Доброволни отряди ще помагат при кризисни ситуации

Доброволни формирования ще помагат при овладяването на кризисни ситуации, предвижда закона за управление на кризи, който се приема на второ четене от парламента.

Участието в тези мисии ще се признава за трудов стаж, а периодът, в който доброволците са ангажирани, ще се счита за неплатен отпуск. За времето на операциите те ще получават възнаграждение за сметка на държавния бюджет в размер, определен от Министерския съвет. Също от бюджета ще се поемат и обезщетения в случай на злополука.

Обучението, екипировката и подготовката на доброволните отряди ще се осигуряват от органите за управление при кризи, описани в закона.

Депутатите записаха, че сили за реагиране при кризи са още структурите на администрацията на органите на изпълнителната власт, формирования на юридическите лица, екипи на центровете на спешна медицинска помощ, както и на други здравни заведения.

Министерски съвет трябва да създаде Национална комуникационна система за управление при бедствени ситуации. Според лявата опозиция в момента липсва действаща мобилна комуникационна система. Тодор Бояджиев от Коалиция за България изрази притеснение, че в случай на криза в настоящия момент България не може да разчита на двата сега съществуващи мобилни оператора за осъществяване на комуникацията.

Болшинството депутати в залата обаче отхвърлиха предложението му в закона специално да се предвиди изграждането и използването на професионална мобилна комуникационно-информационна мрежа, която да замени сега съществуващите ведомствени системи. Благой Димитров от ОДС посочи, че не може да бъдат изключени възможностите, с които разполагат мобилните оператора и предложи чрез лицензиите им те да се задължат да осигуряват комуникации при кризи.

При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет ще се подпомага от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай - от Национален кризисен щаб, който ще се създава със заповед на премиера.

Сред записаните в закона правомощия на правителството са създаването и ръководството на Националната система за управление при кризи, обявяването на кризисно положение, вземане на решение за провеждане на мобилизация на гражданите и за организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони.

На територията на общините кризисно положение се обявява от кмета, а на територията на областите - от областната управа.

На мобилизация ще подлежат всички пълнолетни и дееспособни граждани до 65 години, без бременните, майките с деца до 7 години и болните.

Предвидено е гражданските и юридическите лица да бъдат задължавани да предоставят при необходимост личните си технически средства срещу заплащане. Фирмите и едноличните търговци се задължават да изпълняват с предимство поръчки на доставчици на стоки или услуги на изпълнителната власт в случай на криза. При отказ, в закона е предвидена глоба от 5 хил. до 10 хил.лв.

За граждани, отказали съдействие по време на криза, също се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв. Същата е глобата и за служителите или ръководителите на определени обекти, които не изпълняват задълженията си, а ако последват вреди за голям кръг хора или територия, глобата е от 2 хил. до 5 хил. лв.

На президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай на заплаха или възникнала криза на територията на страната, бе записано в закона. Едни от основните критики при първото четене на проекта бяха за това, че на президента няма да се дава информация.

Съветът по сигурността към кабинета ще разработва Национален план за управление при кризи, Национална програма за защита на кризисна инфраструктура и потенциални опасни обекти, както и Национална програма за обучение на населението за действие при кризи.