До юли "Ей И Ес" казва колко иска за разваляне на дългосрочния си договор

В началото на юли американската компания "Ей И Ес" ще каже на българското правителство каква компенсация иска да ѝ бъде платена за предсрочното прекратяване на 15-годишния договор за изкупуване на произведената електроенергия в ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", който изтича през 2026 г., и за излизането ѝ на свободния пазар на ток. Това съобщиха президентът и изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет и Иван Цанков пред журналисти във вторник.

Точно какво ще е исканото обезщетение все още се изчислява по сложни модели, а крайната сума ще е въпрос на преговори с кабинета и одобрение от банките-кредиторки на въведената в експлоатация през 2011 г. изцяло нова и модерна въглищна електроцентрала. Със заеми бяха осигурени 70 на сто от инвестицията. Компанията иска разговорите за компенсацията да приключат максимално бързо, за да може се върне към обичайния си бизнес, който е производство на ток, а не правни въпроси, по думите на Маркет.

От "Ей И Ес" припомниха, че през февруари 2018 г. правителството поиска от тях и от другата американска ТЕЦ у нас – "КонтурГлобал Марица Изток 3", прекратяване на дългосрочните им договори за изкупуване на ток по преференциални цени и извеждане на двете мощности на свободния пазар. Това ще стане чрез изплащане от страна на "Националната електрическа компания" (НЕК), която е сключила въпросните контракти, на компенсации за невъзстановяемите разходи от направените от двете централи инвестиции. От страна на "Ей И Ес" това са 1.3 млрд. евро, от "КонтурГлобал" – над 700 млн. евро, но част от тези суми вече са се изплатили от дейността на централите и през договорите за изкупуване на тока. Така сега за разтрогването на контрактите трябва да се постигне споразумение какво обезщетение трябва да плати НЕК за преждевременното извеждане на мощностите на борсата.

Преди четири месеца правителството представи на двете компании своите изчисления за дължимата компенсация на невъзстановимите инвестиционни разходи. Сумата не бе обявена, макар неофициално да се твърди, че възлиза на 450 млн. лв. "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" на свой ред започнаха свои анализи за претенциите си. Маркет и Цанков обещаха да обявят своите сметки в началото на юли, но уточниха, че е въпрос на преговори постигането на конкретно споразумение. "Тези разговори няма да са публични", каза Маркет и припомни, че почти година продължиха преговорите с кабинета за намаляване на цената на разполагаемост на двете въглищни мощности и още година отне намирането на средства от страна на НЕК (чрез теглен от собственика ѝ БЕХ облигационен заем – б.а.) да плати натрупаните задължения към тях като част от условието за сваляне на цената на тока от двете ТЕЦ.

От "КонтурГлобал" коментираха пред Mediapool, че работят по въпроса, за да отговорят максимално на правителственото искани в съответствие с европейското законодателство, но не  пожелаха да се ангажират със срокове за предявяване на своите претенции.

"Въртящите се в публичното пространство компенсации не отговорят на истината", коментира Маркет.

Цанков обаче призна, че ако държавата реши едностранно да прекрати договорите си с двете централи, неустойките, които НЕК трябва да плати по договорите, са цитираните от енергийния министър Теменужка Петкова. През февруари тя обясни пред журналисти, че техният размер е 3 млрд. лв.

"Ние сме готови да приемем предпочетения от държавата вариант за разваляне на договора чрез компенсация за невъзстановимите разходи, но най-лесно е да се запазят сегашните дългосрочни договори", заяви Маркет и припомни, че все още няма произнасяне от страна на Брюксел по жалбата на енергийния регулатор от 2014 г. дали е налице непозволена държавна помощ с тези контракти. По думите му сегашните договори са съвместими с европейското законодателство и могат да се запазят. Но щом държавата иска развалянето им, ние сме готови на максимално бързи и прецизни преговори, допълни той.

Именно те ще решат каква ще е крайната компенсация, която обаче трябва да бъде одобрена от 25-те банки-кредиторки на строежа на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", а след това и от Брюксел. Маркет посочи, че компанията му има да плаща още 700 млн. евро към финансовите институции за изграждането на мощността. Той допълни още, че въпрос на преговори е дали веднъж договорената компенсация ще се плати наведнъж или на части.

Каквото и да е обезщетението за "Ей И Ес" и "КонтурГлобал", то със сигурност не може да бъде поето от НЕК, която едва миналата година започна да изплува от огромните си загуби и то за сметка на заеми от своята компания майка "Български енергиен холдинг", които вече надхвърлят 2 млрд. лв., и на безлихвен бюджетен кредит за уреждането на сметката за произведеното за АЕЦ "Белене" оборудване. Плащането на сметката към американските ТЕЦ може да стане отново само със заем от БЕХ, който се готви да пуска нови облигации на ирландската и българската фондова борса, или бюджетни средства. Във всеки случай остава открит въпросът как НЕК ще връща все повече нарастващите си борчове.

Аргументирайки виждането си за запазване на дългосрочните договори, което според представителите на "Ей И Ес" ще е по-безболезнено за НЕК, те дадоха пример с договорите за разлика с пазарните цени, поети от британското правителство за изграждането на АЕЦ "Хинкли Пойнт" за 35 години и цена на тока от 106 евро за мегаватчас. Електроенергията от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" струва около 70-75 евро/МВтч, половината от които се формират от необходимите разходи за въглища и за закупуване на парникови емисии, чиято цена вече е 15-16 евро за тон, посочи Маркет.

В същото време обаче постиганата на борсата за ток у нас средна цена е около 35 евро/МВтч.

Маркет коментира още, че твърденията за 50 процента печалба на централата са извадени от контекста. От думите му стана ясно, че след покриване на кредитите за строежа на мощността нормата на възвръщаемост на активите е 5.1 на сто, което е ниско спрямо други сходни като размер инвестиции, възлизащи на 7.5 процента.

Според него централата е от изключителна важност за пазара на ток у нас, тъй като покрива около 10 на сто от нуждите на потреблението. Въглищните мощности трябва да бъдат запазени, допълни Иван Цанков и съобщи, че "Ей И Ес" е внесла през февруари 2018 г. в Изпълнителната агенция по околна среда искане за изключение от влизащите в сила от 2021 г. нови европейски тавани за изхвърляне на вредни вещества от топлоелектрическите централи във въздуха.

Анализ на наетата от българските ТЕЦ консултантска компания "Амек Фостър Уилър" показал, че разходите за привеждане на инсталацията в съответствие с новите еконорми са в пъти по-големи от ползите за природата и населението, тъй като ще доведат до повишаване на цените на тока. Финансови анализи на това измерение обаче не са правени. Установено било, че "Ей И Ес" покрива повечето тавани за вредните вещества, затова иска частична дерогация на серния двуокис и пълна за живака. За живака изискванията на ЕС са 7 микрограма на куб. м средногодишна емисии, компанията иска да и се позволи да изхвърля по 50 микрограла. За серния двуокис заявлението е в комплексното разрешително да се запише 97 на сто средногодишна ефективност на пречистването от поисканите от ЕС 320 милиграма куб. м.

Все още обаче няма решение на Изпълнителната агенция по околна среда по поисканата дерогация.