ДКК с чек от 500 млн. лв. за ремонта на над 400 опасни язовира

"Държавна консолидационна компания" (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство, прибави към активите си и язовирите и получи 500 млн. лв. за ремонта им.

Решението бе взето на правителственото заседание в сряда, след като поройните дъждове в последните дни за поредна година нанесоха значителни материални щети заради неподдържани язовири.

Така едно от най-непрозрачните държавни дружества, което няма дори собствена интернет страница, се превръща в холдинг – касичка с активи за близо 1 милиард лева.

ДКК беше създадена при първото правителство на ГЕРБ по идеята на тогавашният финансов министър Симеон Дянков, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Тогава компанията беше под шапката на финансовото министерство. При втория кабинет на Бойко Борисов ДКК премина под егидата на икономическото министерство с активи от 9 млн. лв., които в края на мандата му набъбнаха до 231 млн. лв.

Преди да е минала и година от управлението на кабинета "Борисов 3", бяха добавени експресно още 120 млн. лв. чрез увеличаването на капитала на "Еко Антрацит", а днес и 500 млн. лв. - за язовирите.

Портфолиото на ДКК е странен тюрлю -гювеч, обединяващ производството на кисело мляко, вино и спиртни напитки, розово масло, производство и търговия с оръжие, неработещо летище и язовири. В активите на държавния мастодонт влизат около 20 държавни компании, част от които са в процес на ликвидация.

ДКК освен това подготвя продажбата на атрактивни имоти чрез Агенцията за приватизация. Най-скандалната сделка към момента е продажбата на Музея на виното за 8.6 млн. лв на фирмата "София БТ", зад която стои Делян Пеевски.

ДКК е и най-големият кредитополучател от държавната Българската банка за развитие със заеми за 107 млн. лв., с които се финансират държавни предприятия.

Новата придобивка - язовирите

Сега ДКК получава допълнително 500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на над 400 опасни язовира. Съгласно правителственото решение, парите ще отидат за увеличение на капитала на ДКК, съобщи правителствената пресслужба. Отпускането на извънредните средства става с промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година.

Кабинетът е решил ДКК да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост. До момента това беше отговорност на регионалното министерство - за държавнните язовири, и на общините – за общинските водоеми. Масово обаче се оказа, че местната власт няма средства да ги поддържа и поиска с тях да се заеме държавата.

Извън обхвата за финансиране чрез ДКК остават язовирите отдадени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера, според уточнението в правителственото съобщение.

Кабинетът е одобрил и списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция. В него към момента са над 400 водоема, но списъкът е отворен и може да се допълва, обясниха от Министерството на икономиката.

Управлението на всички опасни язовири, които не могат да бъдат поддържани от общините, вече е прехвърлено към Министерството на икономиката, каза ресорният министър Емил Караниколов пред бТВ. Той посочи, че до дни ще е ясен техният брой.

Има язовири, които са в тежко състояние и ние трябва да предприемем незабавни действия, каза още Караниколов. Той допълни, че парите за спешните ремонти трябва да дойдат от бюджета, защото това е държавна отговорност.

След последните порои, при които Мизия отново пострада тежко, към 7:30 часа положението се нормализира и няма притеснителни неща, освен наводнените домове на хората, каза още Караниколов.

За "Еко Антрацит" – 120 млн. лв.

В началото на февруари в активите на ДКК влеза и държавното дружество "Еко Антрацит". На него в края на миналата година правителството   отпусна 120 млн. лв.   за увеличение на капитала, като средствата бяха предназначени за рекултивация на стари мини и хвостохранилища. Това става ясно от финансовия отчет на ДКК за първите три месеца на 2018 г.

"Еко Антрацит" е компания със скромна дейност. Годишните ѝ обороти варират между 500 хил. лв. и 1.5 млн. лв., а активите ѝ бяха едва около 200 хил. лв. - предимно земя, преди инжекцията от 120 млн. лв.. Плановете на икономическото министерство с извънредно отпуснатите от държавния излишък пари бяха "Еко Антрацит" да изпълни проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир", но към момента е обявена само една обществена поръчка - за мониторинг и поддръжка на хвостохранилище "Устрем 4" за близо 100 000 лв. без ДДС.

107 млн. лв. заеми от ББР за ДКК

След вливането на "Еко Антрацит" в ДКК, държавният мегахолдинг получи и поредния си транш от държавната Българска банка за развитие в размер на 55.6 млн. лв., става ясно от финансовия отчет. Не е ясно обаче за какво са отишли тези пари. Отпускането на новия кредит става след промяна на устава на ББР, с който се промениха правила и лимити за отпусканите заеми.

Преди промените това не беше възможно, защото през 2016 г. ДКК получи заем от 37 млн. лв. за покупката на военноремонтния авиозавод "Авионамс". На следващата година с анекс размерът на 10-годишния кредит е увеличен на 52 млн. лв., видно от финансовия отчет на дружеството за 2017 г.

Така с днешна дата най-вероятно ДКК има най-голямата експозиция към ББР в размер на 107 млн. лв. За сравнение, най-голямата известна публична експозиция на ББР до този момент беше към "Международен пловдивски панаир" на Георги Гергов в размер на 62 млн. лв.

Освен от държавната банка, ДКК взима заеми и от дъщерните си дружества, с които финансира дейността на други дъщерни фирми и не само. Със 7 млн. лв. навремето ДКК финансира "София Тех Парк". Сега от финансовия отчет става ясно, че ДКК е инвестирала и 162 069 лв. в регистрираната в Малайзия компания Medilatex SDN BND.

19 пъти ръст на печалбата

ДКК показва впечатляващ финансов резултат за миналата година. Държавната компания е увеличила десетократно приходите си от 2.4 млн. на 22.4 млн. лв., основно от дивиденти от дъщерните си дружества. Бизнес планът за тази година предвижда приходите да се увеличат с още 6.5 млн. лв. и да достигнат над 29 млн. лв.

Дружеството реализира печалба от над 19 млн. лв. при едва 818 хил. лв. за 2016 г. Няма яснота за какво ще бъде използвана.

През миналата година броят на служителите на ДКК се е увеличил двойно и в компанията вече работят 17 души, а средната им заплата е около 2300 лв.

ДКК се управлява от тричленен директорски борд, който беше назначен по времето на Божидар Лукарски, но служебният министър на икономиката Теодор Седларски се опита да го смени без особен успех. Изпълнителен директор на ДКК е Ясен Спасов. Председател на съвета на директорите е Красимир Тенев, а третият в екипа е Лъчезар Калбуров.

Тримата никога не са се появявали публично и не са представяли отчет за дейността на компанията.

Липсата на достатъчно независима информация относно 115 млн. лв. "други вземания" и близо 50 млн. лв. "други задължения" са накарали одитора на ДКК да изрази съмнения.

"За "Други вземания" в размер на 115 098 хил. лв. и "Други задължения" в размер на 49 954 хил. лв. не са получени писмени потвърждения от трети страни , поради което ние не успяхме да се убедим в разумна степен на сигурност, относно пълнотата и оценката на тези вземания и задължения, както и на свързаните с тях и представени в счетоводния баланс на дружеството към 31 декември 2017 г. приходи за бъдещи периоди в размер на 7 303 хил. лв.", пише в доклада на одитора "АБВП Одит-Стандарт" ООД.