Доган като БКП - винаги прав, винаги на власт

Наглостта на Ахмед Доган и последователното развращаване на българската политическа система, с което той успешно се занимава в последните години, отдавна не са “новина” за българската общественост. Особено след като немалка част от нея беше привлечена в редиците на партията къде със заплахи, къде с примамки за постове или други придобивки.

Доган, верноподанически титулуван “Сокола” от най-четените български вестници, е единственият български политик, който може да си позволи всичко и това да минава безнаказано. Независимо дали вдига сватби като ориенталски деспот, дали говори за бикините на жена си, дали за “обръчи от фирми” или за гарантираното място на партията си във властта. Неговият комфорт бе временно нарушен само при управлението на Иван Костов, който си позволи да го нарече “проклятие за България”, което бе допълнителен мотив Костов да бъде демонизиран и заклеймяван като най-вредния за България политик.

Допреди седем години ДПС имаше монопол основно над избирателите в смесените райони, населени предимно с етнически турци. За да увеличи електората си, Доган започна да организира масирано изселнически вот от Турция. Автобусите с избиратели, пристигащи за изборния ден, се превърнаха в една от емблемите на вота в Кърджали и общините от региона. Географията и етническият обхват на “изборния туризъм” бяха разширени с ромските гласоподаватели. С укрепване на икономическите възможности на ДПС като част от правителството на Сакскобургготски, започна и по-откритото присъединяване на български гласове.

Практиките “внос на гласове”, “изборен туризъм” и “покупка на гласове” бяха успешно “апробирани” от ДПС в българския политически модел. В резултат на това партията на Ахмед Доган укрепна и след парламентарните избори през 2005 г. съвсем логично се самопредложи като първата със сигурно участие в кабинета, който впоследствие бе съставен с неин мандат.

Неслучайно през същата тази година изгря звездата и на националистическата партия “Атака”, която бе политическият отговор на ДПС. Всички “нормални” партии от ляво и от дясно се възмутиха, сред най-силно възмущаващите се е президентът социалист Георги Първанов, който монтира ДПС в настоящата управляваща коалиция.

Възходът на ДПС се оказа заразителен. След като видяха, че властта може да се купува по най-разнообразни начини и това става под благосклонния поглед на всички държавни институции, и други решиха да си понапазаруват. Защо само ДПС да има ноу хау за използване на демокрацията, на еврофондовете и безвластието – някак си не е справедливо.

Така на последните местни избори се появиха нови строители на съвременна България – групирани като партии на бизнеса, на абревиатурите, на гражданите, на регионите – те не си губиха времето с агитации, платформи, идеи и други демократични глупости, а просто раздадоха пари. В големи размери.

Не че това беше изненадващо. Премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев предупреди още преди няколко месеца за наплив на т.нар. бизнес партии. Непосредствено преди изборите тук -там се вдигна и шум около списъци с ЕГН-та и други съмнителни организации, заради което вътрешният министър Румен Петков направи “инспекции” в два-три града и каза, че е осигурил засилено полицейско присъствие, наблюдение и всичко, което е необходимо.

След изборите единствената изненада беше за “мащабите” на “явлението” купуване на гласове. За изборния туризъм се каза, че не влияе не резултатите.

След втория тур на 4 ноември и Станишев, и Петков обясняваха по телевизията как купуването на гласове е удар в сърцето на демокрацията. След тях излезе Ахмед Доган и казва, че това всъщност е “европейско явление” и “обръчи от фирми в действие”.

Очевидният гаф бе подминат от коалиционните му партньори с неловко мълчание. Някои обясниха, че бил пийнал – все пак пресконференцията е почти в полунощ. Човещина.

Не така схванаха нещата европейски медии и политици, един германски министър дори поиска България да бъде санкционирана, като ѝ спрат еврофинансирането. Дясната опозиция в българския парламент поиска депутатите да приемат декларация, с която да осъдят казаното от Доган. И очаквано – тази декларация не мина.

Най-скандалното обаче е начинът, по който не мина. С цялото словоблудство и издевателство над здравия разум, които демонстрира ДПС. Заместникът на Доган каза, че онези, които го хулят, всъщност са интелектуално недоразвити и не разбират какво е казал.

“Не прави чест на групата народни представители да занимава обществото с безсилието си да разбере високия наратив на един философ”, каза от парламентарната трибуна Лютфи Местан.

БСП и НДСВ си претраяха по най- унизителен начин. Заместник-председателят на царската партия дори поздрави колегата си от ДПС, че е навлязъл “в дълбините” на “свещения език на нашите деди”.

Доган е прав, дори когато съгреши. Както навремето беше БКП. Но сега е по-лошо, защото тогава поне имаше тоталитарна държава, тоталитарна конституция с прословутия си член 1. Безобразията, които вършеше БКП, бяха така се каже конституционно и идеологически правилни. Сега живеем в условията на демокрация и в член 1 на конституцията не пише, че Ахмед Доган е ръководната политическа сила в България, но в действителност е.

Защото за неговите политически съюзници по-важно е да има тройна коалиция и да са на власт – цел, достатъчна да оправдае поведението им на политически проститутки. В този смисъл между тях и квазипартиите и квазиполитиците, които пазаруват изборни гласове, няма разлика.

Логичното продължение на целия сюжет е този бардак да бъде сменен. И новият политически герой на България Бойко Борисов, на когото не е чужд сводническия подход към политиката, е най- нормалната алтернатива.

А иначе най-добре е целият маскарад с демокрацията най-накрая да се приключи, като се въведат ясни и точни ценоразписи и регламент за купуване на гласове. В УНСС, където лидерът на ДПС дори се е изявявал на публични форуми, могат да въведат дисциплините “Изборен туризъм”, “Внос на гласове”, “Купуване на гласове”, за да се подготвят надеждни кадри за избирателните кампании. Не би било лошо да се открие и Политическа академия, където да се изучават “високите наративи” на философа Доган.