До месеци започва предпроектно проучване със САЩ за нови реактори у нас

Очаква се през следващите месеци да бъде подписано междуправителствено споразумение със САЩ и договор за предпроектно проучване за евентуално изграждане на нова ядрена мощност в България. Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред БТА по време на негово посещение в петък на територията на строящия се терминал за втечнен газ край гръцкия град Александруполис, в който България държи една пета.

В началото на януари с гласовете на ГЕРБ/СДС, ДПС, "Демократична България" и "Български възход" парламентът задължи служебното правителство да преговаря с правителството на САЩ за изграждане на нова ядрена мощност по технологията АР-1000 на компанията "Уестингхаус" (Westinghouse) и до 1 март да предприеме действия за започване на строежа на реактора на мястото на определената за VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" площадка. Теренът е лицензиран за АР-1000, но някои от разрешителните изтичат в скоро време и вероятно ще трябва да бъдат подновени.

Още преди три месеца обаче Христов заяви, че предпочита действията на правителството за нови ядрени мощности да не бъдат ограничавани от вид технологии, конкретни компании и държави и допълни, че се водят разговори за бъдещи реактори и с компании извън "Уестингхаус". От думите му сега става ясно, че не е променил мнението си и въпросното междуправителствено споразумение ще е за обмяна на опит и отваряне на врата за евентуално финансиране на ядрен проект, а предпроектното проучване трябва да даде икономическите и техническите параметри, цената, каква е необходимостта на България от допълнителна електроенергия и какъв точно брой реактори евентуално ще се изградят.

"Точно това предпроектно проучване ще ни даде необходимите детайли, за да може Народното събрание да вземе едно компетентно решение в най-близко време. Най-вероятно цялата информация ще бъде готова в началото на следващата година", обясни Росен Христов.

По повод руското ядрено оборудване, доставено за спрения строеж на АЕЦ "Белене", Христов каза, че трябва да се направи същото предпроектно проучване, но вече с анализ до каква степен съществуващото оборудване може да бъде интегрирано в един общ комплекс. Дали ще бъде европейска технология или американска - това ще се уточнява допълнително. По този въпрос отново Народното събрание ще трябва окончателно да се произнесе, каза той.

"Знаете, че с визията, която предложихме на база на очакваното потребление на електроенергия в България през следващите 30 години, ние предлагаме да бъдат изградени 4 реактора, предвид че имаме площадки за толкова и се очаква потреблението в страната да се повиши двойно", допълни Христов и припомни, че сегашните V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да излязат от експлоатация около 2050 г.

Затова идеята е да има два заместващи и два нови реактора, каза министърът и изрази надежда, че Народното събрание и редовното правителство ще продължат работа в същата посока.

В Александруполис той се увери, че строежът върви по график и ще приключи до края на 2023 г. Съоръжението е с капацитет от 5.5 млрд. куб. м годишно, от които 1 млрд. куб. е резервирал българският газов доставчик "Булгаргаз". И интерес да доставят на България в рамките на тези количества са проявили 14 компании от Европа, САЩ и Азия. Сред тях е избрана шорт листа от фирми, с които се преговаря.

Терминалът в Александруполис ще бъде свързан с газопреносната система на Гърция с газопровод с дължина 28 километра, по който суровината ще се транспортира до пазарите на Гърция, България и по-широкия регион - от Румъния, Сърбия и Северна Македония до Молдова и Украйна.

Успоредно със строежа на този терминал, вървят и процесите за втори плаващ терминал.

Преди посещението на съоръжението Росен Христов и гръцкия му колега Костас Скрекас проведоха първо заседание на работната група за проучването за построяване на петролопровод Александруполис-Бургас, по който ще се доставя нефт за бургаската рафинерия "Нефтохим".

Споразумението за създаване на такава работна група бе подписано в средата на февруари.

Двамата са отбелязали важността на стратегическия проект за двете държави и енергийната сигурност на региона, съобщиха от пресцентъра на българското енергийно ведомство. "Набелязани бяха редица конкретни стъпки за постигане целите на меморандума в най-кратки срокове и бяха разпределени задачи с отговорници от екипите на българските и гръцките институции, които ще изследват възможностите за структуриране на проект за изграждане на нефтопровода", допълва се в него.