и български компании. Той важи и за Ирландия, и Кипър, както и за т. нар. офшорни зони. Налага се превантивно, като може да бъде възстановен, ако фирмата докаже, че става въпрос за обичайна сделка, която не цели избягване на данъчно облагане. Срокът за това е 3 месеца. Данъкът е въведен за държави, в които корпоративният данък е по-нисък от този в Гърция. Все още не се прилага реално, тъй като не са готови правилата, по които това да става. Според информация на българското Министерство на финансите обаче процедурата по изготвяне на правилата е напреднала.

Разнобой

По време на заседанието на комисията пролича разнобой между отделните представители на правителството за това как трябва да се действа в ситуацията. Министерството на финансите държи това да стане през Брюксел, докато вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева смята, че водещи трябва да са методите на дипломацията и двустранните преговори с Гърция.

Според финансовото ведомство, има шанс ЕК да се произнесе в полза на България, че промените в гръцкото законодателство противоречат на европейските правила, пречат на свободното движение на капитали и стоки. Вариантите за действие чрез Брюксел според ведомството са два - да се чака ЕК да започне наказателна процедура срещу Гърция или ако се получи становище в полза на българската позиция, България да заведе дело срещу Гърция в съда в Люксембург. Първият вариант ще отнеме около 2 години. При втория финансовото министерство се надява да получи становище от ЕК до месец, а след това да заведе дело или да го използва в преговорите с гръцкото правителство. Проблемът е, че още не е решено кой вариант да се избере и така жалбата на страната в ЕК стои без движение. Евентуално дело също няма да приключи бързо.

Според вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева най-добрият вариант е да се използват методите на дипломацията. От думите ѝ стана ясно, че ЕК реално е съгласувала гръцкото законодателство. Освен това позицията на Брюксел е, че данъчното законодателство в ЕС трябва да се уеднаквява, съответно ставките в страни като България да се увеличават. Допълнителен проблем било това, че реално законодателството все още не се прилага. Кунева обясни, че дипломацията е методът, предпочетен от Кипър за справяне със ситуацията. Ирландия пък изчаквала да види какъв ще е ефектът и тогава да реши какво да прави.

Вицепремиерът каза още, че България може да се намеси, докато все още се изготвят правилата за прилагането на новата данъчна ставка. "Трябва бързо да влезем в диалог, да предложим план и да започнем преговори. Гръцкият бизнес също е на наша страна", каза тя и добави: "Няма пречка да получим становище от ЕК, но Гърция е съседна държава, голям партньор на България, по-добре да вървим по пътя на дипломацията."

"Преди да се тръгне към Европейската комисия трябва да се използват методите на дипломацията. Процедурните правила обаче не могат да отменят въведения вече данък. Да използваме дипломацията, но и да защитим националния интерес", репликира зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. "И с дипломация се защитава националният интерес", отговори Кунева.

Ответна реакция

Реципрочни мерки срещу Гърция пък поискаха депутати от БСП, ДПС и Патриотичния фронт. "Не се надявайте, че Европейската комисия ще работи срещу Гърция. Ако Гърция не си осигури алтернативни източници на доходи, бюджетът ѝ трябва да бъде попълнен от Европейската централна банка - от Германия, Франция. Ако не извадите реципрочни мерки, нищо няма да постигнем", коментира Румен Гечев от БСП.

Същото мнение изрази и Йордан Цонев от ДПС. "Трябва да имаме реципрочни мерки, за да успеят дипломатическите усилия. Мисля, че и премиерът Борисов каза нещо в тази посока", коментира Цонев. Преди няколко седмици гръцки медии публикуваха информация, че Бойко Борисов е заявил на гръцки министър, че ако данъкът върху трансакциите стане факт, България ще обложи със същата ставка българските туристи, които почиват в Гърция. Борисов обаче отрече информацията, наричайки я "абсолютна лъжа" и "пропаганда в гръцки стил".

Според зам.-министъра на финансите Ананиев към момента не трябва да се въвеждат реципрочни мерки срещу Гърция. Вицепремиерът Кунева пък призова парламента да излезе с предложение за такива, ако прецени, че трябва. "Ответните мерки може да излязат от парламента. Това ще покаже силна политическа воля. Няма пречка правителството да работи в тази посока, но вие не се чувствайте обезкуражени", обърна се тя към депутатите.

Алиосман Имамов от ДПС също изрази скептицизъм по отношение на реципрочните мерки. "Ако България влезе в икономическа война с Гърция, ще я загуби. Дипломацията трябва да е основният елемент", коментира той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес