Добромир Живков: След вота в някои общини ще видим повторение на сглобката

Правителствената сглобка може да води до демобилизация на електората на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за местния вот, защото е логично е да има обезсърчени хора, ако влезеш в коалиция с основните си опоненти, казва управителят на социологическата агенция "Маркет линкс" Добромир Живков в интервю пред Mediapool. Той обаче посочва, че има "катарзис и в политическата линия на ГЕРБ и ДПС". Като пример Живков дава това, че те вече подкрепят инициативите на ПП-ДБ за еврозоната, домашното насилие и конституционните реформи. "Така че тук има много съществен завой от ГЕРБ и ДПС, за който обаче в обществото не остава усещане за постижение на ПП-ДБ, а за резултат от влиянието на някакви други фактори", казва Живков.

Господин Живков, от какво зависи представянето на политическите сили и на кандидатите им на местните избори в страната – от самите кандидати или от отношението на хората към издигналата ги партия?

На местно ниво логиката е различна от тази на национално ниво и по правило хората се влияят повече от личността на съответния кандидат, като трябва да отчетем и локалния контекст, който на места всъщност би могъл да противоречи на тази основна теза.

В отделните общини, поне тези, които са под нашите наблюдения, мога да кажа, че се обособяват два основни модела.

Първият, в който има изразен много ясен фаворит за местния вот. Обичайно това е силна мажоритарна кандидатура, а пример за това е община Бургас, където може да очакваме решаването на кметската надпревара още на първия тур. В някаква степен същото може да се отнесе и към градове като Стара Загора, Монтана и други, където имаме водещ кандидат, който ще се яви на балотаж. Обичайно става въпрос за кметове, които се борят за продължаване на своите мандати, а в повечето случаи те са представители на ГЕРБ, но също така и на други политически сили. В повечето от тези общини голямата линия на политическо противопоставяне статукво срещу промяна не изглежда като достатъчен мотив за политическа мобилизация на опозицията. От друга страна, очевидно ГЕРБ са успели да изградят и позитивно оценявани от местните общности управленски подходи.

Следващият модел е на относително изравнените сили в битката за кметските места, където ще се гласува на втори тур. В тези общини кметът, или кандидатът на ГЕРБ има определено предимство пред този, най-често, на ПП-ДБ. Изходът ще бъде ясен на втори тур, където преразпределението на силите се прогнозира много трудно. Може да се заключи, че не се виждат особено убедителни кандидати на ПП-ДБ по места, отчасти поради общия политически контекст, но и заради вътрешно- коалиционните противоречия. Трудно може да се видят и сериозни усилия в изграждането на местни структури и това също влияе негативно на мобилизация за местния вот в полза на втората политическа сила.

Как според вас резултатите от местните избори ще се отразят върху баланса на силите в управлението? Възможно ли е преконфигуриране на сглобката или нови парламентарни избори?

Заключението е, че е малко вероятно да станем свидетели на големи размествания в местната власт, които да доведат до разклащане на модела на местното самоуправление, основан на феодални механизми на зависимости като това е особено валидно за по-малките населени места. Струва ми се, че по един класически начин ГЕРБ успява да преодолее екзистенциалната заплаха от страна на ПП-ДБ през влизането в тази не-коалиция и въпреки резките политически завои, които показа, че няма проблем да направи. А това е много важен политически знак, най-вече за електората и активистите на ГЕРБ по места, че през коопериране и съюзяване, преходът към качествено нов начин на управление може да бъде отложен, или поне не прекалено рязък.

Не мисля, че "Продължаваме промяната" и "Демократична България" биха търсили вариант за ревизия на сегашната формула на управление. От ГЕРБ също изглежда търсят повече предвидимост, повече стабилност в сегашната формула, имайки предвид и очакваната ротация на премиерския стол. От друга страна, и партията на Борисов, и ДПС с критиките си и искането за отчетност от страна на кабинета "Денков", показват, че вътре в тази управленска формация съществуват определени напрежения и те изникват според конкретната ситуация. А това ни показва, че тези политически сили все още не са окончателно разпределили властовите си отговорности. Договаряне в движение е възможно и това прави конструкцията да изглежда не особено стабилна.

Ако ГЕРБ задържи основната си част от влиянието по места, то принципно е възможно партията да поиска преформулиране на баланса на политическите сили в изпълнителната власт, особено имайки предвид експанзионистичната природа на ГЕРБ. Въпреки всичко това изглежда малко вероятно, защото при поемане на курс към сваляне на правителството и предсрочни парламентарни избори, остава въпросът какво биха получили ГЕРБ след това. Коалиция с БСП и "Възраждане" не изглежда особено привлекателна в сегашната геополитическа констелация.

Протестите – първо на зърнопроизводителите и после на миньори и енергетици, повлияха ли върху хода на кампанията?

По-скоро, не. Освен евентуално на някакво локално ниво. Зърнопроизводителите са част от един сегмент от обществото, който разполага не само със значителни финансови ресурси. Техният стремеж е да се опитват да влияят и върху формирането на националните политики по отношение на техния бранш, но също така е ясно, че са значими политически фактори на местно ниво. Ако те оказват някакво влияние, то трудно бихме успели да го уловим в нормалния процес на наблюдение на ситуацията в страната като цяло.

Но можем да бъдем сигурни, че те принципно работят за определени политически формации и част от тях се опитват да материализират финансовата си и бизнес мощ в подкрепа на конкретни кандидати и листи.

Каква е ролята на местните бизнес лобита и къде може да се каже, че те имат най-силно влияние върху вота?

В продължение и на предишния въпрос, не можем да изключим такова влияние, а картината по места е строго специфична. Логично е да се изхожда от позицията, че локалната бизнес общност, замогнала са по време на управлението на ГЕРБ, би заемала едни по-консервативни позиции.

Без да целя да правя каквито и да било внушения, не трябва да забравяме, че местните избори имат значително по-различна специфика от националните по отношение на контролирания и купения вот, които очакваме сега да бъдат на значително по-високо ниво. Надяваме се, че бизнесът, който се опитва да играе по-сериозна роля в политиките по места, да не се изкушава да прибягва до подобни нелегитимни инструменти за влияние.

В София двете водещи политически сили заложиха на кандидат-кметове без опит в общината. Има ли значение това за избирателите?

В София битката е малко повече политически натоварена, защото повечето хора в столицата са значително по-ангажирани с тематиката. Това предопределя и значителна роля на партийния елемент в местните избори в София.

Двете основни политически сили направиха опит да извадят на преден план мажоритарния елемент с кандидатите си. Но аз оставам с впечатление, че на първи тур той не би бил толкова значим елемент при формирането на решението на избиратели.

Особено интересно ще е какви ще бъдат резултатите постигнати за общинските листи на политическите сили и съответно - за техните кандидати за кмет. Ако един кандидат е с по-нисък резултат от този на листата, това еднозначно би показало, че този механизъм не е сработил.

И на втория тур изглежда политическото, а не мажоритарното, би било определящо за крайния резултат .

Защо основните социологически агенции, включително вашата, все още нямат проучване за София?

Ние нямаме текущи или скорошни проучвания за София. Инвестицията за направа на едно наистина качествено проучване в София никак не е малка, а за да бъде и публично оповестена, обичайно се работи по модела на партньорство със сериозни медии. И е логично, ако никоя агенция няма отдалечен от партиите клиент или партньор за предизборно проучване, то те да не публикуват резултати.

Каква е прогнозата ви – кой ще иде на балотаж в столицата и кой ще е новият кмет?

Съдейки по косвени индикатори за мен изглежда най-вероятно Васил Терзиев да бъде следващият кмет на София. Казвам косвени, защото въпреки известното разделение в прогресивно-дясното в София, столицата е бастионът на ПП-ДБ и би било странно да станем свидетели на балотаж между Антон Хекимян и Ваня Григорова. Във вариант, при който до втори тур достигат Терзиев и някой от останалите двама фаворити за момента, очаквам да проработи основната линия на политическо противопоставяне между промяна и статукво, за която вече коментирах, че не други места е с много по-слаб мобилизационен потенциал.

Ако се върнем пак на картата на цялата страна - за кои политически сили е жизненоважно да имат добър резултат и има ли такава, за които не е от такова значение?

Тези избори изглеждат с основна тежест за бъдещето политическото развитие на двете най-големи политически сили - "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.

Макар местният вот да не е парламентарен големият залог сега е какво ще покаже гласът на избирателите - дали страната трябва да върви по нов път, трябва да продължи да работи според установените модели на управление от преди години, или трябва да се търси някакъв среден път, на което, може би, ставаме свидетели при управлението на страната.

Разказът на ПП-ДБ за социална и политическа промяна през смели реформи, нормализация и борба с корупцията се трансформира в заявка за възстановяване на парламентаризма, за работещи и самостоятелни институции и за отстояване на европейския път на страната. Голямата конституционна реформа е на път, но работещата съдебна система и борбата с корупцията сякаш се отдалечават напред във времето. И затова е много ключово какви резултати ще постигне тази коалиция на петия месец на управлението на кабинета Денков и профила на фактическото парламентарно мнозинство.

Важно е и за "Възраждане", която може би е на прага на сериозни промени. За първи път тя ще влезе толкова мащабно в местната власт. Не с кметове, а с видимо присъствие в много от общинските съвети. И оттук идва предизвикателство - доколко това ще повлияе на централизираното вземане на решения, ще настъпи ли промяна в механизмите, по които партията управлява регионалните си структури. Ще еволюира ли "Възраждане" в основната си политическа линия на опортюнизъм и популизъм под натиска за решаването на конкретни въпроси в множеството общини, където ще присъства, където няма как да прокламираш същите тези, както в парламента и медиите, защото хората очакват решения на конкретни проблеми.

Може ли правителството да изиграе индиректна роля в местните избори? Дали ПП и ДБ няма да понесат щети заради сътрудничеството си с ГЕРБ и ДПС на национално ниво?

Тук мога да изведа две разнопосочни тенденции - едната е вече споменатата, че енергията на промяната е леко позагубена, а втората е, че правителството относително успешно работи за възстановяване на духа на парламентарната република и то не само през работещите механизми за управление на държавата, но също така и през добър стил на публична комуникация, с малки изключения. Втората линия внася известно усещане за нормализация, което е компенсацията за останалата по-назад заявка за радикални промени.

Все пак, сглобката може да води до известна демобилизация на електората на ПП и ДБ за местния вот. Когато влезеш в партньорство с двата си основни политически опонента, е логично е да има обезсърчени хора в сегмента на градските и политически ангажираните граждани.

В последно време виждаме катарзис в политическата линия на ГЕРБ и ДПС. Като примери това са, че през есента на 2022 година те не подкрепиха промените в застрахователното законодателство, които бяха предусловие за присъединяването ни към еврозоната. Същото се отнася и за закона за домашното насилие и отчасти и за конституционните реформи, а няколко месеца по-късно те бяха гласувани от същите ГЕРБ и ДПС. Така че тук има много съществен завой от ГЕРБ и ДПС, за който обаче в обществото не остава усещане за постижение на ПП-ДБ, а за резултат от влиянието на някакви други фактори.

Вижда се, че на национално ниво има известно отстъпление в подкрепата за ПП-ДБ, но формацията остава втората политическа сила в страната. Така че това може да бъде описано като известно разколебаване или отдръпване, което ще окаже някакво влияние на вота, но след местните избори, както и от действията на изпълнителната власт, предстои да видим дали тази тенденция ще спре, или ще се развие.

А при ГЕРБ отразява ли се по някакъв начин?

До толкова, до колкото в ГЕРБ очевидно има реакция срещу не-коалицията и подкрепата за доминиран от ПП кабинет, можем да предположим, че отражението е по-скоро във вътрешнопартийния корпус, но не толкова сред електората на ГЕРБ. Избирателите на партията са много по-склонни безкритично да приемат и ретранслират политическите аргументи на Бойко Борисов и да не изпитват особено напрежение, независимо дали партията е в коалиция с националисти, с десни либерали, или близко си партнира с ДПС. В този смисъл, основната перспектива пред избирателите на ГЕРБ е да се опитват да се консолидират около идеята за запазване на вече известните модели на управление по места, ако се наложи, с минимална тяхна трансформация.

В някои градове като София и Пловдив ще има нови кметове, но все така общинските съвет се очертава да са фрагментирани. Може ли в такива общини след изборите да видим повторение на националната коалиция, но на местно ниво?

Според мен, да. Струва ми се, че са налице сигнали дори за това, че има предварителни контакти и разговори за това как може да се договарят определени политики по места, особено в големите градове. И за това сякаш тонът на кампанията между кандидатите на ГЕРБ и ПП-ДБ не е крайно негативен, крайно опортюнистичен. Този начин на работа, който се вижда на национално ниво, по някакъв начин ще се разпространи и в общините с техните новоизбрани кметове и общински съвети.