До дни ще има прецизирани мерки срещу скъпия ток

В сряда Министерският съвет ще вземе решение с конкретни и прецизирани мерки на база направените различни предложения за справяне с високите цени на електроенергията, каза служебният премиер Стефан Янев на кръгла маса по темата, организирана в понеделник от президента Румен Радев, който пък призова да не се политизира въпросът по най-нелеп начин от онези, при чието управление над десетилетие са натрупани огромните проблеми и задължения в енергетиката и са оставили страната без енергийна стратегия в момент, в който цяла Европа адаптира икономиката си към Зелената сделка.

В дискусията участват министрите на енергетиката, на икономиката, на социалната политика, председателят на енергийния регулатор, кметове и други представители на общините

Янев отбеляза, че същественият проблем у нас е с цената на електроенергията за бизнеса, защото макар и домакинствата да са на защитения пазар, те са под натиск заради поскъпващите стоки и услуги. Затова и към момента всички усилия са насочени към овладяване на високите цени на свободния пазар, а за мерките за бита ще се работи по "отделна писта". Всички мерки, които сме обявили, предстои още да се усъвършенстват, търсим дългосрочни решения, ще търсим защита на българския бизнес и на потребителите, каза Янев.

"Как ще изглежда това решение (с мерките – б. ред.) ще го коментираме в сряда, когато бъде прието. Не искам от сега да спекулирам, но в крайна сметка всички тези мерки, които до момента сме обсъждали, които до момента сме обявили, които сме направили съвместно, ще се задълбочават. Някои от мерките като разделянето на пакетите (с ток от АЕЦ "Козлодуй", пуснати на борсата) за търговия на дългосрочния пазар на по-малки не даде очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар не е готов за това", коментира министър-председателят.

Промени за участието на малките потребители на борсата

По думите му е отчетено, че крайните малки потребители не мога да участват пряко на борсата, тъй като се нуждаят от регистрация, каквато нямат, и ще се работи за промяна на регулаторния механизъм, където е необходимо. Целта е крайните потребители и потребителите от последна инстанция и техните права да бъдат защитени, заяви Янев.

Служебният премиер отбеляза,че в момента краткосрочните решения са най-важни, а по отношение на дългосрочните е създадена работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. "Тази група, с тази стратегия, ще се занимава с дългосрочните въпроси, но в същото време в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект - намирането на точните решения, които включително и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента, ще търсим именно това - защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги", посочи Янев.

Президентът, който е инициатор на срещата, отбеляза, че причината за сегашната енергийна криза са предимно глобални и те не трябва да се политизират, но не пропусна да захапе предишните управляващи от ГЕРБ, че нищо не са направили за енергийния преход и едно са говорели пред работниците в мините и в ТЕЦ-овете, а съвсем друго са направили в Брюксел.

Срещата бе свикана от президента, сн. БГНЕС

Критики за псевдолиберализация на пазара

"Не приеха навреме Механизма за капацитет (на мощности, който щеше да позволи на ТЕЦ да получават държавни субсидии до 2030 г. - б.ред.) и за разлика от Полша, която след 1-ви юли 2025 г. ще получава финансова подкрепа за своите централи, ние няма да получаваме такава. Приеха на практика и капитулираха през 2019 г. с внасянето на интегрираният план "Енергетика - климат". Знаете какви условия реално се приеха за нашите ТЕЦ-ове. На практика полузатваряне в едни кратки срокове", каза по време на кръглата маса Румен Радев.

Според него част от проблема са и несъвършенствата в нормативната база.

"Изкараха над 350 малки фирми без подготовка в някаква псевдолиберализация и те са вече на свободния пазар. Всичко това допълнително задълбочава кризата, в която сме в момента. Не сме тук да търсим причините. Причините са ясни, тук сме да търсим решения. Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения", коментира държавният глава.

Той припомни, че ще участва в Съвета на Европа на 21 и 22 октомври в Брюксел, посветен на енергийната криза, и в момента се подготвя българската позиция. Според Радев най-важната мярка, която България би имала полза, но не присъства сред обявените от ЕК, е дерогация или ограничаване и намаляване на цените на парниковите емисии, което според него ще омекоти удара от тази криза върху България.

И през 2022 г. цените няма да се успокоят

"Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно - от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки", каза още държавният глава.

Според него е изключително важно да се обсъди какви ще са цените за бита от 1 януари 2022 г. "Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост "Топлофикация София". Това от своя страна завлича и "Булгаргаз". Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени и това много внимателно трябва да се анализира и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар", посочи Румен Радев.

"Очаквам ясни и навременни мерки, които да вземе правителството. Дали те ще бъдат по предложението на синдикатите - доставчиците от последна инстанция да сключват двустранни договори с НЕК, а НЕК да изкупува енергията? Дали ще бъдат увеличаване на дела на дългосрочните договори, дали ще бъдат много други механизми, доколкото и как са възможни в рамките на закона?", каза още президентът и подчерта, че всички мерки трябва да се обсъдят и с общините.

И пак за енергийно бедните в бъдеще време

Социалният министър Гълъб Донев посочи, че правителството ще търси начини за допълнителни помощи за енергийно бедните, тъй като вече разчетените помощи за зимното отопление няма да са достатъчни. Той коментира още, че в сегашната критична ситуация, усилията трябва да бъдат насочени към въвеждането на т.нар. социални тарифи.

В дискусията обаче не бяха родени нови мерки, а бяха предъвкани вече предложените.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев настоя още този месец да бъдат компенсирани 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметките им за юли, август и септември. Като според него предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас вече е крайно недостатъчна. "Те бяха нещо за месец юли", коментира той.

Социалните и бизнес партньорите също се включиха, сн. БГНЕС

Дайте парите от АЕЦ

Освен това въобще не е ясно кога може да започне изплащането на тази помощ, за която според служебният кабинет трябва актуализация на бюджет 2021 г. и ако това стане, най-рано през декември може да започне изплащането им. По оценки на правителството за мярката ще трябват 600-650 млн. лв. за шестте предвидени месеца.

Той отново предложи печалбата от 300 лв./МВтч, реализирана от АЕЦ "Козлодуй" на борсата за ток, да отива за компенсиране на бизнеса.

Шефът на "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) Валентин Николов обаче отвърна, че ликвидността в АЕЦ "Козлодуй" не е чак толкова голяма.

"Стана дума за изземване на свръх печалба от дружествата на БЕХ и най-вече на АЕЦ "Козлодуй". Искам много внимателно да се прецизира и да ви обърна внимание на следните факти. Предполагам свръхпечалба имате предвид изпълнението над бизнес плана, който е предложен от АЕЦ "Козлодуй". Бизнес планът предвижда 550 млн. лв. да е печалбата на АЕЦ за 2021. Към месец декември печалбата е 739 млн. лв. Ако екстраполираме цялата печалба спрямо това, което е показал като резултат АЕЦ "Козлодуй" до края на годината, очакваме тя да е 985 млн. лв", обясни Николов

Той отбеляза също така, че ядрената централа вече е платила на БЕХ редовен дивидент от 137 млн. и два пъти е взет допълнителен дивидент от 210 млн. лв. и 250 млн. лв.

Борсата препоръча годишни търгове и използване на фючърси

Според "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) трябва да се обърне повече внимание на предлаганите в сътрудничество с немската борса финансови инструменти за български енергийни фючърси. Те се предлагат на борсата от 2019 г., но към така и няма интерес, макар че цялата дългосрочна търговия се прави именно през финансови продукти.

Директорът на БНЕБ Константин Константинов смята, че сега е удачно да се организират търгове със срок на доставка на електроенергия за 2022 г. По думите му, ако сега се организира търг с такъв срок на доставка и консуматорите и купувачите успеят да купят електрическа енергия, макар и след известно време на по-ниски цени, това би трябвало да успокои пазара.

Засега е ясно само, че от 1 ноември 2021 г. до края на януари 2022 г. малките фирми, които не са успели да си намерят търговец на ток на свободния пазар и са на доставчик последна инстанция, ще плащат между 15 и 30 лв./МВтч по-малко и това бе припомнено от служебния министър Андрей Живков.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов попита докога в България субсидираната цена на тока за битовите потребители ще се плаща не само от хората, които са социално слаби, а и от средната класа и богатите.