Добротата преобразява живота, преобразява и смъртта

"Фотостудиото на изгубените спомени", Санака Хийраги, превод Майре Буюклиева, издателство "Лютиче"

В последно време на нашия книжен пазар се появиха редица книги от съвременни японски автори. Българският читател вече разпознава привидно простия изказ, успокояващите уютни истории, развити в малък обем; повтарящите се мотиви и образи – котки, книги, работа, храна, откриване на собственото си място в обществото; необходимостта да бъдеш полезен и по този начин да получиш удовлетворение и щастие. Липсват дълбокомъдрени и пространни разсъждения; а до приглушените прозрения се стига чрез осъзнатата наслада от сетивното възприемане на света – чрез съзерцанието, вкусовете, ароматите и звуците. Често се случва с помощта на предвидими, "дисциплинирани" и надеждни чудеса героите да получат или дадат прошка, да се помирят със семействата си, да подобрят живота си с помощта на духовен водач, който може да бъде и в животински облик. Лекотата и странността на тези четива ги превръща в обособена ниша и те постепенно създават свой читателски кръг.

"Фотостудиото на изгубените спомени" е всичко това, но много по-завършено и задълбочено. Авторът изгражда цялостна теория за прехода на човешката личност от живот към смърт. Звучи необикновено, и в същото време това пространство на прехода е описано убедително, с точни детайли. Дори неяснотите, които остават незапълнени, имат своето място в историята, а онова, което самият водач на мъртвите не знае, е също толкова значима част от историята, колкото и учтивите му обяснения. Клишето за живота, преминаващ като на лента пред очите на човек в смъртния му миг, тук е превърнато материален предмет, изделие, което всеки създава и изработва по свое решение. Току-що починал, човекът се озовава в едно фотостудио, където получава множество снимки – по една за всеки ден от живота; и трябва да избере по една снимка от всяка година; след това тези избрани снимки се подреждат на въртящ се фенер и докато ги наблюдава, човекът преминава нататък по пътя си в смъртта. Друго условие е, че всеки има възможност да се върне в един ден от миналото и да направи нова снимка. Този избор разкрива кое е било най-важното събитие, което определя съдбата, ценностите и смисъла на живота.

Романът на Санака Хийраги се състои от три части, всяка от тях с различен герой – старица, убиец и дете; а техният домакин във фотостудиото от безличен служител постепенно израства до четвърта, не по-малко ярка и достойна за уважение фигура. Възрастната жена е била учителка и разказва как всеотдайно се е трудила, колко много е обичала поверените ѝ деца, какво щастие е изпитвала, когато са успеели да надмогнат някоя трудност. Да поднесеш история за добродетелен, безупречен герой и тази история да е интересна и впечатляваща; без ирония, без някакви хитри литературни хватки, без старание да се харесаш на съвременния преситен читател и да го забавляваш – не всеки ден попадаме на такова четиво. Убиецът пък ни спечелва с изумлението си пред специалните способности на един от служителите му. Детето от третата част и свирепата му съдба стават причина домакинът на фотостудиото да се утвърди пред нас като деликатен, щедър и готов да рискува за доброто на другите. Толкова ярки личности, способни на едри жестове, на тихи подвизи, на чисто и изящно смирение. Незабравима книга.