До 800 сгради ще бъдат обновени енергийно с 1.1 млрд. лева по Плана за възстановяване

Ангелина Бонева е заместник-министър на регионалното развитие, която отговаря за изпълнението на програмите с европейско финансиране и жилищната политика. Тя зае поста по времето на служебното правителство на Гълъб Донев и остана на него и при кабинета на акад. Николай Денков. Енергийното обновяване на жилищни сгради, което се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е най-големият проект, изпълняван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Интересът към него е огромен – над 3000 подадени проектни предложения от сдружения на етажната собственост в 152 общини.

Докъде стигна оценяването на подадените предложения? Кога ще са ясни печелившите?

В момента върви оценяването по първия етап от процедурата. По него ще се финансират всички дейности изцяло за сметка на програмата. Хората няма да доплащат нищо. По тази причина интересът беше огромен, а подадените заявления надвишиха четворно ресурса, с който разполагаме.

Пилотно направихме машинна оценка на първия етап. Сега се прави проверка на документите подадени от кандидатите - дали е пълният пакет документи, има ли липси по отношение на проектното досие. При втория етап се прави проверка на преноса на данни, като се проверява дали данните от енергийното обследване са пренесени правилно в системата за еврофондовете ИСУН 2020, през която ставаше кандидатстването изцяло по електронен път.

Машинната оценка, която направихме е спрямо данните в ИСУН 2020. Ако приложените документи не отговарят на данните в ИСУН 2020, ние трябва да ги върнем обратно на общините, а те от своя страна на кандидатите и на обследващите фирми за преработка.

В момента сме на етап, в който обобщаваме набора от грешки. Предполагаме, че те са технически. През септември ще започнем да връщаме писма до общините с проектните предложения, по които има открити грешки, за да може кандидатите да си ги поправят и през октомври се надяваме вече да обявим резултатите.

Какво представлява машинното оценяване на подадените предложения?

Критериите за оценка на предложенията са обективни до такава степен, че документите могат да се обработят машинно и да се сравнят спестените емисии. Така над 3000 предложения са подложени на машинна обработка и тя казва кои сгради ще реализират най-големи спестявания.

Над две трети от предварително класираните за енергийно обновление сгради имат пропуски, които трябва да се отстранят. Например посочено е, че сградата ще спести над 50% първична енергия и по тази причина е класирана от машината за енергийно обновление. Ако обаче тези 50% не фигурират в документите или е грешно пренесено, това няма да ви класира.

Тази проверка се прави ръчно и по тази причина е необходим голям брой оценители. Използваме вътрешни оценители, които са над 20 служители от МРРБ. Отделно работим и с външни оценители. По първата покана имаше 40 кандидати, от които избрахме 20. По втората покана кандидатстваха 40 оценители и в момента избираме още 30.

Критериите за оценка бяха така написани, че на практика големите сгради имат предимство. Какво показва предварителната оценка - за колко сгради ще стигнат парите от първия етап?

Големите сгради имат потенциал да реализират най-големи спестявания. По тази причина всички казват, че те имат най-големи шансове да се класират. Процесът обаче се балансира от други два фактора. Единият е лимитите за финансиране, които сме дали по общини. Другият фактор е съгласието на етажната собственост. Една голяма сграда трудно получава 100% съгласие от всички собственици на имоти, докато при малките това се постига.

На първия етап на предварителното машинно класиране са пресети между 700 - 800 сгради.

Това че определените лимити за финансиране на общините не са достигнати на редица места не спестява средства от ресурса. В някои общини няма много кандидати, защото вече са обновени доста сгради. В други - преобладават еднофамилни жилищни сгради. Това са предимно малки, селски общини. Има и такива, които подпомагаха кандидатстването и финансираха изготвянето на документите и те надхвърлиха определените лимити.

След като е готова цялостната оценка предстои сградите да бъдат подредени от 1 до 3000. Когато дадена община си достигне определения лимит, сгради, които са по-напред в класацията, но общината е достигнала лимита, те ще бъдат прескачани и ще се отива към следващата сграда.

Например започваме с жилищни блокове в Бургас, София, Варна и се върви надолу по списъка. Когато има още 50 сгради от София, а Столична община вече е изчерпила например лимита тази сграда, въпреки че е с по-големи спестявания, няма да може да получи финансиране. Тя ще бъде извадена в резервен списък и ще се продължи към следващата сграда по списъка, която е в друга община.

Така това, което може да се получи е, че в градовете с много кандидати ще има много добри проекти, за които обаче парите няма да стигнат и те ще останат в резервен списък.

Как МРРБ ще реши въпроса с публичността кои проекти печелят? В момента хората не могат да видят кои проекти са входирали общините в ИСУН 2020 и как се движи тяхното предложение – има ли например допуснати грешки, които трябва да поправят. По Националната програма за енергийна ефективност например на сайта на Българската банка за развитие тази информация е публична.

Това е оценителен процес, при който спазваме постановлението на Министерския съвет. След приключване на оценката всички проекти и техните резултати ще бъдат публично достъпни в публичния модул на ИСУН. Работим по вариант, по който да се визуализира цялата тази информация и тя да е достъпна за гражданите. Има общини, които вече са направили това. Един добър пример е община Габрово, която на сайта си е дала кои сгради са енергийно обновени, къде в момента се изпълняват мерки, чакащи за финансиране и т.н. Бургас и София имат създадени центрове за енергийна ефективност, в които гражданите получават информация.

Какъв е екшън планът за реализирането на енергийното обновление на жилищните сгради и ще приключили процесът до ангуст 2026 г.?

Плановете ни са оценката на проектните предложения да приключи в края на октомври, началото на ноември (бел.ред. тогава са насрочени местните избори). След това одобрените кандидати ще бъдат поканени да подпишат договорите. МРРБ ще подпише договори с общините, а те от своя страна с етажните собствености. Целта ни е всичко това да се случи до края на 2023 г., за да може тези пректи, които не получат финансиране по първия етап, да могат да кандидатстват по вторя етап.

По него са заделени още 300 млн. лв., а крайният срок за подаване на документи е 16 януари 2024 г. Вече има подадени предложения по този етап от програмата, които са момента не са много. При него различното е, че сдружението на етажната собственост ше трябва да осигури 20% от средствата за енергийно обновление. Останалите 80% са европейски грант. Това е доста добро предложение, като се има предвид, че в останалите страни от Европейския съюз етажните собствености съфинансират проекта с между 40 – 50%. За това очакваме да има интерес.

След като се подпишат договорите с избраните кандидати по първия етап, общините трябва да изберат строителните фирми, които ще извършат предписаните дейности. Това трябва да стане по реда на Закона за обществените поръчки. Някои общини вече обявиха такива поръчки под условие - при осигуряване на финансиране. До юни 2026 г. всички сгради трябва да бъдат енергийно обновени.

Какви са възможностите за увеличаване на бюджета за санирането на жилищата?

Търсим допълнителна възможност за увеличаване на средствата за енергийно обновяване на жилищата. Два са източниците, които в момента обследваме. Енергийната ефективност в ПВУ е разделена между частни и публични сгради. От публичния сектор имаме заявки за заделените средства. Но за сградите от сферата на производството, туризма и услугите има спестени около 80 млн. евро. Това са средства, които могат да бъдат пренасочени към жилищните сгради. Отделно ще търсим бюджетни средства.

Относно 480-те милиона евро по инструмента RePowerEU все още текат преговорите между България и Европейската комисия за какви проекти ще отидат те. По тази причина не искам да спекулирам дали от тях ще има за енергийна ефективност на жилищния фонд. МРРБ е направило предложение част от средствата да бъдат насочени, като Европейската комисия не е склонна по принцип да одобрява 100% грант, а и в ЕС няма друга страна, където това да се прави така. Това са спестени средства и подобрени параметри на частни имоти.

По Националната програма за саниране в рамките на 7 години бяха обновени около 2000 сгради. Ще успее ли строителният бранш и администрацята в рамките на година и половина да обнови 700 - 800 сгради по ПВУ?

Фирмите и общините вече натрупаха достатъчно опит и смятам, че ще се справят. Не трябва да се забравя, че България е част от един общоевропейски пазар, в който може да участват и компании от други държави-членки на ЕС.

МРРБ е в тясна връзка в Агенцията за устойчиво енергийно развитие, професионалните организации на архитектите, строителите и инженерите в инвестиционното проектиране. Ако целият бранш е обединен и се работи, нещата ще се случат. За това и смятам, че няма да има проблем с изпълнението на проектите в оставащите 35 месеца за ПВУ.

По оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 под риск от загуба за 126 млн. евро по данни на Министерството на финансите. Какви мерки предприема МРРБ за минимализиране на загубата? Кои са рисковите проекти?

Правим всичко възможно да няма загуба на средства в края на годината. Правителството вече взе решение от 6 оперативни програми за периода 2014 - 2020 да се прехвърлят средства на Фонда "Сигурност на електроенергийната система", който ще ги възстанови в държавния бюджет. Чрез този фонд през 2022 г. до края на март 2023 г. битови потребители, включително общини, болници, училища, детски градини, бяха подпомагани заради високите цени на тока от енергийната криза, причинена от войната в Украйна. За целта България се възползва от т.нар. европейски инструмент SAVE и сега към него ще бъдат пренасочени част от парите под риск. За оперативна програма "Региони в растеж" това са 80 млн. евро.

Същевременно сме предприели и други мерки. Търсим заместващи проекти от министерствата и общините за останалите около 50 млн. евро. Те трябва да отговарят на европейските изисквания, да са в процес на работа и да бъдат изпълнени качествено и в срок до края на годината. В момента заявките се обработват и сме в комуникация с Европейската комисия за изменение на програмата с цел адресиране и на оставащия риск.

Няма да скрия, че има комплексни проекти с огромни предизвикателства в здравната, образователната и социалната инфраструктура. Единият например е в спешната помощ, където много трудно става обновяването на центрове, когато се налага да не се прекъсват дейностите и на терен в близост едновременно се извършват строителни дейности и медици работят денонощно.

Друг такъв проект е свързан с ремонтите на учебните заведения, където по време на учебния процес няма как да бъдат направени. Това са сложни проекти, които поставят под риск изпълнението на ОПРР в срок. Работим съвместно всички строителни дейности да приключат по време на лятната ваканция и до края на строителния сезон, за да няма загуба на средства.

С общинските проекти принципно нямаме сериозни проблеми, като тук трябва да отчетем факта, че местната власт имаше свободата да работи в рамките на собствени инвестиционни програми, надхвърлящи отпуснатите средства и с възможност за гъвкавост, дори замяна на проекти. В същото време по мерките, които бяха за секторните министерства, нямаха тази възможност за подобна гъвкавост, предвид ясни ангажименти в пътна карта или стратегия и те не можеха да заменят един проект с друг.

Вече трета година нищо не се случва по новата програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021 - 2027. Има ли при нея риск от загуба на средства?

Първата година 2021 г. е обявява за нулева на ниво ЕС и средствата по нея се насочиха към втората 2022 г. Загуба на средства до момента няма, но има забавяне. Едната причина за това е самото програмиране на новия период след Covid-19 и началото на войната в Украйна. При нас в ПРР има и допълнителна особеност. За първи път започна много-фондово финансиране. Това са т.нар. интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), по които финансирането идва от различни програми (ПРР, ПОС, ПРЧР, ПО, ПНИИТИТ и ПКИП) и фондове (ЕФРР и ЕСФ). В момента е отворена за кандидатстване първата покана по ИТИ, като крайният срок е до 27 септември 2023 г.

Интегрирани териториални инвестиции например е проект за изграждане на индустриална зона и довеждащ път до нея, който трябва да се направи от Агенция "Пътна инфраструктура" с общината. Към този проект може да се добавят зарядни станции и енергоспестяващо осветление, озеленяване и т.н.. По старата програма тези неща трябваше да се финансират по различни програми или различни оси, докато сега те могат да са в една концепция, ако тя е преминала процедура в Регионален съвет за развитие.

Друг такъв пример е осигуряването на социална услуга за деца или възрастни. Със средства от програма "Развитие на регионите" се изгражда инфраструктурата, а от социалната програма средствата за осигуряването на персонала по отношение на дневната грижа за децата или възрастните.

Какво е новото в публикуваните за обществено обсъждане териториалните планове за въглищните райони Стара Загора, Перник и Кюстендил?

Проблемът с териториалните планове за трите въглищни региона се получи, защото средствата не бяха смятани като запрограмирани. Правилото за период за договаряне влиза в сила при одобрени от ЕК инвестиции. Самите инвестиции през 2022 г. не бяха одобрени, като част от програма "Развитие на регионите". Това е причината да загубим и първите 97 млн. евро от Фонда за справедлив преход (ФСП), но нямаше как да се предвиди военната ситуация в региона и мащаба на енергийната криза.

България трябва да подаде изменение на програмата "Развитие на регионите" и териториалните планове в Европейската комисия и да ги договори до края на 2023 г., за да не се загубят като непрограмирани следващите към 830 млн. евро от парите по ФСП. Планът е през септември тези документи да бъдат изпратени в Брюксел и до края на годината да получим одобрението. Само така може парите да бъдат спестени.

Общата сума за България от Фонда за справедлив преход за трите въглищни района е над 1.1 милиарда евро. Те се разпределят между трите региона в зависимост от риска от загуба на работни места във всеки един район. По тази причина парите за област Стара Загора и 10-те прилежащи общини около областта са най-много - 79% от всички средства. Останалите 21% се разпределят между областите Перник и Кюстендил.

МРРБ е направило предложение част от средствата да отидат за енергийно обновяване на жилищните сгради в трите области. По ПВУ тези общини са подали заявления за общо 800 милиона лева. Има голям шанс едната от мерките да бъде енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в трите въглищни района, като ще се борим за 100% безвъзмездно финансиране.

Основната цел обаче е да се подпомогне местното развитие и човешкия капитал. България се опитва да насочи част от средствата към енергийната трансформация, но основната част от парите ще се насочи към заетост, нови работни места и квалификация.

България ще се бори и за нови инвестиции за големи предприятия. Министерството на енергетиката вече отправи покана към големите предприятия да се заявят, като за тази цел е заделен една пета от ресурса. Целта е хората да не останат без работа, защото мотото на Европейския зелен пакт е "никой да не бъде изоставен".