Българската здравна система се радва на отделни иновативни постижения и добри практики, но като цяло е организирана и се управлява без да отчита съвременните тенденции, произтичащи от революцията в медицината и информационните технологии.
Това стана ясно на шестата годишна конференция “Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. “Капитал“. Част от иновациите навлизат бално и трудно у нас, а финансирането все още е ориентирано към плащане на отделни дейности и услуги, които се третират единствено като разходи, без да се отчита каква е ползата им за отделния пациент, общественото здраве и икономиката като цяло.
Бюджет на статуквото
Проф. Григор Димитров, който е представител на Българската стопанска камара в надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса коментира, че бюджетът на НЗОК за 2020 година от 4.7 млрд. лева е реален, отразява структурата на здравните разходи и ресурса в държавата, но в същото време е бюджет на статуквото, защото не предлага нищо ново. Той посочи, че прогнозата за следващите три години предвижда публичните разходи за здравеопазване да продължат да са 4.5% от БВП, докато средно в ЕС публичните разходи за здраве са между 8% и 11%. По думите му това показва, че ще продължим да запазваме дистанцията си от другите държави.
“Понеже постоянно се дава за пример холандския здравен модел, добре е да знаем, че БВП на Холандия е 700 млрд. евро и от него се отделя 10% за здравеопазване при население 17 млн. души. Това прави почти 4 120 евро на глава от населението. У нас се падат 400-450 евро на глава от населението“, посочи Димитров. Като тревожна тенденция той очерта факта, че у нас 80% от разходите на НЗОК са за болници и лекарства и едва 11% за доболнична помощ при средно 20-25% в ЕС.
Докога във фокуса ще са парите, а не здравето?
Проф. д-р Петко Салчев, директор на дирекция “Класификационни системи, стандарти и иновации” в Националния център по обществено здраве и анализи заяви, че реално за профилактика се отделят 0.5% от общия бюджет на НЗОК. Той се отказа да представи предварително подготвената си по темата презентация, за да обърне внимание колко е важно да се акцентира върху общественото здраве и предизвикателствата на бъдещето.
“Ще бъда щастлив, че има промяна в българското здравеопазване тогава когато на някоя конференция бъде награден човек или проект, който се занимава с обществено здраве. В последните 10 години не съм видял такъв награден. Ще бъда щастлив, тогава когато освен да говорим за парите, отделяни за болници и лекарства, се казва и колко се отделя за профилактика - 0.5% от общия бюджет на НЗОК. Ще бъда щастлив тогава когато не се занимаваме с проблеми колко пари се отделят за това или онова, а как да подходим така, че да постигнем по-здраво население и бъдещо поколение. И не да убеждаваме някого, че ваксините са полезни и да се борим по телевизиите да доказваме, че профилактиката е полезна. Тогава вече ще разбера, че има промяна в българското здравеопазване“, заяви Салчев.
Той посочи, че миналата седмица се е върнал от оценка на няколко десетки европейски проекти в областта на общественото здраве и сред тях не е имало нито един български: “От няколко десетки проекта в областта на общественото здраве и най-вече в областта на редките заболявания и антимикробната резистентност нямаше нито един български. Огромни консорциуми от 27 страни със 70-90 участника и нито един български участник. Нито една българска институция, нито един български университет. И ние очакваме иновации?“.
Днешните болници няма да съществуват до 10 г - ние строим нови
Салчев коментира, че заради иновациите сегашния вид на болниците като структура, сграда, организация през 2030 година няма да съществува.
“Защо? Защото има нови технологии. Защото пациентът се извежда от т.нар. болнична стая и се обгрижва при съвсем различни условия под продължителната грижа на екип от специалисти. С приложение на хиляди устройства. Ние какво планираме за следващия период – строителство на болници. Планираме същото. Никой не мисли за тези предизвикателства, които ще дойдат през 2030-2035 г., а те ще дойдат може би и по-бързо. Защото никой не мислеше, че телекомуникационните технологии толкова бързо ще се развият. Въвеждането на новите проследяващи устройства, свързани с диабет, сърдечно-съдови заболявания и т.н. позволяват диагностика и лечение на пациента от разстояние и не непременно вкарването му в болничната стая. Това са предизвикателствата и иновациите - как ще организираме нашето бъдеще и нашата система, а не колко ще отделим за лекарства“, посочи той.
От плащане на разходи към плащане за резултати
Върху тенденциите на бъдещето се спря и д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на фармацевтичната компания “Амджен“ и председател на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).
Тя посочи, че през последните години наистина сме свидетели на революция в новите технологии и приноса им за подобряване на здравето, продължителността на живота и промяна в парадигмата на лечението на редица от най-тежките животозастрашаващи заболявания, част от които са се превърнали в хронични. Навлизащите иновации изправя държавите пред предизвикателството да ги направят достъпни за хората и да ги финансират, което налага и промяна в подхода, по който се инвестира в здравни услуги и технологии.
Чемишанска посочи, че някои държави вече са тръгнали по този път, при който подходът на финансиране се променя от плащане на обем услуги към оценяване на стойността, които тези услуги като цяло носят на отделния пациент. Това е възможно при работещи електронни пациентски досиета и анализиране на голям обем данни, събирани чрез различни устройства за мониториране на пациентите.
“В държавите, вече тръгнали по този път,те имат добре изградена електронна инфраструктура, в сърцето на която стоят електронните здравни досиета и те носят голяма полза за пациента, защото съдържат цялата му медицинска информация. Това позволява по-бързо поставяне на диагноза, намаляване на лекарските грешки и при спешност бърз достъп до критично важна медицинска информация. За здравната система и обществото те позволяват да се правят всякакъв вид анализи и да се изготвят прогностични модели, с които да се оценява ефекта от терапията и да се правят прогностични и терапевтични насоки за лечение на заболявания“, заяви тя.
“Всички сме окабелени, с поне едно мобилно устройство в джоба си, с различни датчици и сензори по нас, можете да си представите огромния масив от данни, който съществува и ако бъде правилно използван и анализиран, би могъл да носи огромни ползи за здравната система – за отчитане на резултата от определено лечение, изготвяне на прогнози, изготвяне на здравни модели за лечение на определени заболявания, остойностяване и отчитане на резултати“, посочи Чемишанска.
“Крайно време е да спрем да говорим за разходи в здравеопазването, а за инвестиции, срещу които стоят реални резултати", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Той даде пример с новите терапии за хепатит С, диабет, остеопороза, ваксините срещу редица заболявания, които са удължили и подобрили качеството на живот на пациентите и са ги направили трудоспособни за по-дълго време. През 2020 година се очаква българските пациенти да имат достъп до 50 нови терапии, но се запазва тенденцията новите медикаменти да влизат по-бавно у нас отколкото в други европейски държави.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
4. Ето какво казва Евростат по въпроса: Колко Евро средно е плащал човек „от джоба си“ през 2017 г. и колко здравни услуги е получил (по стандарта на покупателната способност - PPS): 1. Швейцария - 2543,07 € - 1521,23; 2. Лихтенщайн - 2304,05 € - NA; 3. Норвегия - 994,33 € - 632,11; 4. Австрия - 839,41 € - 744,17; 5. Швеция - 782,65 € - 581,90; 6. Финландия - 756,98 € - 613,78; 7. Дания - 705,34 € - 507,58; 8. Белгия - 703,90 € - 629,59; 9. Кипър - 682,02 € - 747,38; 10. Италия - 592,43 € - 583,06; …
11. Германия - 557,51 € - 537,51; 12. Великобритания - 543,95 € - 462,63; 13. Люксембург - 542,11 € - 387,47; 14. Ирландия - 539,81 € - 418,21; 15. Испания - 523,43 € - 558,68; 16. Холандия - 481,82 € - 420,26; 17. Гърция - 468,29 € - 563,97; 18. Португалия - 466,62 € - 558,48; 19. Франция - 366,39 € - 340,24; 20. Латвия - 346,34 € - 506,78; 21. Литва - 310,89 € - 517,95; 22. България - 275,17 € - 610,22; След нас по-малко плащат „от джоба си“ в 6 държави, но всички те (а и много от гореизброените) са с доста по-голямо задължително здравно осигуряване, както посочих преди това в т.3: 23. Естония - 271,96 € - 367,93; 24. Унгария - 234,30 € - 394,46; 25. Словакия - 196,72 € - 301,02; 26. Чехия - 193,79 € - 310,29; 27. Румъния - 101,17 € - 210,85; 28. Хърватия - 88,37 € - 140,16. От пръв поглед се набива на очи, че за 1 € „джобни пари“ в България се получават най-много здравни услуги - 2,22 PPS, Румъния - 2,08, Хърватия-1,59 и т.н. На другия край са богатите: Швейцария-0,60, Норвегия-0,64, Люксембург-0,71, Дания-0,72, Швеция-0,74, Великобритания-0,85 и т.н. Затова някои идват от чужбина тук да се лекуват. Министърът е интелигентен човек и тия неща са му известни. Просто няма време да ги доведе до знанието на публиката в лесно смилаем вид. Така или иначе, той ще направи реформата в здравеопазването, а другите могат само да се оплакват, разбрали-недоразбрали. :)
1. Добре е, че даваш линк към графиката с данни за 2015 г. (не 2016 г.). Но тя трябва да се анализира, за да се разбере защо е относително висок делът на перото „Household out-of-pocket payment“ (по по-новите данни за 2017 г.) не само в България-46,55%, но и в Кипър-44,64%, Латвия-41,79%, Гърция-34,75%, Литва-32,28%, Швейцария-28,95%, Унгария-27,53% и т.н.. Както и защо делът на същото перо е относително нисък в Германия-12,50%, Ирландия-12,28%, Хърватия-10,97%, Люксембург-10,67% и Франция-9,38%. …
Финансирането по този индикатор е свързано с финансирането по другите индикатори. Без съпоставянето на тяхното финансирането, няма да излезе „истината“, а най-много някоя предизборна „сензация“; 2. За да излязат последните данни, трябва да се отвори базата данни „Health care expenditure by financing scheme [hlth_sha11_hf]“ с данни от 1992 до 2017 г. (засега) за държавите от ЕИП. След това трябва да се включат всички класификационни и измерителни индикатори, държави и години, които не са включени по подразбиране. Цялата база данни може да се свали на компютъра - най-добре на Excel. Това е файл с 144 таблици, всяка от които представлява комбинация от по 1 класификационен и 1 измерителен индикатор за всички държави и години. Файлът е относително малък - 2,4 MB (.xls) и 0,7 MB (.xlsm), а иначе има бази данни с по няколко хиляди таблици. След това започва най-приятната и фасулска работа. Започваш да сортираш данните в тия 144 таблици и правиш някои допълнителни изчисления, за да излезе „истината“ на светло; 3. В резултат на горното упражнение, картинката става по-интересна: Някои държави имат относително ниско „джобно“ финансиране на здравеопазването, защото имат доста по-голямо задължително здравно осигуряване като дял в общите разходи за здравеопазване: Люксембург-79,35%, Германия-78,05%, Франция-78,05%, Словакия-77,52%, Хърватия-76,19%, Холандия-75,28%, Чехия-69,02%, Естония-64,38%, Румъния-63,17%, Унгария-61,09%, Литва-57,51%, Белгия-56,09%, Лихтенщайн-46,34%, Австрия-44,28% и чак на 15-то място крета България с „човеколюбивите“ 42,83%. :) На опашката са 4 държави с 0% (?!) разходи от задължително здравно осигуряване, но с високо здравно осигуряване по „Government schemes“: Дания-84,02%, Швеция-83,69%, Великобритания-78,80%, Латвия-57,33% и т.н., което очевидно става за сметка на по-високите данъци. При България неговият дял е едва 9,25%.
Мартина, опасявам се, че нашите ще съществуват като сгради вероятно и до след 2050, а като структура и организация ще си останат в същия вид вероятно и до края на века. :) Както обикновено става у нас, иновациите ще се правят въпреки държавата /която само ще декларира, че ги подкрепя, и ще си приписва заслуги за това, което е станало въпреки нейната съпротива/.
Журналистките също знаем как да си включим компютъра и за всички, които са в темата от години е общоизвестно, че да - България отделя 8% от БВП за здравеопазване, но само половината от тях – около 4-4.5 % са публични средства (събрани от здравни вноски в НЗОК и чрез данъци през МЗ). Останалите 4% идват директно от джоба на пациентите, за прегледи, изследвания, лекарства, доплащания в болниците и др. когато се разболеят. Точно по този показател България се отличава от повечето европейски страни с …
позорните 48% доплащане от джоба на домакинствата по последните данни на Евростат за 2016 г. Никоя друга държава не държи такъв висок процент доплащания от джоба. Те варират между 15% и 30% в отделните страни https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Current_healthcare_expenditure_by_source_of_financing,_2016_(%_of_current_healthcare_expenditure)_FP19.png Но това, което е по-важно, е какво стои зад числата. А именно, че държавите, към чиито достижения се стремим, са организирали системите си така, че по-голямата част от средствата за здравеопазване се събират под формата на данъци и осигуровки от здравите и активни членове на обществото и са ограничили до минимум директните плащания тогава, когато човек е най-слаб и уязвим – когато се разболее. Там се инвестира в извънболнични грижи и профилактика, тук за всяко нещо се ходи в болница и на всеки етаж ти искат пари – за да не те настанят в стая 8 легла и падаща мазилка, за да ти обърне някой внимание, защото болницата не си е купила лекарства и трябва да си ги купиш ти.
Да, тук също има предимства като лесния достъп до лекар, но реално лесният достъп до качествен специалист е винаги платен. Освен това тук на лекар се ходи с връзки, защото не се знае иначе на кого ще попаднеш, което още веднъж показва по какъв начин е организирана масовата здравна помощ – по безобразен.
1. Кaкъв e тoзи пpoф. Гpигop Димитpoв oт БCК в нaдзopния cъвeт нa НЗК, кoйтo лъжe жуpнaлиcткитe, чe „публичнитe ни paзxoди зa здpaвeoпaзвaнe били 4.5% oт БВП, дoкaтo cpeднo в EC били мeжду 8% и 11%“? Пpeз 2018 Бългapия e дaлa зa здpaвeoпaзвaнe 8,0% oт БВП, a 2019 пoвeчe, пpи cpeднo 8,4% в EC-28. Пo тoзи пoкaзaтeл cмe нa 14-тo мяcтo в EC, a cлeд нac ca 14 дъpжaви - Иcпaния 7,9%, Швeция 7,7%, Мaлтa 7,5%, Cлoвeния 7,5%, Пoлшa 7,4%, Литвa 7,2%, Чexия 6,9%, Pумъния 6,6%, Кипъp 6,4%, Унгapия 6,3%, Ecтoния …
6,2%, Иpлaндия 5,6%, Лaтвия 5,4% и Люкceмбуpг 4,8%.
2. Нe e вяpнo и, чe „Xoлaндия дaвa 4120 € нa глaвa oт нaceлeниeтo, a у нac 400-450 €“. Пpeз 2018 Xoлaндия e дaлa зa здpaвeoпaзвaнe пo 3740 € нa глaвa, a Бългapия - 623 € нa глaвa, пpи cpeднo 2601 € в EC-28. Нo cpaвнeниeтo нe ce пpaви тaкa axмaшки, a пo пapитeт нa пoкупaтeлнaтa cпocoбнocт. Пo PPS-EU28 paзxoдитe зa здpaвeoпaзвaнe нa Xoлaндия нa глaвa ca 2900 €, cpeднo зa EC-28 - 2600 €, a в Бългapия - 2100 €. Пo тoзи пoкaзaтeл Бългapия e нa 17-тo мяcтo в EC-28. Paвни c Бългapия пo 2100 € ca Итaлия, Пopтугaлия, Pумъния, Cлoвeния. Cлeд тяx ca Xъpвaтия 1900 €, Ecтoния, Иcпaния, Лaтвия и Унгapия пo 1800 €, Гъpция 1600 € и Кипъp и Cъpбия пo 1500 €, Туpция 1300 €, a Мaкeдoния и Бocнa пo 800 €.
3. Пpoф. Гpигop Димитpoв дa нaкapa внук cи дa гo нaучи кaк дa cи „пaли“ кoмпютъpa и дa cи нaмиpa aктуaлнитe cpaвнитeлни дaнни, a нe дa гoвopи нa вepecия aлa „eднa жeнa ми кaзa“. :)