Дискусия разсъждава върху проблемите на ЕС или защо в България все още е ценност да си тарикат

Дискусия разсъждава върху проблемите на ЕС или защо в България все още е ценност да си тарикат

Кое е водещо при членство в Европейския съюз – ценностите или парите? Какви са проблемите, пред които се изправя променящият се стар континент и съзнават ли неговите елити нуждата от тази промяна и има ли разлика между управлението на ГЕРБ в България и това на Орбан в Унгария. Това бяха само част маркираните теми на дискусия "Евроизбори 2019 – европейска мечта или европейски кошмар", организирана съвместно от Гражданския съвет към бившия Реформаторски блок и фондация "Конрад Аденауер".

Целта бе да се провокира откровена дискусия по актуални, но загърбвани от политиците проблеми, които вълнуват обществото преди предстоящите през 2019 г. избори за Европейски парламент.

Председателят на Гражданския съвет и бивш депутат от РБ Гроздан Караджов обяви в началото на дискусията, че Европа се променя и в тази на пръв поглед обикновена фраза са скрити мечтите на няколко поколения. "Преди 30 години всички ние имахме една мечта - да станем нормална държава и да се присъединим към клуба на проспериращите страни на ЕС. Това ни изглеждаше като утопия. Мечтата се сбъдна с цената на политически скандали, финансови трусове и лични трагедии", каза той. И допълни, че въпреки всичко сега "България е по-близко към страните, към които се гледа с респект, отколкото до държавите, с които никой не иска да бъде в една компания. Затова и заслугата на ЕС е безспорна. Той накара къде с моркова, къде с тоягата да въведе правила, които важат за всички".

По думите съпротивата на статуквото "беше и днес продължава да е голяма".

"Съдебната ни система е нереформирана, от нашите пари все още се краде и близостта до определени бизнес кръгове и политически партии е по-голям фактор за просперитет отколкото таланта и трудолюбието. Или по-просто казано – да си тарикат все още е модел за успех у нас", обобщи Гроздан Караджов.

Ето защо според него мнозина са започнали да се гневят на ЕС: "По-лесно е да обвиниш другиго за своите слабости, отколкото да преодолееш провала".

В същото време той изтъкна, че ЕС има много слабости: "Догмите надделяват над ценностите, бюрократизмът смачква новаторството, а това поражда недоволство. А брюкселският елит дълго пренебрегваше това недоволство. Оказахме се в ситуация – низините да не искат да живеят по старому а върховете се чудят как да управляват по новому. Добрата новина е, че тече осъзнаване".

В заключение Караджов перифразира Уинсън Чърчил, казвайки, че Европейският съюз може би не е най-добрата форма, но по-добра не е позната.

Социологът от агенция "Тренд" Евелина Славкова пък представи данни от началото на месец октомври, според които българинът вече не мечтае за ЕС, вече изисква от ЕС. Затова и нивата на одобрение и неодобрение са различни в сравнение с тези от преди десетилетие. Славкова обясни, че Брюксел все по-трудно намира решения на проблемите, които сам произвежда, а това се отразява на оценката му у нас.

Само 16% от българите изразяват отрицателно отношение към ЕС. Най-голям дял остават тези, които имат положително отношение (46%). 33 на сто пък нямат ясно дефинирано отношение. Според проучването 48% са на мнение, че България по-скоро е спечелила от членството си в ЕС срещу 26%, които заявяват, че страната ни по-скоро е загубила.

При хипотетичен референдум за членството на България в ЕС, над половината (55%) от всички запитани декларират, че биха гласували за това страната ни да остане част от общността срещу 21%, които биха гласували за излизане на България от Съюза.

Въпреки зачестилите националистически послания в българската политика, българите остават проевропейски настроени, констатира изследването.

Славкова разкритикува ЕС за това, че на фона на проблемни процеси, елитите му се занимават с това дали една краставица е крива или права (клишето за краставицата е отпреди доста години и се базира на фалшива новина -бел.ред.)

Общинският съветник и бившия министър на икономиката Трайчо Трайков упрекна социоложката в евроскептичен патос, който напоследък е много характерен. "Прието е да се присвояват ползите от ЕС, а всичко останало някак да се връща към Брюксел", коментира той.

По думите му е налице следният феномен - "хора вземат европари, за да говорят срещу европейските ценности".

Според директора на портал "Европа" Юлияна Николова пък политическото говорене у нас все повече се съсредоточава върху парите, а Европа е повече ценности. "Очевидно е, че за всички в ЕС водещи с ценностите, а не парите", добави Николова. Тя цитира френския президент Еманюил Макрон, според когото Европа не е супермарекет, от които да си избират само определени стоки.

Според председателя на Управителния съвет на Европейския институт Владимир Кисьов пък никой не знае какво предстои на европейските граждани след 2019 година. Сходна теза застъпи и модераторът на дискусията Стефан Попов от "Рискмонитор":"Имаме реалност с хибридна форма, която не е ясно накъде ще тръгне. Това е флуидна политическа форма с неясно развитие".

Кисьов коментира и двойния стандарт на Унгария. "Не може да подпишеш договор за пълноправно членство и да не го спазваш. Бори се за промяна, но не казвай, че няма проблем ако го нарушаваш", каза той по адрес на унгарския премиер Виктор Орбан.

По време на дискусията блогърът Асен Генов направи паралел между нарушаването на правните стандарти и високите нива на корупцията в България и Унгария.

Според бившия политик Мартин Заимов пък най-големият проблем на Европа е страхът от неясното бъдеще. "Загубата на Меркел в Германия не е загуба заради мигрантите. Нашите опоненти са Тръмп, Путин, Ердоган и прочие. Разбира се и джихадистите. Всичко това е страх от бъдещето", допълни Заимов.

Още от България