До месец избираме Бритиш аероспейс или EADS за ремонта на хеликоптерите

Г-н Езекиев, на какъв етап са преговорите по офсетната програма срещу поръчката за модернизация на българските военни хеликоптери?

Най-важната стъпка е, че Националният съвет по отбраната взе решението този проект да бъде изпълнен по силата на стратегическо партньорство, а не на поръчка, отворена към широк кръг изпълнители. Това дава възможността да се направи офсетна сделка.

В момента бих казал, че имаме двама много силни кандидати - английска и френско-германска фирма (бел.ред. - Бритиш аероспейс и EADS). Очаквам в рамките на следващия месец да има избор на конкретния партньор, като акредитивите и на двете фирми са много силни и е трудно да се каже кой ще излезе победител.

Какво се очаква да включва офсетната програма?

Ще има работен дял за фирма от българската военна индустрия, тоест работа по изпълнение на ремонта на хеликоптерите. Най-вероятно тази фирма ще бъде лицензирана за бъдещи дейности по други проекти за други държави.

Ще има инвестиционна програма за индиректен офсет - за индустриални дейности, несвързани с договора за хеликоптерите. Това, за което агенцията за чуждестранни инвестиции настоява, е част от тази програма да бъде реализирана в преквалификация и създаване на трудова заетост на съкратения състав от българската армия - т.е. на първо място да се намери някакво препитание на тези хора.

Означава ли, че инвестицията ще бъде в район, където живеят много съкратени военни?

Би следвало да се очаква да бъде така.
На второ място, това е индустриално партниране, пряко инвестиране или експортна програма за българско предприятие от машиностроенето. Това означава, че може и да е военно предприятие, което да има цивилна продукция, която по някакъв начин да бъде стимулирана - било с инвестиция в производството или чрез помощ за ориентиране на производството към износ.

На трето място аз лично вярвам - въпреки че това още не е решено, че трябва да се търсят инвестиции в индустрии и технологии, перспективни от европейска гледна точка. В тях България днес може да има или да няма конкурентноспособност или индустриални умения. Според мен една такава индустрия са технологии, свързани с опазването на околната следа.

Ще дам един пример - по проекта за ТЕЦ-овете в Марица Изток България ще трябва да похарчи съществени средства в екологични инсталации, като сероочистителни инсталации и филтри. Мисля, че няма проблем част от тези съоръжения да могат да се произвеждат у нас. Особено имайки пред вид, че през това, през което минават централите в Марица Изток, ще трябва да минат и други предприятия както от енергетиката, така и от индустрията.

За да се съобразим с екологичните стандарти на Европейския съюз до 2007 г., ние като държава трябва да похарчим доста средства, за да приведем нашите заводи и индустриални предприятия към стандартите за вредни газове, води и други отпадъчни материали.

Има ли други големи държавни поръчки, по които могат да се водят преговори и за съпътстващи офсетни програми?

Да. Има няколко такива, които предстоят още през тази година.

Докъде е стигнал законопроекта за насърчаване на инвестициите, който трябваше да включва и част от идеите в закона за индустриалните зони?

Законът мина на първи кръг в Министерски съвет и излезе с две отрицателни мнения - на министерството на финансите и на министерството на труда и социалната политика.

Аз съм принципно съгласен и с двете възражения. Смятам, че можем да използваме като инструмент това, което ни дава нулевата данъчна ставка по данък печалба в общините с висока безработица, вместо конкретна мярка в този закон. Що се отнася до социалните осигуровки, за които се предлага да не се плащат по силата на този закон - не съм експерт, не съм изчислявал ефекта върху бюджета, но предполагам, че аргументът е достатъчно стабилен, за да бъде уважен и няма да се изненадам, ако тези две неща не останат в сегашния вид на закона.

Кои мерки, заложени в закона, според Вас ще привлекат инвеститорите?

Инфраструктурата в България е слаба. Много важен факт за решението на един инвеститор е държавата да осигури инфраструктурата около индустриалния обект. Законът дава възможност да направим това.

Много голям проблем пред инвеститорите е административното обслужване. Създава се институция, която на принципа на едно гише ще поеме по-големите инвестиционни проекти, за да не ги пусне в джунглата на администрацията.

И на трето място, това е един закон, който за първи път съвсем ясно и категорично казва, че всички инвеститори имат равни права в България - и български, и чуждестранни. Казва се, че независимо каква компания си и от къде си, ти имаш право да притежаваш дялов капитал или да инвестираш на зелено в България и после можеш да си вземеш парите. Това преди го пишеше на пет-шест различни честа, но никога в един закон.

А когато един бъдещ инвеститор проучва правния климат в една държава, той стига до закон за чуждестранните инвестиции, в който днес не пише, че той има право да купи едно, второ и трето и да бъде напълно защитен. Това го пише някъде другаде - примерно в Търговския закон. Така че законът за насърчаване на инвестициите консолидира няколко такива неща.

Наскоро бяхте на посещение в САЩ и Великобритания. Какви са впечатленията от срещите ви с потенциални инвеститори?

В САЩ се срещнах с между 15-20 фирми, всички с пазарна капитализация от над 1 млрд.щ.долара. Става въпрос за фирми като Интел, Оракъл, Боинг и т.н. Там подходът беше - България е място, където има висококачествени и конкурентноспособни софтуерни специалисти.

От друга страна, се говори и за аутсорсинг (outsourcing)- изкарване на част от производството в по-конкурентна себестойност на труда. Става въпрос за кол центрове. Срещнахме се с най-голямата американска компания с такъв бизнес. Тя има 2000 или 3000 места в Индия и с тях говорим конкретно за възможностите, които можем да им предоставим в България - колко души говорят английски, могат ли от културна гледна точка да отговорят на техните изисквания, имаме ли достатъчно оптични кабели, надеждни ли са, каква е цената и т.н.

Мисля, че от 15 или 18 срещи само една или две завършиха без следващи конкретни стъпки.

Забелязах за първи път, че американците знаят коя е България. Страната ни има името на страна, която се е изправила и е казала - ние сме тук, това е нашата позиция.

Искате да кажете, че има ефект от политическата позиция на България по отношение на кризата в Ирак?

Определено. Мисля, че имаме име на хора, които имат позиция и не се страхуват да вземат някаква позиция, което е много важно от гледна точка на американската култура както в политическо, така и в бизнес отношение. Не срещнах човек, който да не знае защо името на България се спряга в медиите, което е голям плюс.

В Англия, на инвестиционен семинар в Лондон, продължил половин ден присъстваха стотина фирми. Не знам дали преди е имало толкова фирми на подобен семинар. Те задаваха много конкретни въпроси - колко струва това, къде се произвежда, кои са добрите инвестиции до този момент.

Имаше и две много силни презентации на Петреко и на Нортроп Груман, които имат инвестиции в България. Нортроп Груман присъства у нас чрез английски филиал, който произвежда радари за високоскоростни лодки. Може би нямаше нужда ние да правим презентации - това беше най-ефективния начин да се каже, че в България се прави бизнес, прави се добре и се правят пари.

Има ли разговори за нова инвестиция на зелено у нас, която да се доближи до мащаба на "Шишеджам"?

Да, има. Секторът е високи технологии, като не говоря за крупна инвестиция от гледна точка на бюджетния баланс, но говоря за инвестиция, която по брой на наети хора би надвишала няколко пъти тези, които ще бъдат наети в завода за плоско стъкло на "Шишеджам". Само за справка ще ви кажа, че Франция не измерва своите чуждестранни инвестиции в долари, а в брой на открити работни места. Франция е номер две по тази статистика след Китай.

Каква е вашата прогноза за чуждестранните инвестиции до края на годината?

За първото тримесечие сумата е малко над 180 млн. евро. Ако се види какво стои зад цифрите - това са инвестиции в съществуващи фирми, т.е. разширяване на производството. Ако привлечените средства за първото тримесечие се умножат по четири, ще надвишат първоначалната ми прогноза за тази година, която бе около 500 млн. евро.

Но ако стигнем до 500 млн. евро, аз пак ще бъда доволен. Ако сложим отгоре още около 300 млн. евро за Банка ДСК и още няколко по-малки сделки - страх ме е да го кажа, но имаме шанс да се качим над нивото от 2000 г., което би било рекорд.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: