До средата на 2017 г. вече няма да дължим нищо на Русия за "Белене"

Сагата с арбитража за АЕЦ "Белене" изглежда върви към приключване с решението на българското правителство до края на 2016 г. да плати на Русия 400 млн. евро, които са основната част от определената с решение на арбитражния съд в Париж задължение за изработеното оборудване.

"Трябва да платим част от сумата за ядрените реактори. Говорих вече с някои колеги в НС, ще предложим да се вземе решение в парламента да платим около 800 млн. лв.", заяви премиерът Бойко Борисов в неделя пред репортери на традиционния събор в село Венец, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.

По думите му, след като бъде направено плащането, ще бъде поканена руската страна, нейните компании, да се спрат лихвите и да се помисли заедно и в добронамерен тон да се намери решение тази огромна загуба в бюджета да се превърне в актив, а не в пасив. Министър-председателят е изброил и направените до момента конкретни стъпки по реализацията на проекта за газов хъб "Балкан", разговорите с ЕК и готовността за включване на руската страна.

През юни България беше осъдена да плати 620 млн. евро на руската компания "Атомстройекспорт", дъщерна на "Росатом" като компенсация за спрения проект. Само лихвите възлизат на 167 хил. евро на ден, но България претендира, че те са неточно изчислени от международния арбитраж и е поискала сумата да се намали.

Преди около две седмици премиерът Борисов обяви, че правилното решение е дължимата сума за "Белене" да се плати веднага. Предишната му позиция, обявена на 12 август, беше да се възобнови строителството на ядрената централа, тъй като това било единственият начин България да компенсира сумата от 620 млн. евро, дължима на "Ростаом".

Директорът на руския Фонд за енергийно развитие Сергей Пикин коментира по-рано тази седмица пред "Ведомости", че в последните години българските власти на няколко пъти са сменяли позицията си за необходимостта от втората ядрена централа, но сега страната се надява за възраждане на проекта за газопровод "Южен поток". Те разбират, че не могат да променят съдебното решение за "Белене", затова възнамеряват да изплатят компенсацията, коментира Пикин.

Плащането ще се осигури чрез безлихвен държавен кредит за НЕК

Осигуряването на въпросните 800 млн. лв. (400 млн. евро) ще стане чрез безлихвен държавен кредит за "Националната електрическа компания" (НЕК). Дали ще се отпуснат от бюджетния излишък или от другаде и какви ще са условията на заема ще се уточнява при обсъждането на държавния бюджет за догодина в парламента. Остатъкът до размера на присъдените от арбитража в Женева 620 млн. евро се планира да бъдат платени до средата на 2017 г., за когато се готви да бъде обявена приватизационната процедура за ядрения проект.

Това коментира вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев пред Mediapool, след като в събота стана ясно, че е договорено плащането на близо две трети от дължимата на руснаците сума.

Руският зам.-министър на правосъдието Сергей Герасимов обяви, че България ще плати 400 млн. евро до края на 2016 г., а остатъкът ще се погаси на няколко транша. Българският енергиен министър Теменужка Петкова каза, че те ще са два.

Дончев коментира, че се преговаря с руснаците по график за плащанията извън първоначалното захранване на сметката на АСЕ. Те вероятно ще бъдат обвързани с доставките на произведеното ядрено оборудване, които пък на свой ред ще се случват след инспекции от българска страна, стана ясно от думите му.

Варианти, подварианти и хибриди

Идеята на правителството е издължаването на сумата да става паралелно с подготовката на приватизационната процедура за ядрения проект. Отделно се разиграват междинни варианти, подварианти и хибридни възможности за действие при евентуален провал на продажбата на активите на АЕЦ "Белене", като сред тях остава продажбата на двата реактора на друга страна. Не е изключено, според инвеститорския интерес, и изтъргуването на единия от реакторите и инсталирането у нас само на другия, стана ясно от думите на Томислав Дончев.

"Всеки момент ще са готови анализите с различните варианти за възобновяването на проекта", каза той по повод. "Кой от възможните варианти ще се реализира, зависи само и единствено от икономическата логика. Опитваме се да обърнем характера на разговора, воден през годините за АЕЦ "Белене", посочи вицепремиерът пред Mediapool.

"Историческа патология, когато се говори за енергийни проекти у нас, е да ги натоварваме с емоции – давайте да градим – тръбопроводи, електроцентрали т.н. Имате право да се пошегувате с нас, че градежът е термин, към който ГЕРБ има политически симпатии. Но, когато се говори за такива милиардни инвестиции, проектът трябва да има икономическа логика – какви пари трябват, откъде идват те, за колко време ще се възвърнат и при каква печалба. Когато говорим за енергетика всичко минава през пазара – какъв е сега, след 10.20 ... 50 години. Но когато съберете специалистите от отрасъла, колкото и тежки експерти да са те, ще видите, че няма еднакъв прочит на ситуацията", допълни той.

Без повече държави пари за проекта

"Наистина сега имаме свръхпроизводство, пазарът ни е малък, но на регионално ниво има търсене на пазара в Западните Балкани и в Турция. Първата стъпка трябва да е проектът да се реализира без държавна инвестиция. Ако привържениците на проекта са прави, че той е печеливш, на организираната прозрачна приватизационна процедура трябва да се яви повече от един кандидат", каза още Дончев.

Според него до средата на 2017 г. може да се очаква обявяването на приватизацията на АЕЦ "Белене". Това е логично да стане след пълното плащане на парите за оборудването, защото няма как да продаваме нещо, което не е наше, заяви Томислав Дончев.

Процедурата ще следва принципите на свободния пазар – без държавна помощ, без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, без компенсационни механизми за покриване на разликата между пазарните цени тази от АЕЦ "Белене" от фонда за сигурност на енергийната система, каза още той.

Единият вариант е пълна приватизация на проекта, под стриктния контрол на регулаторните органи и с гаранции за сигурността и здравето на гражданите. "Така без държавни средства проектът може да генерира полза за обществото – работни места, заплати, данъци, осигуровки", отбеляза вицепремиерът.

Продажбата може да стане и със запазване на миноритарно държавно участие - "златна акция", която ще е едновременно гаранция за инвеститорите за сериозността на правителствените намерения и ще дава допълнителни възможности за контрол, коментира още той.

Плановете на правителството са, ако успее да продаде ядрения проект, парите да отидат в НЕК, която на свой ред да върне от тях както държавния заем за дълга към АСЕ, така и други нейни борчове по кредити от компанията майка – "Български енергиен холдинг", за около 1.5 млрд. лв.

Руско съгласие за продажба на реакторите

Ако няма интерес към приватизационната процедура, може да се задейства някой и от другите сценарии, но е рано да се коментират те, заяви заместник министър-председателят.

Той припомни за водените в началото на юли "конкретни и детайлни разговори" с Иран по темата и отново посочи, че редукцията на цената на оборудването при препродажба е недостатъкът на подобна сделка, но пък предимството ѝ е, че бързо се компенсират разходите. Дончев обясни, че от руска страна е проявена принципна готовност за подобна сделка, тъй като използването на произведено от АСЕ оборудване за други ядрени проекти може да става само с нейно разрешение.

"След решението на арбитража, в някаква степен може да се говори, че проектът за АЕЦ "Белене" до голяма степен е започнал отначало", посочва още вицепремиерът.

Предварителните договорености в стария проект обаче не съществуват, допълва той.

"Има площадка, има произведено оборудване, има разрешително от ЕК, много зряла техническа документация. "Белене" е един от най-готовите ядрени проекти в света и ако на база тези дадености се намери икономическа логика за подобно ядрено съоръжение, то ще се случи", обобщи Томислав Дончев пред Mediapool.

На 10 септември "Росатом“ започна строителството на втората фаза на проекта АЕЦ "Бушер“ в Иран. По този повод източник от руския ядрен сектор коментира пред "Комерсант", че Техеран няма да е готов да плати за оборудването от АЕЦ "Белене" цена, близка до пазарната. Но такъв прецедент вече има: Русия построи първия блок на "Бушер", използвайки немско оборудване, което е било поръчано още през 1970-те години от режима на иранския шах.