До 4 май работим за държавата, след това - за себе си

Тази година българите ще работят до 4-ти май, за да попълнят държавната хазна. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и оттам нататък ще започнат да работят за себе си. Това показва любопитно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), резултати от което бяха публикувани във вторник.

Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата. Този ден икономистите наричат Ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day.

В България този ден традиционно се пада през май, като по-ранното му настъпване през последните 3 години се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит, обясняват от ИПИ.

Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове.

Ако продължим със символичната сметка, то от 4-ти до 13-ти май данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Тези десетина дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата, продължават експертите.

През 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП). Следователно, през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26.2 млрд. лв. приходи в бюджета. Само за сравнение – това, което държавата планира да изземе от населението, за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010.

Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще ни костват 3 пълни дни.

Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода, питат от ИПИ?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от подоходен данък се задържаха сравнително стабилни.

Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квазиданъчно бреме (такси). Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си често за сметка на другите, които не плащат.

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняваме очакваните консолидирани приходи в държавния бюджет с БВП на страната, като използваме само официални данни/прогнози на правителството (записани в доклада към Бюджет 2011). Взимаме приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината.

Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например при пресмятането на датата за 2010 г. също използвахме официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано.

Има и други промени, който изместиха дните за всички предходни години. Националният статистически институт (НСИ) ревизира данните за БВП като прибави и сивата икономика, което чисто статистически повиши БВП за последните 15-ина

години. Това автоматично намали процента на преразпределение и намеса в икономиката, като измести и деня на свобода от правителството по-напред с около 5 дни, уточняват от ИПИ.