До месец съдът казва ще се върне ли "Адвент" в сделката за БТК

Върховният административен съд допусна жалбата на "Вива венчърс" по сделката за БТК. Съдът реши, че отхвърления от Надзорния съвет на АП купувач има право да протестира това решение.

До месец магистратите трябва да излязат с решение, от което ще стане ясно как ще продължи приватизационната процедура за телекома - с дъщерната на "Адвент" "Вива венчърс" или с консорциума "Коч холдинг" - "Тюрк телеком".

По време на днешното заседание, прокуратурата Мария Бегъмова застана категорично зад надзорниците на АП. Тя не само не прие нито един от доводите на адвокатите на отхвърления кандидат-купувач, който преди това бе класиран на първо място в конкурсната процедура, но и не се съгласи с решението на съда да допусне жалбата.

В изложението си прокурор Бегъмова припомни за предишната намеса на прокуратурата в сделката, когато приватизационната процедура бе спряна по сигнал на депутати от СДС.

Юрисконсултът на АП Силвия Беличовска също безуспешно се опита да убеди съдиите, че жалбата е недопустима. Доводът ѝ бе, че решението на Надзорния съвет не е индивидуален административен акт и "Вива венчърс" няма правен интерес от обжалването му. Според нея ставало въпрос за вътрешноведомствен акт, който засягал само дейността на изпълнителния съвет на АП - изпълнителният директор на агенцията и двамата му заместници.

Адвокатът на "Вива венчърс" Иван Тодоров опонира, че решенията на надзорниците имат всички атрибути на индивидуални административни актове, а компанията, която той представлява, е загубила възможността да сключи сделка за БТК, което поражда и правния интерес за обжалване.

След кратко съвещание тричленният състав на ВАС отхвърли искането делото да бъде прекратено. Съдът припомни, че в свое определение вече се е произнесъл, че актовете на Надзорния съвет на АП са обжалваеми. Съдия Стоева цитира и решението на Конституционния съд по делото за промените в закона за приватизация, където също е заявено, че решенията на Надзорния съвет могат да бъдат обжалвани.

Основните спорове по самото дело в съдебната зала бяха около разпределението на инвестициите в БТК през годините, обещани от отхвърления кандидат, участието на офшорни фирми в сделката, приемането на нов закон за далекосъобщенията и решението за разпределяне на дивидент на БТК за 2002 година.

Прокурор Бегъмова заяви, че проектодоговорът за приватизация на БТК нарушава приетата от парламента стратегия за раздържавяване, защото разпределението на инвестициите по години не гарантира заложената в закона цел, приватизацията да доведе до икономически растеж и по-висока конкурентноспособност. От АП допълниха, че 268 млн. евро от общо 450 млн. инвестиции са предвидени за четвъртата и петата година след продажбата на БТК, когато "Вива венчърс" вече ще може да продаде дяловете си, а срещу тази опасност стояла неустойка за неизпълнени ангажименти само за малко над 80 млн. евро.

Адвокат Тодоров отговори, че в договора изрично е предвидено прехвърляне на акции на БТК да става само след като новият собственик поеме ангажиментите на "Вива венчърс". Това, според него, гарантира напълно изпълнението на обещаните инвестиции.

Той допълни, че надзорниците могат да преценят дали има или няма гаранции, но не могат да преценяват дали 80 млн.евро са достатъчни, защото това е оценка по целесъобразност. Тодоров напомни още, че никъде в правилата за провеждане на конкурса за БНК не е имало условие за процентното разпределение на инвестициите през петте години.

Юристконсулт Силвия Беличовска защити и мотива на надзорниците, които обявиха, че не са съгласни офшорни фирми да придобият акции на БТК. Става дума за консорциума от офшорни компании, регистрирани от известни финансови инвеститори, който има намерение да закупи "Вива венчърс" след приключването на сделката. Сегашният собственик на Вива - "американският инвестиционен фонд "Адвент", обаче ще запази водещата си роля в консорциума.

В отговор адвокат Иван Тодоров обясни, че акциите на телекома ще останат собственост на регистрираната във Виена "Вива венчърс", а акционери в тази компания на един следващ етап, след сключването на сделката, могат да станат фирми с офшорна регистрация.

От АП определиха като недопустимо и искането от кандидат купувача да се поемат гаранции при приемането на новия закон за далекосъобщенията. Според адвокатите на "Вива венчърс" обаче става въпрос за практика, прилагана при сделки за телекоми навсякъде в Европа. Тя трябва да гарантира на купувача, че държавата няма да взема решения, които драстично да увредят неговите интереси. Те обясниха, че не става дума за промените, които България ще трябва да направи в рамките на присъединяването си към Европейският съюз.

По отношение на разпределянето на дивидента за 2002 г., представителите на АП защитиха тезата, че ведомството не може да се бърка в правомощията на принципала на компанията - министърът на транспорта и съобщенията.

Адвокатите на "Вива венчърс" опонираха, че е практика в търговското право да се договаря дали едни акции се продават със или без дивидент и АП може да поеме ангажимент от името на принципала.

Сериозни спорове в залата предизвика и въпроса за това дали на Надзорния съвет са били предоставени всички необходими документи по сделката. От "Вива венчърс" твърдяха, че изпълнителният съвет на ведомството трябва да предостави само наличните документи. Адвокат Тодоров каза, че голяма част от документите зависят от други ведомства и е нямало как да бъдат създадени към момента на гледане на сделката в надзорния съвет.

Юристите на АП се позоваха на приватизационната стратегия, която изисква всички документи по сделката да бъдат предоставени парафирани, преди нейното одобрение от надзора.

Споделяне

Още от Бизнес