До 10 г. днешните болници няма да съществуват, а ние строим нови

Българската здравна система продължава да затъва в статуквото вместо да гледа към предизвикателствата на бъдещето

До 10 г. днешните болници няма да съществуват, а ние строим нови

Българската здравна система се радва на отделни иновативни постижения и добри практики, но като цяло е организирана и се управлява без да отчита съвременните тенденции, произтичащи от революцията в медицината и информационните технологии.

Това стана ясно на шестата годишна конференция “Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. “Капитал“. Част от иновациите навлизат бално и трудно у нас, а финансирането все още е ориентирано към плащане на отделни дейности и услуги, които се третират единствено като разходи, без да се отчита каква е ползата им за отделния пациент, общественото здраве и икономиката като цяло.

Бюджет на статуквото

Проф. Григор Димитров, който е представител на Българската стопанска камара в надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса коментира, че бюджетът на НЗОК за 2020 година от 4.7 млрд. лева е реален, отразява структурата на здравните разходи и ресурса в държавата, но в същото време е бюджет на статуквото, защото не предлага нищо ново. Той посочи, че прогнозата за следващите три години предвижда публичните разходи за здравеопазване да продължат да са 4.5% от БВП, докато средно в ЕС публичните разходи за здраве са между 8% и 11%. По думите му това показва, че ще продължим да запазваме дистанцията си от другите държави.

“Понеже постоянно се дава за пример холандския здравен модел, добре е да знаем, че БВП на Холандия е 700 млрд. евро и от него се отделя 10% за здравеопазване при население 17 млн. души. Това прави почти 4 120 евро на глава от населението. У нас се падат 400-450 евро на глава от населението“, посочи Димитров. Като тревожна тенденция той очерта факта, че у нас 80% от разходите на НЗОК са за болници и лекарства и едва 11% за доболнична помощ при средно 20-25% в ЕС.

Докога във фокуса ще са парите, а не здравето?

Проф. д-р Петко Салчев, директор на дирекция “Класификационни системи, стандарти и иновации” в Националния център по обществено здраве и анализи заяви, че реално за профилактика се отделят 0.5% от общия бюджет на НЗОК. Той се отказа да представи предварително подготвената си по темата презентация, за да обърне внимание колко е важно да се акцентира върху общественото здраве и предизвикателствата на бъдещето.

“Ще бъда щастлив, че има промяна в българското здравеопазване тогава когато на някоя конференция бъде награден човек или проект, който се занимава с обществено здраве. В последните 10 години не съм видял такъв награден. Ще бъда щастлив, тогава когато освен да говорим за парите, отделяни за болници и лекарства, се казва и колко се отделя за профилактика - 0.5% от общия бюджет на НЗОК. Ще бъда щастлив тогава когато не се занимаваме с проблеми колко пари се отделят за това или онова, а как да подходим така, че да постигнем по-здраво население и бъдещо поколение. И не да убеждаваме някого, че ваксините са полезни и да се борим по телевизиите да доказваме, че профилактиката е полезна. Тогава вече ще разбера, че има промяна в българското здравеопазване“, заяви Салчев.

Той посочи, че миналата седмица се е върнал от оценка на няколко десетки европейски проекти в областта на общественото здраве и сред тях не е имало нито един български: “От няколко десетки проекта в областта на общественото здраве и най-вече в областта на редките заболявания и антимикробната резистентност нямаше нито един български. Огромни консорциуми от 27 страни със 70-90 участника и нито един български участник. Нито една българска институция, нито един български университет. И ние очакваме иновации?“.

Днешните болници няма да съществуват до 10 г - ние строим нови

Салчев коментира, че заради иновациите сегашния вид на болниците като структура, сграда, организация през 2030 година няма да съществува.

“Защо? Защото има нови технологии. Защото пациентът се извежда от т.нар. болнична стая и се обгрижва при съвсем различни условия под продължителната грижа на екип от специалисти. С приложение на хиляди устройства. Ние какво планираме за следващия период – строителство на болници. Планираме същото. Никой не мисли за тези предизвикателства, които ще дойдат през 2030-2035 г., а те ще дойдат може би и по-бързо. Защото никой не мислеше, че телекомуникационните технологии толкова бързо ще се развият. Въвеждането на новите проследяващи устройства, свързани с диабет, сърдечно-съдови заболявания и т.н. позволяват диагностика и лечение на пациента от разстояние и не непременно вкарването му в болничната стая. Това са предизвикателствата и иновациите - как ще организираме нашето бъдеще и нашата система, а не колко ще отделим за лекарства“, посочи той.

От плащане на разходи към плащане за резултати

Върху тенденциите на бъдещето се спря и д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на фармацевтичната компания “Амджен“ и председател на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

Тя посочи, че през последните години наистина сме свидетели на революция в новите технологии и приноса им за подобряване на здравето, продължителността на живота и промяна в парадигмата на лечението на редица от най-тежките животозастрашаващи заболявания, част от които са се превърнали в хронични. Навлизащите иновации изправя държавите пред предизвикателството да ги направят достъпни за хората и да ги финансират, което налага и промяна в подхода, по който се инвестира в здравни услуги и технологии.

Чемишанска посочи, че някои държави вече са тръгнали по този път, при който подходът на финансиране се променя от плащане на обем услуги към оценяване на стойността, които тези услуги като цяло носят на отделния пациент. Това е възможно при работещи електронни пациентски досиета и анализиране на голям обем данни, събирани чрез различни устройства за мониториране на пациентите. 

“В държавите, вече тръгнали по този път,те имат добре изградена електронна инфраструктура, в сърцето на която стоят електронните здравни досиета и те носят голяма полза за пациента, защото съдържат цялата му медицинска информация. Това позволява по-бързо поставяне на диагноза, намаляване на лекарските грешки и при спешност бърз достъп до критично важна медицинска информация. За здравната система и обществото те позволяват да се правят всякакъв вид анализи и да се изготвят прогностични модели, с които да се оценява ефекта от терапията и да се правят прогностични и терапевтични насоки за лечение на заболявания“, заяви тя.

“Всички сме окабелени, с поне едно мобилно устройство в джоба си, с различни датчици и сензори по нас, можете да си представите огромния масив от данни, който съществува и ако бъде правилно използван и анализиран, би могъл да носи огромни ползи за здравната система – за отчитане на резултата от определено лечение, изготвяне на прогнози, изготвяне на здравни модели за лечение на определени заболявания, остойностяване и отчитане на резултати“, посочи Чемишанска.

“Крайно време е да спрем да говорим за разходи в здравеопазването, а за инвестиции, срещу които стоят реални резултати", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Той даде пример с новите терапии за хепатит С, диабет, остеопороза, ваксините срещу редица заболявания, които са удължили и подобрили качеството на живот на пациентите и са ги направили трудоспособни за по-дълго време. През 2020 година се очаква българските пациенти да имат достъп до 50 нови терапии, но се запазва тенденцията новите медикаменти да влизат по-бавно у нас отколкото в други европейски държави.  

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?