Добрата новина на 2002-ра - държавата не попречи на частния сектор

Ако нещо хубаво се случи в българската икономика през изминалата 2002 г., то бе най-вече заради липсата на активна намеса на държавата в икономиката. Макар че не облекчи съществено условията за правене на бизнес - предизборните обещания за сериозно намаляване на данъчно-осигурителната тежест останаха само на хартия, а тези за намаляване на лицензионно-разрешителните режими се провеждаха с много плахи стъпки - държавата запази познатото за бизнеса статукво. Затова и основните притеснения за започналата 2003 г. са свързани именно с намерението на правителството да активизира действията си в икономическата сфера извън останалите все още държавни сектори.

През миналата година частният сектор не бе изненадан от сериозни промени в данъчното облагане, запази се макроикономическата стабилност. Инфлацията остана ниска, безработицата намаля, макар и малко, а банките увеличиха кредитирането - както към фирмите, така и към гражданите за потребление.

При положение, че никой не пречеше, средата остана предвидима и България е на път да постигне ръст на БВП от над 4%, което е едно от най-високите постижения в обхванатите от стагнация европейски икономики, където ръст над 3% е рядкост.

Именно този външен за страната ни фактор е една от основните причини за рекордно ниските инвестиции, отчетени за първите десет месеца на годината - те са едва 389.7 млн. долара, при 493.9 млн. долара за съответния период на 2001 г. Друга основна причина е забавянето на сделките за Булгартабак и БТК, които щяха да увеличат инвестициите с около 350 млн.щ.долара.

Иначе ръстът в износа дойде най-вече от туризма и от увеличените цени на някои метали. Според данните на статистиката, салдото от туризъм е достигнало 690.7 млн. долара за първите десет месеца на годината, при 618.1 млн. долара през 2001 г.

През януари - октомври 2002 г. отрицателното търговско салдо е 1,087 милиард долара (7 на сто от БВП), но е по-добро със 156.1 млн. долара спрямо същия период на 2001 г., когато е било -1,243 милиарда долара (9.2 на сто от БВП).

Данните на БНБ показват ръст на износа за първите десет месеца от 5,2% и на вносът с 1,2 процента. Резервите на централната банка са се увеличили с 463.5 млн.щ. долара, което също е знак за увеличаване на финансовата стабилност.

За разлика от частния сектор, правителството няма с какво особено да се похвали

Един от малкото безспорно добри факти бе приватизацията на Биохим.

Ситуацията около продажбите на Булгартабак и БТК е трудно предвидима. Всичко зависи от намеренията на съда, парламента и Агенцията за приватизация. Едно е сигурно - скандалите вече произведоха негативен сигнал към международната инвестиционна общност. Резултатът вероятно ще се усети при предстоящата приватизация в енергетиката под формата на слабо участие и по-ниски от очакваните цени.

Министерството на финансите изпълни бюджет 2002 г., но това стана благодарение на икономии в разходите и спестени лихви от операциите с дълга и по-ниските лихви на международните пазари, а не от обещаваното рязко увеличаване на събираемостта от мита, данъци и осигурителни вноски.

Самата обмяна на Брейди облигации засега се оказва губеща за държавата заради поевтиняването на долара - лихвите, плащани сега, са с близо 6 % по-високи от предишните.

Екипът на Милен Велчев досега не е изпълнил предизборните обещания за облекчаване на данъчното бреме над бизнеса и най-вече чаканото отдавна намаляване на социално-осигурителните вноски.

Вместо това бяха въведени минимални осигурителни прагове, чиято ефективност предстои да бъде изпитана през 2003 година.

Към "добрите" новини в областта на финансите трябва да се причисли и отказа на Велчев от всякакви данъчни облекчения за индустриалните зони, предложени от министърът на икономиката Николай Василев. Така иначе не лошата идея практически се обезсмисля - безплатната земя и по-доброто административно обслужване едва ли ще привлекат чуждестранните инвеститори.

Дебатите около бюджетът за 2003 година показаха резерви към политиката на правителството от почти всички страни. Достатъчен за неговата оценка е фактът, че мисията на МВФ постави условието да получава данни за приходите всеки месец, а за дефицита на тримесечие - за да е сигурна, че е постижима целта за дефицит от 0.7%.

В правителствените сметки обаче има нещо по-страшно от дефицита (при предишното правителство МВФ одобряваше бюджети с дефицит и от 2 процента) и то е

липсата на ясна политика за реформи в основните сектори, които са под опеката на държавата

Беше дадено начало на процеса на фискална децентрализация. Финансирането на част от дейностите бе прехвърлено изцяло на общините, но това не е гаранция, че и през 2003 г. няма да бъдат натрупани нови неразплатени разходи.

Министърът на здравеопазването Божидар Финков официално обяви намерението си да не пристъпва към съкращаване на болници през тази година.

В социалната област, освен минималните осигурителни прагове се въведе и регистрация на трудовите договори и програмата от безработица към заетост. Като резултат засега разходите се увеличават и не се върви към реформи, които да направят социалните помощи по-ефективни, като се насочат към най-нуждаещите се.

Въпреки направените съкращения, в образованието не се направи нищо за повишаване на неговото качество. Системата съществува в засилващ се хаос поради неуредиците с учебниците и матурите.

Държавната част от икономиката също е източник на несигурност. Ситуацията около БДЖ е почти непроменена през последните няколко години - съкращенията на линии постоянно се отлагат, а забавянето на плащания към работниците станаха традиция. Стигна се дотам правителството да отпусне 12 млн.лв. за покриване на подобни разходи.

С неясен ефект е и решението за ликвидация на авиокомпания "Балкан" и създаването на "Балкан ер тур". През 2003 г. ще се разбере дали дружеството може да бъде продадено за повече от 30-те млн.лв., които излязоха от фискалния резерв за неговото учредяване.

Въпреки забавената приватизация, Булгартабак и БТК са в добро финансово състояние. Основният проблем пред тях е забавянето на инвестиционните процеси и преструктурирането, което е сериозен средносрочен риск.

През следващите месеци отново ще излезе на челно място темата за

волята на управляващите да приватизират

Няколко депутати вече прокараха през икономическа комисия желанието си БМФ и БРП да влязат в забранителния списък за продажба. Предстои да се види доколко бърза ще бъде и планираната приватизация на електроразпределителните дружества.

Вероятно през първите месеци на тази година ще започне проекта на "Ентърджи" за рехабилитация на ТЕЦ "Марица Изток 3". Все още е неясна съдбата на проекта на "Ей И Ес" за нова мощност в ТЕЦ "Марица Изток 1"- компанията настоява пред правителството за нова редакция на писмото за политическа подкрепа.

Тази година ще бъде решаваща и за проекта на американската "Хорайзън" за изграждане на два блока в "Топлофикация- София". Тя се надява да приключи преговорите през есента.

По отношение на големите инфраструктурни проекти през 2002 г. имаше раздвижване основно по два - изграждането на втори мост на Дунав и летище "София". Борбите между Милен Велчев и Костадин Паскалев за контрола върху европейските средства също допринесоха за изключително ниския процент на усвоените пари по предприсъдинителния инфраструктурен фонд ИСПА.

Пред новият министър на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще стои задачата да извади от мъртвата точка проектите "Горна Арда" и отсечката от магистрала "Марица"- Оризово- Капитан Адреево.

Поради ниската точка, от която тръгна страната ни след 1997 г., тя има перспектива за по-висок ръст на БВП от този на еврозоната, която е основен търговски партньор на страната. Ако правителството доведе до успешен край голямата приватизация, инвестициите в икономиката могат да доведат до устойчив ръст и през следващите няколко години.

Политическата несигурност обаче остава висока заради постоянните сблъсъци вътре в парламентарното мнозинство, а войната между правителството и съдебната власт няма ясен край. А както е известно от учебниците, първият риск, който инвеститорът трябва да прецени, е именно политическият. Засега от българския канал излизат едновременно новини за бъдещото членство в НАТО и ЕС, а от друга - поредният гейт или трус в НДСВ, гарнирани с някое и друго убийство и търкалящи се ръчни гранати.