Дисбалансът в близкоизточното ръководство вреди на мирния план

От едната страна е израелският премиер, популярен сред народа си със своята упоритост, а от другата - палестинският, който не се ползва с популярност сред своя народ, защото изглежда отстъпчив. Между тях е подкрепяният от САЩ близкоизточен план, изискващ двамата мъже да сложат настрани десетилетия на смъртна ненавист между народите им в името на общата мирна кауза.

Но само осем дни, след като в йорданския град Акаба бе сложено началото на плана, водещ към създаването на палестинска държава и сигурност за Израел, т.нар.пътна карта е изпръскана с кръвта на жертвите на израелски ракети и палестински бомби.

"Събитията през тази седмица разкриха, че оптимизмът, пробудил се в Акаба, е крехък и привиден. Шарон стегна редиците си , а отмъщението на Хамас подсили чувството на отчаяние и безнадеждност у израелците за постигането на какъвто и да било мир", смята високопоставен европейски дипломат.

Палестинският политолог Али Джарбауи заяви, че премиерът Махмуд Абас е бил поставен в трудно положение преди дори да може да започне да осъществява мерките, за които бе постигнато споразумение на срещата на високо равнище на 4 юни.

"Неговата позиция бе отслабена от насилието на израелската десница и Хамас и от отказа на Шарон да вдигне блокадата, да прекрати нападенията и убийствата. Без твърдата и бърза намеса на Съединените щати няма да има пътна карта за мир", твърди Джарбауи.

Обществеността обвини Шарон в погрешна оценка, а твърдият съюзник на израелската държава - Съединените щати - го укориха - нещо, което те правят много рядко спрямо Израел, след като във вторник израелски сили се опитаха да убият един от лидерите на Хамас Абделазиз ал Рантиси. Това стана само няколко дни, след като бе приета пътната карта въз основа на взаимна проява на добра воля.

Самоубийственият атентат на екстремист на Хамас, който уби 16 пътници в автобус в Ерусалим ден по-късно, обърна израелското обществено мнение на 180 градуса. То отново възприе цинично отношение към мира. Заличено бе моментното съмнение за подхода на Шарон към палестинския тероризъм, характеризиращ се с нанасянето на тежки удари.

Последвалите израелски ракетни удари срещу екстремистите в Газа, при които бяха убити 18 палестинци, включително 13 цивилни, бяха приети спокойно от израелците, закоравели от продължилите 32 месеца палестински насилствени акции срещу окупацията на палестински земи.

Възможността за мир все още не е достатъчно дълбоко възприета от израелската общественост, за да бъде спрян Шарон, чието решение да бъде нанесен удар по лидер на Хамас изглежда целеше да се справи с критиците си от десния политически спектър в кабинета и партията във връзка с решението му да приеме мирен план, предполагащ създаването на палестинска държава, твърди европейският дипломат.

Опитът на Израел да убие Рантиси и убийството на палестински цивилни при ракетните удари затрудниха усилията на Махмуд Абас да убеди народа си, че е по-мъдро да се водят преговори вместо да се пролива кръв и задълбочи изолацията на палестинския лидер.

Абас се опита да издейства примирие с екстремистките групировки, но нежеланието на Израел да смекчи наложения от армията режим върху палестинските градове също му попречи.

Мерките на израелската армия целяха да осуетят самоубийствените атентати, но радикализираха много палестинци, за които е невъзможно да работят или пътуват.

Реформаторското правителство на Махмуд Абас все още не е започнало да действа, защото не може да убеди обществеността да заложи на мирната карта, смята политологът Али Джарбауи.

Високопоставен източник от израелските служби за сигурност каза:"Изглежда Израел все още не може да осъзнае колко шокиращи за палестинското общество са превантивните убийства. Хамас се нуждае от обществена подкрепа, за да съществува, а такива израелски акции, особено, когато има невинни жертви, му осигуряват точно това."

Според проучване на израелското обществено мнение, публикувано след опита за убийство на Рантиси 56 на сто от израелците оценяват, че избраният момент е бил подходящ, предвид убийството на четирима израелски войници при засада два дни преди това от членове на Хамас и две други екстремистки групировки. Анкетата, заедно с мнозинството от политически ястреби, с което Шарон разполага в парламента, и личната му популярност, с каквато не се е ползвал израелски лидер през последните десетилетия, осигуряват възможността твърдата му политика да продължи да бъде от първостепенно значение, смятат анализатори.

"Той е безспорен лидер на партията си и се ползва като цяло със силна обществена подкрепа за политиката си, която пренасочва към центъра. Всъщност Шарон може да прави каквото си иска", твърди политологът Гади Волфсфелд.

По БТА