До 2020 г. половината от енергийния ни баланс – от чиста енергия

Към 2020 г. делът на чистата енергия от ядрени и от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще надхвърли 50 процента. Това намерение е вписано в проекта на енергийна стратегия на България до 2020 г., изготвен от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Очакваният от години проект е качен в петък на интернет -страницата на министерството.

Подобна перспектива означава, че отделените емисии на въглероден двуокис за производство на 1 МВтч електрическа енергия ще намалеят почти наполовина.

Изграждането на нови ядрени мощности, както и изпълнението на съвместни проекти за ВЕИ и за големи водни централи, според проектостратегията ще осигури на страната електроенергиен микс, гарантиращ независимост и опазване на околната среда и преизпълнение на националната цел за ВЕИ.

В стратегията се предвижда диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ чрез изпълнение на проектите "Набуко" и "Южен поток" и на нови проекти за транзит на природен газ през територията на страната, изграждането на регионален регазификационен терминал за втечнен природен газ и разширяването на капацитета за съхранение на природен газ.

Създаденият наскоро "Български енергиен холдинг", в който влизат няколко големи държавни енергийни компании, ще се позиционира като водещ енергиен играч в региона на Югоизточна Европа, е заложено още в проекта. Предвижда се и изнасяне на търговската и инвестиционната активност на холдинга извън пределите на страната.

Стратегията отново залага на амбицията за утвърждаване на България като мощен енергиен център на Балканите чрез изпълнение на планираните големи енергийни проекти, в това число изграждане на нови ядрени мощности. Използването на местните въглищните запаси ще бъде стабилизиращ източник на енергия, но ще трябва да се подобри ефективността и да се намали въглеродният интензитет на въглищните централи.

До 2030 г. ще се понижават единствено разходите за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Не може да се очаква, че енергията от ВЕИ ще замести конвенционалните източници, но тя ще става все по-атрактивна по икономически причини. Затова нямало да има нужда от специфични механизми за насърчаване на нейното производство.

Въпреки че до 2020 г. има доста време, енергийната стратегия отделя внимание на актуален днес проблем на топлофикациите в страната. Според авторите събирането на вземанията на топлофикациите, главно от битови потребители, ще се подобри чрез изнасянето на тази дейност извън рамките на предприятието и възлагането ѝ на специализирани - колекторски фирми.

Според експертите на МИЕ така основното предизвикателство пред топлофикационните дружества - ниската събираемост от клиенти, е преодолимо, тъй като ще се избегнат утежненията, свързани с прекия контакт с клиента, и ще се съсредоточат ресурсите на дружествата в основната им дейност.

Поради недостатъчния потенциал за конкуренция между участниците в процеса на топлоснабдяването Законът за енергетика не предвижда въвеждане на либерален пазарен модел и съответно либерализация на цените на топлинната енергия, е посочено още в проекта на енергийна стратегия. Това означава, че цените за производство и за пренос на топлинната енергия ще останат регулирани, а регулаторът ще трябва да прилага стимули, които да насърчат дружествата да работят по-ефективно.

До 2020 г. се очаква производството на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин от топлофикациите, да се удвои, а делът ѝ в брутното потребление на електрическа енергия да се увеличи от 10 на 15 процента като освен традиционните първични енергоносители ще бъдат използвани и биомаса и отпадъци.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров съобщи, че предстои изготвянето на екологична оценка на стратегията, който щяла бъде готова след около четири месеца.

Петър Димитров отбеляза, че стратегията е за достатъчно дълъг период и ще се изпълнява от няколко български правителства.