Длъжна ли е държавата да плаща маските и отвориха ли парковете?

Трайната позиция на Световната здравна организация за носенето на маски по време на пандемията е, че те трябва да се използват предимно от болни хора за предпазване на здравите. СЗО не препоръчва  носене на маски от здрави хора. Сходно становище беше публично оповестявано на няколко пъти и от ръководителите на Националния оперативен щаб, а засега липсва ясна медицинска аргументация за промяната на позицията им.

Нека обаче разгледаме основните правни въпроси, които изникват във връзка с актуалната  заповед на здравния министър за маските. Ще направим и някои паралели с предходната аналогична негова заповед от 30 март.

Сегашната заповед е общ административен акт, издаден в неотложен случай. Тя създава задължения за неопределен брой лица и има действие само за един конкретен, извънреден период.  Смисълът на определянето на вида на акта е, че от това зависи неговото влизане в сила, неговото действие и способите за оспорване пред съда.

В предходната заповед на министъра е посочено изрично, че е допуснато предварително изпълнение на заповедта (чл. 60 от АПК). Това означава, че тя влиза в сила веднага след като бъде своевременно оповестена на гражданите чрез медиите. В новата заповед на здравния министър от 11 април текстът за предварителното изпълнение вече отсъства. Тя влиза в сила на 12 април и важи до 26 април, включително. Условие, за да влезе заповедта в сила на посочената дата,  е посоченото по-горе своевременно оповестяване.

Трябва да се има предвид, че както срокът на извънредното положение, въведено чрез закон, така и противоепидемичните мерки, въвеждани чрез заповед на здравния министър (като забраната за посещение на кина и театри например) бяха удължени до 13 май. Това прави съвсем реална възможността срокът на задължително носене на маски също да бъде удължен до 13-и май.

Къде сме задължени да носим маските?

Това е ключовият въпрос, който интересува всички. В заповедта от 30 март беше посочено доста мъгляво, че важи за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени  места. В заповедта не беше дадена дефиниция на тези понятия, нито имаше референция към законова дефиниция, която да се ползва. В този случай приложима беше легалната дефиниция в § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Там има определение за "Обществени места". Интересното е, че тази дефининия е дадена, за да уреди забраната на тютюнопушенето на публични места, но при липса на друга, следва да използваме тази.

Сегашната заповед, която вече е в сила, също посочва, че се отнася за всички лица, които се в закрити или на открити обществени  места. Тук обаче има и добавено конкретно, но не изчерпателно изброяване на такива места – транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и други.

В нея се казва също, че "за целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т. число всички места, на които се предоставят обществени услуги)".

Как да тълкуваме в крайна сметка това? Кои са всичките места, които има предвид министъра съгласно новата му актуална заповед?

Отговорът е, че  от една страна трябва да включим всички места, изброени в Закона за здравето, но и да ги допълним със специфичните случаи, изброени в актуалната заповед.

Нека обобщим

Здравният министър най-вероятно има предвид следните места:

- всички транспортни средства на обществения транспорт;

- всякакви гари и спирки, свързани с транспорт - като жп гари, аерогари и автогари, спирки на метрото, спирки на всякакъв друг обществен транспорт като автобуси, тролейбуси, трамваи, маршрутки и др. (а не само автобусни спирки, както е в заповедта);

- във всеки един магазин, предлагащ някаква стока или услуга; в аптеките, дрогериите и оптиките;  в заведенията за хранене и във всеки един търговски обект въобще;

- във всяко административно учреждение и сграда като например община или полицейско управление;

- във всякакъв вид здравни заведения и  кабинети при посещаването на какъвто и да е лекар или лечител;

- в асансьорите и по стълбищните клетки на сградите (това е специфична хипотеза от дефиницията по закона за здравето);

- всякакви сгради и помещения, свързани с практики от религиозен или култов характер – църкви, манастири, синагоги, джамии, храмове, параклиси и прочие;

- всякакви други сгради и помещения с публичен, обществен характер;

- всички други места, на които се предоставят обществени услуги;

- улиците.

С маска в парка?

Интересно е, че съгласно дефиницията по § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето улиците не влизат в списъка на обществените места, т.е. съгласно предходната заповед на министър Ананиев не бяхме задължени да носим маски, когато се движим по улиците, примерно като отиваме до аптеката или магазина.

Съгласно новата заповед улиците изрично са посочени като място, където важат изискванията за носене на маски,. Това прави новата заповед значително по-утежняваща нормалния живот на гражданите спрямо предходната. Това е нещо, което явно малцина осъзнават.

Като цяло местата, където не трябва да се носят маски, остават единствено частните недвижими имоти (апартаменти, къщи, офиси, гаражи и др.)  и автомобили, като това важи както за собствените имоти и автомобили, така и в чуждите, в които сте например на гости или под наем.

Друг интересен аспект в новата заповед на здравния министър е, че при изброяването на конкретни места, където трябва да се носят маски, се споменават парковете. Съгласно друга заповед на същия здравен министър от 20 март е забранено посещаването на паркове и градски градини. Това поставя въпросът дали със заповедта за маските не се разрешава посещението на парковете, стига да носиш маска? Тази хипотеза би представлявала интерес и за граждани, които са глобени след 12 април за посещение на паркове и искат да обжалват наложените им административни санкции.

Какви са глобите?

Има административна санкция по чл. 209а от Закона за здравето, която предвижда глоба от 300 до 1000 лв. До 09 април размерът на глобата беше по-висок – до 5000 лв. Теоретично нарушението може да се квалифицира и като престъпление и тогава вместо административна санкция ще се наложи наказателна – по чл. 355, ал. 2 от Наказателния кодекс. Там се предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.

Разбира се държавните органи ще предпочитат да прилагат административната санкция, тъй като при нея глобата е достатъчно солена, а процедурата по-проста.  Пък и едва ли някой има желание да пълни затворите с нарушители на здравни правила в условията на пандемия.

Трябва ли държавата да осигури маските?

Още един интересен въпрос. Съгласно чл. 63 от Закона за здравето (който е посочен и като правно основание за издаването на заповедта)  при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Държавните и общинските органи трябва да създават необходимите условия за изпълнение на мерките, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

За момента не е осигурено достатъчно количество защитни маски за гражданите и основният начин за закупуването им  е онлайн от несертифицирани доставчици.  Не е  осигурено и раздаване на маски на гражданите, които според цитираните норми трябва да бъдат за сметка на държавния или общински бюджет. Всичко това поражда сериозни въпроси относно правната издържаност на коментираната заповед на здравния министър.

Какви трябва да са маските?

В предишната заповед на министъра това не се коментира. В актуалната е този въпрос е уреден, като е посочено, че маските могат да бъдат, както за еднократна, така и за многократна употреба.

Посочено е, че може да се използва и друго средство, покриващо носа и устата, като са посочени кърпа, шал и др. Тази либерална формулировка в заповедта дава възможност наистина всеки да я спази даже и с ползването на подръчни средства, особено при наличието на достатъчно фантазия и предприемчивост.

Как да оспорваме?

Съгласно чл. 82 от АПК заповед, издадена от министър, не подлежи на административно оспорване. Така че единственият начин за атакуване на заповедта е съдебния. Срокът е 30-дневен от съобщението за издаването на заповедта, в нашия случай ще тече от 12.04.2020 г. Жалбата се подава пред Върховния административен съд.

*Адв. Милен Пенев обслужва предимно чуждестранни клиенти, работещи по проекти в България. Той има 17 години юридически стаж, включително практика и в чужбина. Неговият анализ по този важен юридически въпрос бе изпратен до Mediapool.