"Доброволните войници" ще влизат в казармите без разрешение от работодателите си

БСК не хареса идеите на Каракачанов за решаване на кадровия недостиг в армията

Красимир Каракачанов пред военния строй, сн. БГНЕС, архив

Военният министър Красимир Каракачанов и екипът му използват летните месеци, за да придвижат напред идеята си за т.нар. "доброволна казарма". Тя ще бъде регламентира с промени в Закона за резерва на въоръжените сили, които вече са публикувани за обществено обсъждане.

С тях се създава възможност за въвеждане на "срочна служба в доброволния резерв", която има за цел да преодолее кадровия колапс, в който от години е затънала армията.

Сега пълнолетните българи ще могат на практика да станат военни за шест месеца. За това време ще преминат през подготовка и ще изпълняват задачи в поделенията като резервисти. През това време ще получават заплати за съответната длъжност, която заемат, а работодателите им ще бъдат компенсирани.

Във времето, в което не са призовани на служба, резервистите ще получават една заплата годишно.

Желаещите мъже и жени трябва да са на възраст до 42 години, да не са осъждани и да са завършили поне седми клас. Те ще сключват петгодишни договори.

Интересна подробност е, че "доброволните" войници няма да са длъжни да уведомяват работодателите си за сключения с МО договор.

Сега договорите за служба в доброволния резерв са тристранни - между министъра на отбраната, резервиста и неговия работодател. Работодателите обаче често не са съгласни да се лишат от служителите си и сега МО решава да ги заобиколи, като те вече няма да са страна по тези договори.

"Обстоятелството, че за времето на отсъствието на резервиста от работа работодателят му получава обезщетение, както и предвиденото уведомяване за отсъствието на неговия работник/служител, гарантира защитата на работодателския му интерес и прави ненужно съществуването му като страна по договора за служба в доброволния резерв", посочват от МО.

Колко ще струва?

Според анализите на военното министерство за въвеждането на тази служба през 2020 година ще бъдат отделени около 2.2 млн. лева, а през 2021 – 8.8 млн. лева. За обезщетения на работодателите се предвиждат съответно 121 000 лв. и 515 000 лв.

През 2022 година обаче прогнозната стойност на тези разходи надхвърля 37 млн. лева.

Работодателите са против

Очаквано от Българската стопанска камара (БСК) се обявиха против готвените промени.

В нейна позиция се посочва, че в условията на остър недостиг на работна сила е разбираемо желанието на МО да елиминира всички пречки пред осигуряването на резервисти.

Това обаче не следва да става чрез използване на административен подход и за сметка на работодателите, които от години алармират за дефицит на работници.

"За периода на активна служба, естествено е резервистът да загуби част от професионалната си квалификация и опит, и след завръщането на работа ще е необходим период на адаптация и допълнителна квалификация", заявяват от БСК

Освен това, работодателите ще са изправени пред необходимостта да търсят нови служители за определен период (няколко седмици или месеци, или година), което в повечето случаи е много трудно и неминуемо ще се отрази на организацията на работа и натовареността на останалите служители (още повече в контекста и на ограниченията, които налага КТ за полагане на извънреден труд и наемане на служители от агенции за временна заетост).

Ако се наеме нов служител на безсрочен договор, това ще натовари финансово работодателя след приключване на активната служба на резервиста, тъй като съществува забрана за уволнение на служители по време на активна служба, предупреждават от БСК.

Кадровият колапс

В момента дори по официални данни над 5000 места в армията са незаети, като най-сериозен е недостигът на войници.

Армията се принуди да свали леко изискванията за прием и повиши заплатите, но въпреки това проблемът засега няма решение.

Сега екипът на Каракачанов разчита част от привлечените нови резервисти да продължат и като професионални войници.

В същото време обаче неговата идея има и много минуси. Тя означава сериозни финансови ресурси да бъдат инвестирани в хора, които няма да служат активно в армията.

Според критиците на идеята на МО тези средства биха могли да се насочат към увеличаване на заплатите на професионалните войници, които са основният проблем за липсата на сериозен интерес към професията.  

Още по темата
Още от България