Доган няма да промени вота или ще работи за Плевнелиев

"Целувката" на Ахмед Доган за кандидата на БСП Ивайло Калфин няма да му помогне, а има голяма вероятност да доведе до повече гласове за опонента му Росен Плевнелиев (ГЕРБ), коментираха пред Mediapool социолози от "Алфа рисърч", "Афис" и "Скала". Боряна Димитрова ("Алфа рисърч") каза, че коментарите на Доган за "целувката" създават усещане за "калкулирана изгода" и са удобна топка за ГЕРБ преди втория тур. Тя освен това добави, че изборната администрация трябва да разсее много тежки съмнения, които витаят около провеждането на вота.

Юрий Асланов ("Афис") също заяви, че на президентските избори досега подкрепата на електората на ДПС никога не е била концентирана само в единия кандидат дори и при призив от лидера на партията. "Гласовете в българските градове ще решат изборите. Това в никакъв случай няма да са гласовете на ДПС", каза социологът.

"Предполагам, че все пак ще има някакъв мобилизиран турски вот в полза на Калфин. Цялата пропаганда на Плевнелиев и ГЕРБ обаче стъпи върху демонизацията на фигурата на Доган и тази подкрепа (на ДПС). Трудно е да се каже до какво ще доведе това. Най-вероятно няма да се стигне до особена промяна на съотношението на силите", прогнозира Цветозар Томов ("Скала").

Контрамобилизация

"Подкрепата за Доган има два пласта. Единият е явен, който получи тази подкрепа, получава и определен брой гласове на етническите български турци. В същото време обаче подкрепата за Доган има и втори пласт, който може да даде много повече гласове, както стана през 2009 година. Явната подкрепа на Доган предизвиква контрамобилизация, повишава избирателната активност и съответно дава гласове за тези, които застават срещу Доган", каза Боряна Димитрова.

Според нея това е "опасна игра", защото създава напрежение в обществено, зад което стоят единствено калкулации на гласове. "Противопоставянето разчита на много по-силната психологическа мотивация на избирателя. Особено след днешното изявление на г-н Борисов ("Изборите са между Борисов и Доган" – бел. авт.), президентският вот, личностите на участниците останаха тотално встрани. Не бих се учудила в крайна сметка това да играе в много по-голяма степен в полза на Плевнелиев, отколкото пряко за Калфин", каза социологът от "Алфа рисърч".

По думите ѝ подобна игра на "скачени съдове", както сега между ГЕРБ и ДПС, вече е наблюдавана само преди месеци между ДПС и "Атака".

"Този път виждаме същия сюжет, в който има много силно усещане за калкулирани изгоди от явната подкрепа на Доган, сякаш се подава удобна топка, за да се отиграе. В един по-широк електорален план подобни пасове и нагнетяване на напрежението играят своята роля", каза Боряна Димитрова.

Според Юрий Асланов по-силно може да действа върху психиката на избирателя съмненията в нечестност на изборите, отколкото "пропагандно вкараният" от Бойко Борисов фактор, че ДПС подкрепя Калфин.

Той обясни, че при същата избирателна активност би трябвало да се запази разликата между двамата кандидати за президент. Асланов прогнозира, че при рязък спад в активността е възможно намаляване на разликата, а голямо увеличение на избирателната активност е малко вероятно.

"Много рязко покачване на активността ще е заради някакви много ядосани хора и това ще бъде в полза на Калфин, но е много малко вероятно. Ако се вдигне активността това означава, че в България живеят много хора, които водят битка за някакви ценности, искат да са свободни и уважават демокрацията. Това не е така. В България не живеят такива хора или има много малко такива", каза Асланов.

Цветозар Томов прогнозира, че активността на втори тур ще падне с минимум няколкостотин хиляди гласа, тъй като много от хората гласували за други кандидати този път няма да гласуват.

Манипулации?

И тримата социолози обявиха за изключително учудващ факта, че населението на България намалява, а гласоподавателите в списъците на ЦИК се увеличават. За президентските избори през 2006 година са регистрирани 6.4 млн. хора с право на глас, а избирателната активност е 42%. Пет години по-късно избирателите вече са 6.9 милиона лева, а активността е 52%. Това може да бъде обяснено единствено с главоломно увеличение на "мъртвите души" в списъците.

Боряна Димитрова определя статистиката като "смущаваща" и "нелогична". Тя обаче намира за много съмнително и стремглавото нарастване на активността на избирателите за президентските избори след 20.00 часа на 23 октомври.

От сайта на ЦИК се вижда, че избирателната активност за местните избори спира в 20.00 ч., когато бе обявен края на изборния ден. Избирателната активност за президентските избори обаче продължава до 21 часа, повишавайки се от 20.00 до 21.00 ч., когато вече са затворени избирателните секции, с още близо 4%. Имаме доста съмнително нарастване на избирателната активност за президентските избори в последните 2 часа, когато изборният ден би трябвало да е приключил. Това поражда повече въпроси, отколкото отговори мога да дам", каза Димитрова.

Според нея учудващ е и "феноменално" високият брой на невалидните бюлетини. Това не може да бъде обяснено с малко по-високата избирателна активност. Изчисленията говорят, че избирателната активност е по-висока с 20% от 2006 година, а невалидните бюлетини са повече с 300%. "Без да можем да сме категорични, създава се усещането, че този кух дял на избиратели и на недействителни бюлетини, създава възможност с него да се играе. Тези съмнения трябва да се отхвърлят категорично, но в момента те съществуват".

Боряна Димитрова заяви, че "мъртвите души" дават възможност на хората, които дирижират избори, да ги насочват в своя полза. "Това е един резерв, който може да се използва при определени обстоятелства в една или друга посока. Хипотезата ми е, че на тези избори е имало доста голяма презастраховка срещу евентуални нежелани резултати", каза Димитрова.

Юрий Асланов също определи броя на избирателите като "голяма загадка". По данни на "Афис" реалният брой гласоподаватели в страната е не по-голям от 5.5 милиона души, което прави мъртвите души около милион и половина. Асланов обаче не е съгласен с тезата, че "мъртвите души" играят на изборите.

"Аз не смятам, че в изборите участват мъртви души. В изборите участват реални избиратели. Колко от тях са купени и манипулирани е друг въпрос. Невъзможно да се фалшифицират избори в полза само на един кандидат или една партия. Възможно е това да се случи и сигурно се случва в малки общини. Резултатът от президентските избори по никакъв начин не се размина от прогнозния. В тези над 200 000 недействителни се крие пропорционален вот, както за Плевнелиев, така и за Калфин", заяви Асланов.

Цветозар Томов също недоумява откъде са се появили тези нови 500 000 българи. Той също смята, че "мъртвите души" могат да доведат до опорочаването на изборите, но в конкретния случай не са повлияли на президентския вот.

"Мъртвите души отварят възможност за фалшификация и манипулация на изборите. Тези избори бяха доста нечисти с много нарушения и може да се твърди, че са най-опорочените избори за последните 20 години. Между първия и втория обаче дистанцията е достатъчно отчетлива и отразява политическите настроения в българското общество. При кметските избори обаче това не е така", каза Томов.