До дни ще е ясно дали Ивайло Калфин ще се пребори за шеф на ОЛАФ

Четирима от общо 70 кандидати стигнаха до финалния етап

Ивайло Калфин

Най-късно в началото на май ще стане ясно кой ще оглави Европейската служба за борба с измамите с евросредства ОЛАФ. Това стана ясно от интервю за БНР на бившия вицепремиер, социален и външен министър на България Ивайло Калфин. Той е един от четиримата кандидати за поста, достигнали до финалната права. Надпреварата за нов генерален директор на организацията стартира със 70 кандидати.

До момента са минали осем кръга от процедурата. Двама от кандидатите - френският и германският, са експерти, а Калфин и финландският кандидат са с политически бекграунд в биографията си, съобщава БНР. Досегашните двама директори на ОЛАФ са били прокурори.

"Процедурата е сложна, защото постът е важен и чувствителен", коментира Калфин.

"Аз съм работил много активно по европейския бюджет като министър, като евродепутат, когато бях докладчик и един от главните преговарящи за този седемгодишен бюджет, който е в момента. Управлявал съм европейски средства - Европейския социален фонд в МТСП. Имам поглед от много различни страни, което дава моя уникален опит, свързан с европейския бюджет. Това, което нямам, е опит в разследванията", каза Калфин.

Той акцентира върху темата как ОЛАФ ще се съчетае с новата позиция на европейската прокуратура. По думите му ЕС засилва възможността си да разследва и наказва престъпления.

"България подкрепя създаването на такава позиция на европейски прокурор. Той ще има много повече сила от ОЛАФ, ще може да внася обвинения за злоупотреби директно в съда", каза Калфин.

По думите му в новата ситуация ролята на ОЛАФ трябва да се промени. "Тази институция трябва да работи заедно с европейския прокурор", каза Калфин.

За него е проблем фактът, че само 20 от страните членки на ЕС са подкрепили европейския прокурор, което означава, че той няма да работи в останалите осем. Следователно, ОЛАФ ще продължи да упражнява сегашните си функции във въпросните осем държави.

Ивайло Калфин обясни и тежестта на географския признак при избора на следващия генерален директор на ОЛАФ. "На българските представители остава да покажат, че страната ни не е пълна с разбойници, които се чудят кого и как да измамят, а в България има достатъчно компетентни грамотни хора, които могат да вършат всякаква експертна и политическа работа в ЕС", заяви той.

По думите му партийната принадлежност сигурно ще има някакво значение, но не толкова голямо. Той смята, че ще получи държавна и правителствена подкрепа. "Получих уверение, че ще получа подкрепа. Става дума не само за подкрепа, но и грубо казано за лобиране, защото само българската подкрепа не е достатъчна", заяви Калфин.

Оттук нататък според него въпросът е дали държавите ще могат да постигнат съгласие измежду четирите силни кандидатури.

Калфин коментира и споровете около новата бюджетна рамка за периода след 2020 г.

"Европейските данъкоплатци особено от страните, които са нетни платци в евробюджета, са доста скептични, нервни. Има страни, които отсега казват, че не искат да се компенсира с допълнителни вноски излизането на Великобритания. Бюджетът на Европа винаги е недостатъчен за политическите ѝ амбиции. В този смисъл контролът върху използването на средствата - не заради Брекзит, а заради необходимостта да се използват ефективно тези средства, които не са много - те са 1% от икономиката, те са 45-50 пъти по-малки от националните бюджети, това е основание да се даде увереност на данъкоплатците, че тези пари поне отиват в политиките, в които са заложени, а не изтичат по пътя на различни схеми", каза българският политик.

Още по темата
Още от България