До края на годината се очаква свързване на регистрите за 12 вида услуги

От 2007 г. насам парите за е-управление са отивали за офис оборудване на чиновниците

Росен Желязков, председател на Държавната агенция "Електронно управление". БГНЕС

Председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков предупреди гражданите да не очакват бързо разтоварване от административната тежест, какъвто анонс направи премиерът Бойко Борисов след встъпването на новия кабинет през май т.г. Очакванията са нещата да станат веднага, когато са съобщени, но това са дълги процеси, каза Желязков в неделя пред БНР и припомни, че за да се премине към облекчаване на определен (административен) режим е необходима съответната законодателна промяна.

"Конкретно за свидетелството за съдимост няколко пъти е казано, че трябва да се променят над 60 закона и това е нещо, което всеки, който е запознат с необходимия цикъл за промяна в нормативната уредба, знае, че това се случва в парламента. И парламентът трябва на две четения да разгледа това нещо", уточни той.


"За съжаление, хората са уморени от това да очакват нещата да се случат, след като са слушали много пъти понятия като реформи, като развитие и като промяна", призна Желязков и изброи какви са очертаните от правителството параметри на административната реформа: "Те са свързани с абсолютно цялостния поглед и подход по отношение на тази трансформация на модела на административното обслужване в неговата пълнота - на първо място, облекчаване на административното регулиране и то чрез промяна в законодателството, защото досега подходът през последните 10 години - откакто се говори за централизирано електронно управление, винаги е бил отделни услуги да се правят електронни без да се държи сметка, че се заменя аналоговата административна тежест с електронната такава".

"Има над 2500 режима, които са под формата на разрешения, на лицензи, на удостоверения, на вписвания и на какви ли още не неща, които се изискват - било за конкретна услуга или за развиване на бизнес и стопанска дейност. Преди да пристъпим към тяхното електронизиране трябва да се направи преглед кои от тях са нужни и кои не са", припомни шефът на ДАЕУ.

"Ще дам един пример - ако направим електронна една услуга като "удостоверение за постоянен адрес", дали сме намалили административната тежест - не, просто сме създали една електронна услуга, която копира аналоговата услуга "удостоверение за постоянен адрес", поясни той.

Удостоверителните услуги ще се заменят от е-служебна справка

За "прословутите" 12 удостоверителни услуги Желязков заяви, "че такава не трябва да има изобщо, че това трябва да бъде служебна справка и тя да се прави по електронен път".

"В голяма степен този процес върви и до края на годината администрациите имат ангажимент да се присъединят към междурегистровия обмен на данни най-малкото за тези 12 удостоверителни услуги, за които стана въпрос: това са удостоверенията за вписани обстоятелства, Булстат, удостоверенията за вписванията в имотния регистър, актуално състояние в търговския регистър, наличие и липса на задължения, които се издават в Агенция "Митници" и в НАП, семейно положение, което се издава в общинските администрации и така нататък - общо 12", каза Желязков.

Той даде пример, че според Закона за радиото и телевизията "кандидатите за лицензия за радио и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета по електронни медии, към което прилагат и - забележете, удостоверение за търговска регистрация. А по Закона за търговския регистър е забранено да се изисква такова нещо, само че двата закона се бият. Специалният закон го изисква - тоест СЕМ е длъжен да изисква удостоверение за търговска регистрация, а същевременно такава проверка може да се направи по електронен път без да е необходимо да се вади какъвто и да е документ, а друг закон казва, че това нещо не е позволено да се прави".

"Така че, първо трябва да си подредим къщата със съответните законодателни изменения - всички процедури и процеси в администрациите трябва да бъдат оптимизирани, след което да се направят общите компоненти на електронното управление, които са задължителни за използване и тогава да се върви към електронизация на услугите", обобщи Желязков.

По думите му това е подход, който вече се прилага и през 2018-та ще бъде основен акцент :
"От една страна - междурегистровият обмен на данни между отделните администрации, от друга страна - електронният документооборот също между тези администрации и паралелно с процесите по промяна в законите. Това е, вярвам, общото разбиране както в изпълнителната, така е в законодателната власт./.../".

Желязков посочи още, че направеният цялостен преглед на административните режими е показал, че голяма част от регистрите са на хартия, а други са непълни, затова се работи до края на годината да се дигитализират хартиените масиви и да се попълнят регистрите.

10 години парите за е-управление са отивали за офис оборудване на чиновниците

Росен Желязков посочи още, че финансирането на администрацията ще бъде обвързано с резултатите по реформата и с оценка на предвижданите разходи.

Голяма част от реализираните от 2007 г. насам проекти, свързани с е-управлението, са правени с грантови средства и отговарят на моментни и ефимерни индикатори без да имат ефект върху цялата система. "Затова е необходимо средства за е-управление да се отпускат само когато администрациите могат да докажат, че имат за цел постигането на конкретен резултат. Когато са налице усилията, има целенасоченост и яснота на резултата, тогава ще има и ресурс. Резултатите трябва да бъдат видими", каза Желязков. Затова за първи път през 2017 г. администрациите бяха длъжни в рамките на бюджетната процедура да представят планираните от тях разходи за информационни и комуникационни активи (ИКТ) през следващата бюджетна година.

"Не придобиването на активи самоцелно, а придобиването на такива активи, които имат отношение към електронното управление, към извършването на административното обслужване на гражданите, а не толкова за канцеларските нужди на самите администрации, защото анализът сега показва, че голяма част от средствата за информационни и комуникационни технологии са за придобиването на хардуер и софтуер, който не обслужва електронно административните услуги или административните услуги като цяло, а обслужва нуждите за по-добро офис оборудване", призна Желязков.

Той подчерта, че електронното управление не е просто технология. "Това са процеси, това е управление - а дали е електронно или аналогово, ако управлението и процесите в администрацията не е добро, няма значение какъв е начинът. Първо трябва да го направим да е добро управлението, а след това да го правим електронно и затова темата за ресурса е неговата целенасоченост", обобщи председателят на Държавната агенция "Електронно управление".

Отговорността на парламента

Росен Желязков смята, че Народното събрание ще изпълни своята част от работата, за да подпомогне административната реформа: "В тези процеси критичната маса вече е достигнала до онова ниво, в което трябва да има качествена промяна и това се разбира. Така че аз очаквам партньорство от страна на парламента, даже по-скоро притесненията са свързани с това да има синхрон между отделните законодателни промени за отделните режими, за да не се налага един закон да се отваря тематично през два-три месеца за отделни неща".

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?