До дванайсетокласниците: С вашето активно участие светът ще стане друг

До дванайсетокласниците: С вашето активно участие светът ще стане друг

"12 писма до дванайсетокласниците" е проект, чрез който от 24 май в продължение на 12 дни ще бъдат публикувани послания до абитуриентите випуск 2020.

Автори на посланията са писатели, актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти.

Проектът е иницииран от организаторите на "Отворено писмо 24.05.2019" – една инициатива, която обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни.

Публикуваме пълния текст на посланието на художника и дългогодишен учител Мария Ландова.

Здравейте, випуск 2020.

Знам, че се чувствате онеправдани. Мислите, че всемирната несправедливост се е изсипала върху вас. Казвате си "все на мен ли" и "защо точно ние". Чувате по ваш адрес "ами по-добре да няма балове, само да се напиват и да броят до 12" и се ядосвате, защото тези същите критици са имали празник, а точно на вас ви беше отнет. Не искам да ви притеснявам, но ми се струва, че пропуснатият бал ще се окаже най-малкият ви проблем, ако го видите през тегобите на света, които вече са и ваши.

Не се опитвам да омаловажа чувствата ви – само малко да ви сплаша. Всъщност обичам баловете. Като училищен директор седем пъти съм държала реч пред абитуриентите на Художествената гимназия, но така и не придобих рутина – винаги се вълнувах.

Сега пиша писмо към вас – млади хора, които не познавам, но едва ли сте много по-различни. Обаче вашият випуск 2020 е много различен, не само защото няма балове и приемни изпити, а защото се оказа граничното поколение. С вас влиза в сила Новата епоха, след 20 години колебание. По време на вашия живот и с вашето активно участие светът ще стане друг. Сигурна съм, защото само в рамките на моя се случиха невъобразими промени. Първо имахме радио и помня ясно часа за приказка. После се появи телевизор, по който гледахме ужасни войни, но видяхме и първия космонавт, и първите стъпки на Луната. В новия век, в който сте се родили вие, космическите технологии навлязоха в живота - вие израснахте, играейки Angry Birds на технология, изобретена, за да изпрати космически кораб в Космоса. Без изобщо да подозирате, вие изживяхте онова, което в детството на родителите ви все още беше невъобразимо бъдеще.

С технологиите се промениха и човешките страхове. Като деца, ние се събирахме и си разказвахме страшни истории – за бялата ръка, която минава през стените… После се страхувахме от ядрена война, имахме военно обучение в училище – учехме се как да стреляме с "Калашников" и да надяваме гумени противогази. Момчетата ходеха в казармата. Появи се вируса на СПИН и ние – закъснели хипита в затворена малка държава – яко се стресирахме от факта, че трябва да употребяваме презервативи (а тогава те бяха от същата гума като противогазите…). После доживяхме кратък миг на свобода и оттогава се страхуваме, че ще я загубим. Сега родителите ви се страхуват за вашето бъдеще. Страхувате се и вие. Запомнете, колкото повече се страхуваш за нещо, толкова повече го губиш.

Израснахте в Интернет и някъде там, сред трилиони пиксели, остана невинността ви. Вие сте първите истински киборги – вашият живот е в непрестанен инфрмационен прилив, но вие инстинктивно и свободно сърфирате през цунамито. За да поберете света в себе си, ще трябва да му направите място. Да разчистите стаята на съзнанието си за житейския опит.

Но най-трудно ще преборите клишетата, с които са ви отгледали вкъщи, в училище, в Google (признайте, че поголовно преписвахте от там!).

Завършвайки училище, ще се наложи да забравите наученото, да го разрушите и от отломките да го подредите наново – сами. Да изградите своя система от критерии, с които да различавате пикселовата от реалната реалност.

Клишето "бъди себе си" не работи. Опитайте с "изграждай себе си". Това е бавен и дълъг процес, по-труден от простото бъдене. Нужни са цел, усилия и време. Крайният резултат, ако сте упорити, е корав характер. Характерът ще ви бъде нужен повече от всичко.

Клишето "дипломата дава бъдеще" вече не работи. Милиони са хората с дипломи – успелите са малко. Това са малцината, които не са се борили за тапии, а за умения. За тях – избраните – прекрасният художник проф. Илия Бешков е казвал на студентите си: "В академията парното гори за един от вас!". Днес знания могат да се черпят и от въздуха, стига да искаш. Затова дипломите, а и самите сухи знания, престават да са ценност. Ако на другия ден след матурите ви попитат нещо от конспекта, ще установите, че то е изчезнало, защото вече не ви е нужно. Нужни са ви въображението, креативността, критично мислене, умението да се работи в екип. Борете се парното да работи за вас!

Клишето "информацията е всичко" заблуждава – човекът е важният. Нашето време беше време на фалшиви идеологии, които манипулираха информацията и управляваха живота ни. Светът беше изкуствено разделен.

А сега сме в епоха, в която става все по-лесно да ни управляват поотделно, един по един. Да ни разделят за да ни владеят, но не един народ от друг, а един човек от друг – деца от родители, братя от сестри, любим от любим. За да не го допуснете трябва много да внимавате, защото отвсякъде дебнат конспиративни теории и фейк новини. Задавайте си въпросите: кой, защо и с каква цел ви облъчва. Мислете!

Знаем колко ни костваше бунтът на нашето поколение. Как ще се разбунтувате вие и колко успешен ще бъде вашият бунт – още не знаем. Но ще се разбунтувате. Ще разберете, че в този свят нещата само изглеждат нови, но всъщност не са. Ще изживеете разочарованията, че сте нечути и неразбрани, точно както и родителите ви преди вас и техните преди тях. Ще преживеете триумфа на промяната, за която сте се преборили, въпреки всичко и всички. Ще разберете, че и провалът, и успехът са нетрайни състояния, точно като влюбванията в девети клас. И един ден ще си дадете сметка, че сте изразходили много време да преоткривате топлата вода, защото навремето не сте слушали досадните истории и наставления на нелепите възрастни, неспособни да си направят едно селфи. Затова, докато се греете на парното на опита на тези, дошли в света преди вас, не се мъчете да отгатнете как се прави топла вода. Задавайте ни въпроси! Учете се от нашите грешки, защото истината е, че ние ги направихме заради вас. За да не трябва да ги правите вие. За да тръгнете към звездите, необременени от гравитацията на ненаучените уроци, наивността и твърдоглавието.

Вашето поколение трябва да е мост между епохите. Вие израснахте с хорър филми, риалити шоута и фентъзи сериали, а днес тези фикции се превръщат в реалност, за която всички ние се оказахме неподготвени. Вярвам, че вие, които избуяхте в този хаос, вече сте готови за реалния Сървайвър и вие ще ни преведете през промяната. Дължите ни го заради хилядите сменени памперси, най-малко. Затова разговаряйте с бабите и дядовците си. Така ще разберете повече за времето, когато хората се докосваха, прегръщаха и целуваха без маски. Човешките истории за любовта, щедростта, безгрижието, оцеляването, справедливостта, състраданието, храбростта и свободата са безценни. Един ден легендите за делата на вашите прадядовци и прабаби ще се слеят с легендите за вашите все още неслучили се приключения.

Да, вашата история започва с турбуленция, но така започват всички велики романи.

*****

*Мария Ландова е художник, дългогодишен учител, директор на Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров" (2002 – 2010), арт-журналист, сценарист и продуцент на документални филми, създател и ръководител на Лятната академия за деца и ученици към Национална художествена академия.

Споделяне

Още по темата

Още от Общество

Какво очаквате да свърши служебното правителство?