Добре платени спешни дежурства ще компенсират затварянето на болници

Здравното министерство възнамерява да компенсира затварянето на по-малки болници в страната с 24-часови спешни кабинети, в които дежурствата да са високоплатени. Това обявиха здравният министър Божидар Нанев и екипът му в петък.

Новите, по-строги изисквания за договор на лечебните заведения с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще оставят много болници без достъп до пари по клинични пътеки. Това ще доведе до преобразуването им в диагностично-консултативни центрове, хосписи, места за долекуване или при невъзможност да се трансформират те окончателно ще затворят врати.

Заради това от министерството ще разчитат на 28-те спешни центъра и техните 197 филиала, които да отвеждат спешните пациенти до по-големите общински, областни или държавни и университетски болници.

Нанев съобщи, че в спешните кабинети по места ще бъдат осигурени 24-часови дежурства. В тях ще могат да дежурят всякакви лекари – джипита, специалисти от болничната или извънболничната помощ. За да бъдат стимулирани лекарите, в министерството обмислят да се плаща между 60 и 100 лева за 12-часово дежурство.

Справка на министерството сочи, че в 142 болници и диспансери в страната през миналата година са се лекували средно по пет пациенти на ден. Това означава, че тяхната ефективност и качеството на лечение, което предоставят са изключително ниски. В същото време тези лечебни заведения са усвоили около 56 млн. лв. Идеята на ведомството е тези пари да бъдат насочени към места, където ще се окаже ефективна помощ на пациентите. Сега често един болен бива лекуван по два и три пъти в различни болници.

Директорът на бюджетната дирекция в НЗОК Жени Начева съобщи, че при 40% от рехоспитализациите за миналата година става въпрос за пациенти, които първо са приети в общинска болница, а след това и в областна. Тя посочи, че всички договорни партньори на НЗОК от миналата година са подали документи за сключване на договор и през тази. Става въпрос за 400 лечебни заведения като 32 са с неизрядни документи, но все още имат възможност да ги коригират.

Само големите болници ще работят по всички клинични пътеки

Предварителен анализ на касата сочи, че специалистите се пренасочват и сключват договори с държавни, областни и университетски болници, както и 10-15 общински болници. Тези лечебни заведения ще имат капацитета да работят по всички клинични пътеки на НЗОК. По данни на министерството добри, реално работещи са 25 областни, 40 държавни и 30 общински болници. Останалите лечебни заведения ще могат да работят по не повече от 7 до 10 клинични пътеки.

Според Начева областните болници имат капацитета да поемат пациентите от преобразуваните или закрити по-малки общински болници.

Доц. Стоян Александров, директор на дирекция "Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности" в министерството, каза, че през годините така или иначе пациентите постепенно са се насочили към големите болници. "Допреди няколко години "Пирогов“ приемаше 18 000 души, а сега 28 000 души годишно. Александровска болница приемаше 22 000, а сега приемът надхвърля 30 000 души“, съобщи Александров.

Показателно е, че университетската болница в Пловдив от 32 000 души годишен прием сега осъществява 65 000 хоспитализации в рамките на година", каза Александров. Той посочи, че заболяванията, които водят в най-голям процент до смъртни случаи като инфаркти, инсулти, ракови заболявания и др. и сега не могат да се поемат от малките болници.

76 общински болници през миналата година са работели по по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни. Най-драстични са примерите в болниците в Трън – 1 договор и 94 преминали пациенти, в Любимец – 5 договора и 214 преминали пациенти, в Брезник – 2 договора и 290 преминали пациенти, в Царево - 5 договора и 411 преминали пациенти, Ивайловград – 7 договора и 404 преминали пациенти, Кула – 0 договора и 0 пациенти. Аналогични са случаите в Рудозем, Годеч, Тервел и други градове. Тези болници разполагат само с по 6-7 лекари.

През тази година е твърде възможно лекарите от тези болници да бъдат включени в дежурствата на спешните кабинети или да се наложи да си потърсят работа в други болници или медицински центрове.

Здравното министерство с указания как да се ходи на лекар

"Ако сега една малка общинска болница бъде принудена да затвори, то спешният кабинет в нея ще се запази. Който има нужда от малка интервенция – за срязан пръст, сухожилие, ще търси помощ в спешните кабинети“, обясни зам.-министър Валерий Митрев.

Всеки пациент, който почувства неразположение трябва да посети личния си лекар, а ако смята, че проблемът е сериозен, може да потърси директно Спешна помощ. В първия случай лекарят ще го прегледа и ще прецени дали има нужда от лечение в болница. Ако смята, че е така, той ще му даде съответното направление. То важи 30 дни.

Личният лекар ще разполага с информация в кои болници може да се окаже нужната медицинска помощ и ще информира пациента къде може да се лекува. Ако пациентът има нужда от незабавна помощ, а най-близката болница няма капацитета да осигури нужните медицински грижи, Спешният център ще го откара до най-близката клиника, в която може да се извърши лечението.

Ако проблемът на пациента не е спешен, той сам ще трябва да се придвижи до болницата, в която иска да се лекува.

Здравното министерство организира информационна кампания за това какво трябва да знае човек, когато реши да потърси лекарска помощ през 2010 година. Тя включва информационни брошури и клип, който ще бъде излъчван по националните телевизии.

Стойността на кампанията е 150 000 лева като брошурите струват 5 500 лева с ДДС.